- Професор Ковачева, предстои ви поемането на отговорна длъжност в Европейския съд. Кога и как ще се случи това? Как от новата си позиция ще защитавате българите?
- Да, така е, в средата на април 2024 г. ще встъпя в новата си длъжност и ще положа клетва като европейски съдия по правата на човека в Страсбург. Не крия, че си тръгвам и с малко тъга от институцията на омбудсмана, на която имах честта да бъда начело четири години. В същото време изпитвам и огромно удовлетворение, защото времето, в което бях заместник-омбудсман, а след това и омбудсман, е едно от най-смислените в професионалния ми живот. Но и в чисто житейски план, защото когато дните ти са заети с това да помагаш на хора, които имат нужда от съвет, подкрепа и „рамо“ в битката им с държавната и местната администрация, монополите, доставчиците на обществени услуги, банките, частните съдебни изпълнители, колектори и фирми за бързи кредити, в отстояването на правото им на здравеопазване, образование, на достоен живот и изобщо в отстояването на гражданските им права, това не може да е само работа, а начин на живот и светоусещане.
Как ще защитавам българите от новата си позиция – тук е мястото да кажа, че ще защитавам не само българите, но и всички европейски граждани, защото Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е правораздавателна институция, контролен орган, който не пререшава дела, а разглежда жалби, свързани с нарушени права от страна на държавата по отношение на гражданите.
По Европейската конвенция за правата на човека основното задължение на държавите е да се занимават с „поправянето“ на нарушени права, т.е. ЕСПЧ има субсидиарна роля спрямо държавите. Този съд е много гъвкав и се развива. В началото на 50-те години, когато е приета конвенцията, много от правата, които днес са защитавани, изобщо не са съществували. ЕСПЧ разглежда проблемите на хората в светлината на днешния ден, което е много ценно. Такива например са делата за екологични промени и климатични проблеми, домашното насилие и др.
- Как бихте оценили своята дейност като омбудсман в защита на потребителите?
- В началото на мандата ми като омбудсман на България в разгара на първата пандемична вълна от COVID-19 към институцията се обърнаха 13 000 граждани, а около 49 000 получиха съдействие за защита на правата им. Днес, 4 години по-късно, има увеличение с 30% на броя на жалбите (почти 15 500 през 2023 г.). Тези числа са абсолютен рекорд в 18-годишната история на институцията. Това ясно показва, че за съжаление хората все по-трудно задоволяват ежедневните си потребности от храна, лекарства, да заплащат комуналните си сметки за ток, вода, парно. Но това показва и друго, че институцията на омбудсмана работи добре и че тя отдавна не е пощенска кутия за сигнали, а е затвърдила авторитета и е спечелила доверието на хората, припозната е от гражданите като защитник на техните права.
За да сме по-ефективни, публикувах на интернет страницата на институцията мобилните телефони на всички експерти за пряка връзка с гражданите, но предприех и друг неконвенционален метод за комуникация с отговорните институции – всяко становище, всяка препоръка, всяко писмо, което изпращам от институцията на омбудсмана, свързано с въпрос, който засяга много хора или уязвима група от обществото, не просто отива до съответния адресат на проблема, но и се огласява в медиите, защото общественият натиск е мощно оръжие.
Убедих се и че вместо да чакам народните представители, които и без това имат много работа, да предприемат законодателни промени по въпрос, за който многократно съм ги сезирала, прилагам косвената си законодателна инициатива. Т.е. внасям готов написан законопроект за изменение и допълнение, който някой от депутатите да припознае и да внесе, така че процесът да тръгне.
По тази причина, ако 2021-а и 2022-а бяха годините на уважените от Конституционния съд жалби на омбудсмана – инструмент, който използвах за защита на стотици хиляди граждани от административен произвол и тормоз, то 2022 г. и 2023 г. са тези, в които парламентът прие редица важни закони, подготвени и внесени от моя екип и приети от парламента почти винаги единодушно.
- Кои са най-наложителните проблеми, които възникнаха пред потребителите през последните години, и как ги решава държавата, управляващите? А в момента?
- Проблемите с монополите остават нерешени – високи цени, некачествени услуги и липса на ефективни и работещи механизми за защита, неразбираеми сметки, непредоставяне на фактури за ползвана услуга и пр. И тази година клиентите на топлофикациите плащат исторически най-високите цени на топлинната енергия, въпреки че основното гориво, природният газ, силно поевтиня. Спаднаха значително и борсовите цени на квотите за въглеродни емисии, които също влизат в сметките. Още от 1 януари тази година Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябваше да намали цените на топлинната енергия. Отправих такава препоръка до КЕВР, но становището на председателя на комисията е, че потребителите имат нужда от устойчивост на цените и затова поевтиняване може да има от 1 юли 2024 г. Категорична съм, че потребителите не желаят устойчивост на високите цени на енергията и на големите сметки. Необходима е по-голяма динамика в регулирането на цените.
Друг проблем – през 2023 г. беше приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗЕ), който предвижда излизането на битовите клиенти на електроенергия на свободния пазар от 1 януари 2026 г. Като първа стъпка, считано от 1 юли 2024 г., се въвеждат нови правила на ценообразуването за битовите потребители на електроенергия и в тази връзка е наложително провеждането на широка информационна кампания, като бъдат публикувани и образци на фактури за битово потребление. Необходима е промяна в общите условия на енергийните предприятия в частта, касаеща информацията, която ще се предоставя във фактурата на битовите клиенти на електрическа енергия.
Освен това е необходимо да се предвиди бърз и ефективен механизъм за изплащане на обезщетения на битовите клиенти при некачествено предоставяне на услуги.
Категорична съм, че държавата следва да представи ясна информация как на практика ще се осъществи пълната либерализация на пазара на електроенергия.
– Коя от институциите е най-комуникативна, с бърза и своевременна реакция на вашите препоръки? На кои ваши предложения отговориха адекватно и кои подминаха и все още стоят за разрешаване?
– Добър пример беше реакцията на министъра на финансите в отговор на моя препоръка за прилагането на намалената ставка 9% на ДДС за топлинната енергия. След сигнали на граждани, че „Топлофикация София“ начислява 20% ДДС по изравнителните сметки за сезон 2021-2022 г., министърът на финансите издаде указания и дружеството върна на клиентите си над 3 млн. лв. неоснователно събран ДДС. От друга страна, софийската топлофикация започна по-бързо да реагира на сигналите за влошено качество на топлоснабдяването.
Належащо е обаче отговорността на топлофикациите за качеството и непрекъснатост на доставките на топла вода и отопление да бъде уредена по по-добър начин в общите условия на дружествата, включително да се изплащат неустойки при чести или продължителни непланови спирания на топлоснабдяването.
Ще допълня и друго – всяка година отправям хиляди препоръки към различни публични и частни органи, държавни и общински институции и почти всички от тях са изпълнени изцяло или частично (само през 2023 г. са изпратени 3245 препоръки, от които 92% са изпълнени изцяло или частично). Няма жалба без отговор и това ни кара да се гордеем като екип. Да оправдаем доверието и огромните очаквания. В края на моя мандат се радвам да видя институция на омбудсмана, която е толкова близо до гражданите, колкото те имат нужда. Надявам се, че този напредък ще бъде надграден от бъдещия омбудсман.
– Кои действия, засягащи ценовата политика на комуналните услуги, кредитите, образованието, здравеопазването и социалните, енергийните, водните помощи, са наложителни в момента?
- Относно ценовата политика на ВиК услугите – тя трябва да бъде променена и подобрена, като цените трябва да отразяват икономически обоснованите разходи на ВиК операторите и да са обвързани с качеството на предоставените ВиК услуги. Категорично съм против въвеждането на „цена за достъп“ до ВиК услуги.
Начинът на определяне на социалната поносимост на цената на водата трябва да бъде изменен, защото в момента тя се изчислява на база на средния месечен доход на едно лице от домакинство от съответната област, като за 2022 г. по данни на Националния статистически институт (НСИ) в 18 области те са ненадеждни, тъй като са с над 10% стохастична грешка.
Клиентите на топлофикациите понасят значителна финансова тежест заради законовото изискване в срок до 1 януари 2027 г. да сменят всички уреди на радиаторите и водомерите за топла вода с такива с дистанционно отчитане. Отправих поредица препоръки до министрите на енергетиката да се потърсят фондове за финансова подкрепа на тези потребители или поне на хората, които имат право на помощи по Закона за социалното подпомагане. Този проблем не бива да бъде изоставян, тъй като вече има случаи на хора, които не могат да си платят смяната на уредите, да получават завишени сметки за топлинна енергия „на база“.
В областта на топлоснабдяването действително има необходимост от цялостно преразглеждане на нормативната уредба, особено на Наредбата за топлоснабдяването. Важно е например да се намери по-справедлива формула за заплащане на енергията от сградната инсталация за отопление.
Смятам за необходимо също чрез изменение в Закона за енергетиката цените за услугите на топлинните счетоводители да влизат в списъка на регулираните от държавата, тъй като в тази област конкуренцията не работи по правилата на свободния пазар. Щом купят уредите от един топлинен счетоводител, хората вече са „закрепостени“ към него за 10 години напред. Сега цените на услугите на топлинните счетоводители се определят от топлофикациите, но ги плащат клиентите.
Контролът от страна на Комисията за защита на потребителите (КЗП) е наложително да се засили върху фирмите за бързи кредити и да се регламентира дейността на фирмите за събиране на вземания, които използват методи на ръба на закона. Затова са необходими законодателни промени в пакет със Закона за несъстоятелността на физическите лица, т.нар. Закон за вечния длъжник.
- Бихте ли предложили разширяване на правомощията на омбудсмана?
– Ако един човек е достатъчно енергичен, решителен и действен, може добре да си върши работата, да не се огъва пред силните на деня, а да бъде настоятелен и най-вече да дава гласност на лошите практики, на проблемите, да работи за преодоляване на административните дефицити и бюрокрацията, дори в усъвършенстване на законодателството и пр.
– Има ли някаква промяна в жалбите и сигналите на българите до омбудсмана?
Да, определено българите все по-настойчиво защитават правата си. Научиха се в годините все по-информирано да поставят проблемите си, станаха по-взискателни, а доказателството за това е големият брой жалби, които постъпват в институцията на омбудсмана. На дневен ред например са бързите кредити - наличието на неравноправни клаузи в договорите на фирмите за бързи кредити, прекомерните лихви, неустойките и таксите, липсата на достатъчна, точна и своевременна преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит или анекс към договор за кредит, предоставянето за подпис на непопълнени в цялост бланки на договор, както и малък размер на шрифта на важни клаузи по договора. Но проблемът с бързите кредити не е изолиран, не е самостоятелен. Той е свързан с проблема с колекторските фирми и както вече казах, трябва да бъде разглеждан в пакет със Закона за несъстоятелността на физическите лица. Т.е. тези три законодателни инициативи трябва да вървят заедно в пакет.
Това е тя:
Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, 1998 г.
Магистър по право на Европейския съюз (Юридически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”), магистър по право на Европейския съюз и съдебна система, Университет Нанси II, Франция
Професор по международно право и международни отношения и доктор по международно право и международни отношения.
Работила е като научен сътрудник в Института за правни науки, БАН (2000- 2001; 2013 г.)
Директор на Transparency International – България (2002 – 2011)
Министър на правосъдието на Република България (2011 – 2013)
Заместник-омбудсман на Република България (от 2016 г.), омбудсман
Преподавател в Юридическия факултет на УНСС
Носител е на ордена на Британската империя на Нейно величество кралица Елизабет II за приноса й за противодействие на корупцията и усилията й за прозрачна и ефективна съдебна система.
Таня Киркова
