За жените в живота на Левски се говори малко. Наскоро в Националния музей „Васил Левски“ в Карлово беше проведена среща разговор „Почит към жените в живота на Левски“. Дякона срещал безценна подкрепа за великите си дела от нежния пол. Каква роля са изиграли безстрашните дами и как са се включвали в революционните дела разказват екскурзоводката в Национален музей „Васил Левски“ Пламена Москова и неговата уредничка Даяна Комбова.
- Г-жо Москова, какви са били отношенията на Васил Левски с майка му?
- Безспорно голям принос за успешната революционна дейност на Апостола имат не само мъжете, включвали се в комитетската мрежа, но и жените, които са помагали с каквото могат. И когато говорим за сподвижнички на Апостола, на първо място трябва да споменем жената, благодарение на която се е появил на този свят.
Васил Левски
Тази, която още от най-ранна възраст е усещала, че най-големият й син е роден със специална мисия в този живот. Майката, която неотлъчно е до своето дете, подкрепя го във всяко едно негово решение, не го упреква за опасния път, по който поема.
Тя е неговата опора, подкрепа, утеха и сила. Жената, изтърпяла несгоди, житейски тежести, трудности, но устояла на всичко. Гръбнакът на своя син. Тази жена е Гина Караиванова-Кунчева. Произлиза от знатен карловски род, родена около 1817 година. Връзката й с Васил е била толкова силна, че при всяка възможност той е отскачал до Карлово, за да се види с нея. Да я успокои, че е добре, че е жив и здрав.
Майката на Левски Гина Кунчева с внука си Начо Андреев
- Как се е включвала в революционната дейност сестра му?
- Яна Кунчева-Начова е сестра на Васил Левски, родена около 1835 година. Тя е първородното дете на Гина и Иван Кунчеви, единственият продължител на рода на Апостола. Омъжва се за Андрей Начов (р.1818), с когото имат много голяма възрастова разлика, но въпреки това успяват да изградят стабилно семейство. Домът на Яна е една от тайните къщи, в които отсяда Апостола, идвайки в Карлово.
Сестрата на Левски Яна Кунчева - Начова
Той се е намирал във вече несъществуваща тясна уличка, където в наши дни е площад „Васил Левски“. Оттук Васил Левски заминава за Сърбия, научил, че Георги Раковски сформира Първата българска легия в Белград. В този дом пристига и след като легията е разформирована. Винаги когато е имал възможност, е идвал, за да се види със сестра си, със зет си и племенниците, които много е обичал.
Оттук Апостола поема и пътя към Ловеч при последното си посещение в Карлово. Това е и последната среща със сестра му и зет му. Яна е помагала в революционната дейност на брат си с каквото може. Приготвя мехлеми за участниците в бъдещата революция, а две от дъщерите й участват в ушиването на знамето на Карловския революционен комитет.
- Имало ли е други дами, които са го укривали в дома си?
- Немалко са жените сподвижнички на Апостола, които са подпомагали революционната дейност. В Карлово укривателки на Васил Левски са сестрите Неда и Гана Тачеви. Tехният дом e сигурно убежище при посещенията му в града. Неведнъж двамата с Неда, преоблечени като старици, са обикаляли съседните села, за да разнасят документи. Неда носи на ръце невръстното си дете, представят се за жени, търсещи баячка за болното бебе, а документите и револверите са скрити сред пелените.
Къщата на Неда и Гана Тачеви
Апостола се укрива или на тавана на къщата, или в една от стаите, но тогава се обличал в дрехите на Гана, за да не предизвиква съмнение у хората, които идвали. А домът на Неда бил често посещаван, защото тя се славела като добра билкарка, приготвяла отвари и мехлеми. В дома на Неда и Гана Тачеви се е пази архивът на Карловския революционен комитет. За съжаление той не се съхранява до наши дни.
Мария Сиркова, родом от Ловеч, е друга от верните помощници на Апостола. Знаем, че Васил Левски определя града за център на изградената от него Вътрешна революционна организация. В Ловеч се е отбивал често. Мария рано се задомява, омъжва се за Николчо Сирков – един от доверените сподвижници на Апостола. За първи път се среща с Васил Левски през 1870 година, когато в дома й отсяда търговец на захарни изделия от Търново.
Мария Сиркова
Скоро след това Мария разбира кой се крие зад тази самоличност. В продължение на две години и половина нейният дом се превръща в сигурно убежище за най-издирвания в Османската империя комита. В къщата има скривалище, в което Левски печата квитанции, пази пушките и дрехите си. Мария Сиркова е изпращана с поръчения да донесе вещи или документи от определени места извън града, оставени там от Апостола. Информира го, ако дочуе из града нещо важно или опасно.
След залавянето му в Къкринското ханче тя запазва революционните документи, които впоследствие предава в музей. За съжаление дрехите на Васил Левски, които са се пазили в скривалището в дома й, се загубват.
- Кои са жените, които са пренасяли тайна кореспонденция?
- Сред жените куриери на вътрешната революционна организация се открояват две имена – Теодора (Тодора) Бакърджиева и Петрана Обретенова. И двете сподвижнички на Апостола рискуват живота си, за да пренасят писма и документи.
Теодора Бакърджиева
Теодора Бакърджиева е родена в Казанлък около 1850 година. Известна още с прозвищата Дългата коса, Балканската русалка и Казанлъшката фея. Тя е сподвижничка на Левски, Ботев и Каравелов. Също така е таен куриер на БРЦК. Буди възхищение нейната смелост – неведнъж е пренасяла документи, вестници, книги и писма през Дунав. Тя е красива и елегантна жена, нейната нежна външност не буди подозрение у заптиетата. Някои от документите крие в заплетения на главата кок, а под кринолина (широка пола, опъната с обръчи) – оръжия. Тя пренася в България и сабята на Васил Левски.
В историята Теодора Бакърджиева остава не само с приноса си към революционното дело на Апостола, но и като първата българка, изиграла женска роля в театралната пиеса „Райна княгиня“, поставена в Русе между 1872-1874 година.
До този момент ролите се изпълняват само от мъже. След Освобождението продължава да развива своята театрална кариера. Неслучайно Чудомир я определя като най-достойната казанлъшка личност от периода на Възраждането.
Петрана Обретенова е дъщеря на баба Тонка Обретенова. Родена е в Русе около 1845 година. Според Стоян Заимов е привлекателна, весела и обичлива жена, дребна на ръст и много подвижна. Отново той твърди, че Петрана Обретенова е първият таен куриер, пренасящ революционната поща. Според историчката Виржиния Паскалева е наречена от революционерите Българската сестра за участието й в тайното дело.
Това е тя:
Родена е през 1981 година в Шумен
Работи като екскурзоводка в Национален музей "Васил Левски", Карлово
Бакалавър със специалност "Руска филология" и магистър със специалност " Културни и социални дейности в туризма"
Ръководи образователната програма на музея "Аз уча в музей "
Даяна Комбова – уредничка в Национален музей „Васил Левски“:
Дъщерята на Маджереца ушива знамето на комитета в Карлово
Негово копие служи за модел на Райна Княгиня
След като го развява, попада в затвора с близките си, където са измъчвани
Дияна Комбова
- Г-жо Комбова, кои са другите жени, които са помагали на Левски, но остават в сянка?
- Сред съмишлениците на Васил Левски в Карлово се откроява името на Ганю Николов Ганевски-Маджереца (1835-1888), водеща фигура в местното революционно движение. Роден около 1835 г. в село Маджере (днес Бегунци), той играе ключова роля в революционната дейност на Апостола в южните български земи. Наричан Тракийската поща, Маджереца пренася революционни прокламации и оръжие от Влашко.
Неговата съпруга Неда (Николова) Ганева (1837-1917) не му отстъпва по смелост. Без колебание отваря дома си за гюргевските апостоли Георги Бенковски, Панайот Волов, Стефан Стамболов, помощника на Левски – Ангел Кънчев, и самия Апостол. В името на революцията тя жертва удобствата и сигурността на семейството си, превръщайки къщата си в убежище за борците за свобода.
Семейство Ганеви има три дъщери – Мария, Тота и Анка. Най-голямата, Мария (ок. 1856–1884), наследява решителността на майка си. През 1871 г. по предложение на Левски тя ушива знамето на Карловския революционен комитет. Нейни помощнички в това дело са Тина Попхристова, монахиня Ефросиния Цочева и племенничките на Левски – Гина и Мария, дъщери на сестра му Яна.
- Какво е изобразено на него?
- Знамето е изработено от тънък зелен копринен плат – джамфез, като тази особеност налага всички елементи да бъдат избродирани отделно върху бяло платно и след това пришити към копринената основа.
На лицевата му страна е имало изправен лъв, стъпил върху счупения на две прът на османското знаме. Под лъва е стоял надписът „Смърт или свобода“, а над него „Карловски окръг”. На задната страна, за да подсили плата, Мария пришива бял копринен кръст. За да бъде изцяло завършено знамето, местният революционен комитет поръчва кръст за върха на върлината му при карловските майстори.
- Какво се случва със знaмето?
- След смъртта на Апостола знамето, сътворено от Мария, е укривано на различни места в къщата на Маджереца, а по-късно и в сопотския метох. В началото на 1876 г. то е върнато отново в дома на карловската девойка и е показано на гюргевския апостол Панайот Волов.
Той е толкова впечатлен, че поръчва негово копие, което да бъде използвано от панагюрци в подготвяното въстание през 1876 г. Отново Мария Ганева се заема със задачата. След като е завършено, знамето е отнесено в Панагюрище.
Там служи като модел на Райна Попгеоргиева, която го определя като „изкусно ушито“.
Райна Попгеоргиева
На 20 април 1876 г., когато въстанието избухва преждевременно, тя не е готова със своето знаме. Георги Бенковски развява именно ушитото в Карлово знаме и с него обявява въстанието в Панагюрище. По-късно то става главно знаме на Хвърковатата чета.
Въпреки че бунтът в Карлово така и не избухва, Мария Ганева, вярна на революционния дух, развява първото ушито от нея знаме на площад „Войнишкото“. Действията й не остават незабелязани – тя и родителите й са арестувани от османските власти и изпратени в пловдивския затвор „Ташкапия“, където са подлагани на мъчения. Впоследствие са помилвани благодарение на амнистия, наложена от Великите сили.
- Каква е съдбата й след това?
- След Освобождението Мария се омъжва за опълченеца Димитър Желев Шумненски и имат две дъщери – Пеша (1880) и Неда (1881). Животът й обаче приключва твърде рано – умира на 10 април 1884 г. едва на 27 години.
Според некролог във вестник „Съединение“ и разказ на Стефан Красев по време на погребалната процесия тялото й е покрито със знамето на революцията, ушито от самата нея – знак на признателност от съгражданите. Ценната реликва преминава в ръцете на дъщеря й Пеша. През 1923 г. е откупена от родолюбиви карловци, предадена на ученолюбивото дружество „Васил Левски“ и съхранявана в казармите до 1944–1945 г., когато изчезва безследно.
Историята на Ганю Маджереца, неговата съпруга Неда и дъщеря им Мария доказва, че борбата за свобода не е дело само на отделни личности, а на цели семейства. Тези жени, останали в сянката на големите революционери, заслужават признание.
Те не само подкрепят делото, но и активно участват в него – превръщайки домовете си в убежища, ръцете си в оръжие, а животите си в пример за саможертва.
В чест на Маджерците през 2010 г. в Карлово е поставен паметен знак до техния дом, а през 2019 г. – увеличено копие на знамето на Мария Ганева е издигнато в западния край на града. Всяка година, на 18 юли, по време на честванията за рождението на Левски копие на комитетското знаме се предава тържествено на местния гарнизон като символ на памет и почит към тези смели българи.
Това е тя:
Историк и музеолог, завършила история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2015) и „Музеология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2021)
От 2017 г. е екскурзовод, а от 2025 г. – уредник в Национален музей „Васил Левски“ – Карлово
Милена Димитрова
