- Г-жо Вапцарова, със задна дата жертва на войната на клубовете между България и Северна Македония стана и вашият чичо поетът Никола Вапцаров. Защо отново се оспорва и творчеството му, и неговата национална идентичност?
- Скандалът с „македонския“ културен клуб “Никола Вапцаров“ в Благоевград е само епизод от конфронтацията между нашите страни през последните 30 години. И за случващото се днес вината си е изцяло наша. Защото побързахме да признаем Република Македония през 1992 г. без никакви условия. За разлика от гърците, които отстояха своите исторически виждания и позиции. Що се отнася до нашите си споровете около Никола Вапцаров, то са изцяло подчинени на политическата конюнктура. И понякога граничат наистина с безумие. Спомням си как американският поет Уилям Мередит, който живееше в България, когато стаа въпрос за преименуването на Военноморското училище, отиде с инвалидната си количка и вдигна скандал на политиците и адмиралите: “Вие луди ли сте да сменяте името! То присъства във всички морски алманаси, справочници и регистри по света! Ако го смените, трябва да се променят куп юридическа документация!“ Войната на паметниците също не пощади паметта на чичо ми. Когато Вежди Рашидов беше министър на културата, махнаха паметника му зад Националната художествена галерия и го преместиха в Музея на социалистическото изкуство. Намерихме го с брат ми - целият оплескан в мръсотии от птиците. Тогава се обърнахме към новия министър Петър Стоянович, който разпореди да бъде върнат на мястото му. Но паметникът му, дело на скулптура Александър Хайтов, който трябваше да да бъде поставен пред читалището в града, бе оспорван от кмета и така още се водят дела по случая. След това започнаха исканията да бъде махнат от учебниците заради това, че е бил комунистически терорист и агент на Москва. Какъв агент на Москва - тогава руснаците не пращат никаква материална подкрепа на българската съпротива. Оръжие и всякакво друго снаряжение за нашите и сръбските партизани е доставено от майор Франк Томсън. Той, вярно, е бил комунист, но в британската мисия с него е и майор Рандолф Чърчил - синът на Уинстън Чърчил, който е консерватор. И те ли са терористи? Майката на майор Томсън сложи стихове на Вапцаров на паметника на сина си на гара Томсън. Името на Вапцаров носеха 94 училища, сега са доста по-малко, както и редица читалища. За мен всичко това е една глупава история. Навремето само се режели главите на кралете и тираните, ние събаряме паметниците, че така ни е по-лесно.
- Кое окуражава това поведение на елита в Скопие?
- Урсула фон дер Лайен заяви, че македонският език е най-великолепният, който познава, и че дори почнала да го учи. С което направо ни заби нож в гърба. Именно това нейно изказване окуражи определени кръгове край Вардар. Но все пак да не забравяме, че Македония беше създадена като част от Титова Югославия. И всичко започна оттогава. Вапцаров като роден в Банско бе обявен за македонец, убит от българските фашисти. И съответно и за македонски поет.
- Кое все пак е конкретното основание на Скопие да твърди, че е бил македонец, а не българин?
- Хващат се за стихотворението му „Земя“, в което настина има думите „тази земя ми е чужда“. Само че те са напълно изкарани от контекста. Като участник в Соболевата акция Вапцаров е бил интерниран в Годеч, където пише въпросното стихотворение. На него тогава му е чужда фашистката държава, а не България като родна страна. Въобще споровете около е неговата националност са направо абсурдни. Защото ако тръгнем да се заяждаме, може да припомним на македонците, че Вапцаров е роден като турски поданик - през 1909 г. в Банско. Тогава е още в пределите на Османската империя и е освободен през 1912 г. по време на Балканската война от четата на Пейо Яворов. Нека да не задълбаваме в историята, че току-виж и турците са започнали да претендират, че Вапцаров е турски поет. Това, разбира се, в рамките на шегата. Е, все пак навремето техният голям писател Назъм Хикмет бе удостоен с Вапцаровската награда.
- И последва войната на клубовете...
- Не оправдавам действията на българската държава, но искам като българка да бъда на чисто. И като такава твърдя, че беше неправилно да се дават тези имена на клубовете в Битоля и Охрид, защото това наля вода в мелницата на антибългарската истерия. Ние с брат ми не знаехме, че се готви създаването им. Защото по принцип тяхното законодателство ограничаваше такива институции, а с приетото в четвъртък (3 ноември - б.р.) решение на правителството в Скопие на практика са забранени. Нашето външно министерство също не знаеше, че ще има такива. Първият, който ми съобщи за това, беше Петър Мутафчиев, бившият министър на транспорта. И ние с брат ми се усетихме, че ще се извърши някаква антибългарска провокация на наша територия, както и стана с „македонския литературен клуб“ в Благоевград. И за да може по някакъв начин да реагираме, много ни помогна издателството „Изток -Запад“, което издаде спешено книгата „Дело 585/1942“, посветeна на процеса срещу Вапцаров. Това е една „скандална“ за всички македонисти книга, защото там се цитират собственоръчно написаните показания на Вапцаров в графата народност: „майка българка, баща българин“. И добре, че излезе, защото от 11 тома по делото са останали само два. Объркани са страниците на Цвятко Радойнов, Методи Шаторов - Шарло и други. И са изчезнали нелицеприятни фактори за доста други хора. И не само за Трайчо Костов, който единствен не получава смъртна присъда тогава. Например в това време Съюзът на писателите не защитава Вапцаров. Самият Стоян Чилингиров - тогава председател на съюза, късно възкликва: „Защо никой не ми каза, че имаме такъв велик поет, ами ми говорихте за Младен Исаев?“ Слава Богу, днешният Съюз на българските писатели категорично се противопостави на откриването на "македонския" културен клуб с неговото име в Благоевград.
- Ще се успокоят ли нещата между София и Скопие?
- Не, това е само началото на антибългарската агресивност на управляващите в Северна Македония. Затова трябва да бъде пресечено още сега. А поводи за вето към Скопие по пътя му към ЕС тепърва ще има в изобилие. Всъщност трябва да си помислим дали пък наистина хората край Вардар искат да влязат в ЕС. Нещо, което вече коментират доста анализатори. Защото в Скопие все още командва старата номенклатура, свързана с Белград и Москва. Която винаги е била антибългарска. И що се отнася по-конкретно до Белград, това не е от времената на Коминтерна, а много по-отдавна. Моят прапрадядо Марко Тедорович заедно с Вук Караджич издават „Буквар на сръбския българският език“. Ама сега името на прапрадядо ми е махнато и букварът е само на сръбския език. Македонизмът, дело на сръбските учени Стоян Новакович и Йован Цвиич, е още през XIX век. Коминтернът и Тито само приложиха тяхната теория на практика. Така че всичко, което става днес, е резултат от политиката на Белград и Москва за Скопие и нашето безхаберие. За да се стигне до днешното положение, че когато брат ми подари на Християн Мицкоски книга „Дело 585/1942“ с думите: „Това е ръкопис на Никола Вапцаров. Пише какъв е, що е, саморъчно“, той му отговори: "В македонската история пише, че е македонец. Вие четете и учете вашата история, а ние ще четем и ще учим нашата история. Защото и аз ще ви дам и снимка, и ръкопис от Никола Вапцаров“. Както се казва, без коментар.
Това е тя:
Родена в Банско
Племенница на Никола Вапцаров
Завършила е психология в Ню Йорк Юнивърсити през 1967 г.
През 1969 г. завършва кинорежисура в Будапеща в класа на Ищван Сабо
През 2007 г. е избрана за член на Съвета за електронни медии
От 2009 до 2010 г. е шеф на регулатора
Автор и режисьор на 63 филма, сред които „Лъжовни истории“ и „Мярка за неотклонение“
Основател и председател на Общобългарския съюз „Македония“
Константин Събчев
