- Щяха ли от „Български възход“ да са по-диалогични и по-добре приети от останалите, ако мандатът беше отишъл при тях?
- Шансовете им клоняха към 0. Общественото внимание бе насочено най-много към Христо Иванов и „Демократична България“, но след Нексогейт, ДБ има огромни репутационни проблеми. Техните проблеми идват и от факта, че партньора им – ПП има тежки имиджови проблеми, и от факта, че президента не се съобрази със заявеното желание от страна на най-голямата партия – ГЕРБ-СДС. Президентът „удари“ символично с връчването на мандата на БСП три свои противника – ПП и ДБ, които по своята същност са едно и БСП в лицето на неговия лидер.
- Така стигаме и до тези, при които мандатът отива. Не е ли вече твърде изтъркано БСП да получава мандат, който не може да реализира?
- С БСП президентът постига две неща – от една страна той показва на левите избиратели, че те са неговите хора – отново и отново. И на второ място, поставя Корнелия Нинова в слаба роля, защото тя няма да може да направи правителство.
- Как ще се отрази на самата социалистическа партия това разочарование? Няма ли да засили позициите на лявото обединение, което, по всичко личи, не включва Корнелия Нинова в лидерска роля.
- На БСП му предстои конгрес в най-скоро време. На този конгрес ще бъде поставена темата за лидерството, но според мен Корнелия Нинова така държи структурите на останалите части от БСП, че не виждам как и тук биха могли да я махнат. Нейните опоненти нямат сила да й се противопоставят. Виждате, че те излизат, но не се справят вътре в партията с нея като лидер. Но това, което се случва извън БСП, то също не е пример за подражание, защото се събират именно такива, които не са имали силата да се справят вътре, излезли вън каква е логиката да променят нещо? Предполагам, че се разчита на обединяващата фигура на Пеканов. Но, това е по-вероятно още повече да раздроби политическата среда, а не да даде решение за левицата.
- Защо при всички предвиждания за третия мандат никой не споменаваше ДПС?
- И аз това питам. Това е едната от партиите, които разширява влиянието си, както и ГЕРБ-СДС. И ако ГЕРБ вече не говори само на твърдите си привърженици, а и на онези, които са разочаровани от тях, поне виждаме някакво старание в тази посока. Изключително се разчита на устойчивостта и на силната политическа интуиция на лидера Борисов. Докато при ДПС имаме едно постъпателно, системно, професионално присъствие. И то от много време. Те са много стабилни и са ценностно-аргументирано стабилни, с видими, професионално присъстващи политически лица. Това прави впечатление на всички и не може да кажеш на бялото черно, поради което ДПС постепенно излиза от онази стигма, която има. Те ще бъдат все по-предпочитан партньор, тъй като са предвидими и това се дължи именно на този професионален подход, който имат. Въпреки това все още има стигма върху тях и то не от страна на избирателите, а само сред политическите лидери и партии.
- След като „Български възход“ не получи своите минути на слава и желания образ, възможно ли е на следващите избори да изпаднат от парламента и на тяхно място да се върне „Има такъв народ“? Бяха твърде близо и на предишните избори, какво пречи отново да си разменят местата?
- Този въпрос е много интересен. Разочарованието от ИТН е много голямо. Те нямат твърди избиратели. Тези, които гласуват за тях са нестабилни и неустойчиви в предпочитанията си. Те тръгнаха след Слави Трифонов заради концертите и песните му. Сега това не им е мотивация, защото видяха какво се случи. Разочароваха се от образа на Слави Трифонов в политиката и не мисля, че той може да си върне политическото присъствие. Но целта на ИТН не е тази – да бъде в парламента. Според мен ролята на ИТН беше помощна на президента. Той вдигна юмрука, те подкрепиха юмрука. Тази формация подкрепяше изцяло битката срещу ГЕРБ, битката срещу Гешев. В един определен момент картината стана много трудна за президента и там трябваше да се разчисти терен. Според мен ИТН помогна именно за това, защото ПП е споменът на Румен Радев за собствената грешка. В момента ИТН има друга задача и тя е да подгрява темата за президентска република. Ролята на ИТН се изразява във възможността да постави на масата на избирателя при удобна ситуация тази идея и да я побутне чрез активиране на общественото мнение и предизвикване на референдум. Според мен те са били част от проект, който много ясно е определил ролята им.
- На хоризонта се задава отново и НДСВ. Това също ли е част от някакъв план? Сред по-възрастните избиратели има носталгия към царя и сега, когато не намират за кого да гласуват, много лесно биха могли да се върнат към познати играчи.
- В момента политически партии, които дълго време са били извън публичния фокус отново се заявяват. Защото има терен за това. Има един огромен брой избиратели, които не взимат участие на изборите. Защо да не се опитат? Защо да не им кажат: „Елате! Ето, ние сме различни от тези, които бяха в последните години“. Това е мотивацията им. Но това не ми изглежда като сериозно стратегическо планиране. Просто е опит на отделни лица да привлекат внимание, да получат още един шанс да се върнат в политиката. Но избирателят е уморен и не иска нови хора. Хем не иска тези, които са в парламента. Хем не иска нови, защото е крайно разочарован от всичко ново. И в това се крие шансът на президентът да поиска смяна на системата и президентска република. В това се крие шансът пък на такива хора като мен, които разбират рисковете, да поискат промяна на правилата и качване на процента за влизане в парламента.
- Моля, развийте тезата си. Защо смятате, че вдигането на избирателния праг ще доведе до по-различна картина?
- Когато в парламента влизат нови, големи партии, те идват на вълната на обществени нагласи за нещо ново и на базата на изразходването на старото. Съюзът на демократичните сили се появи по този начин. НДСВ се появи по този начин. Не успя да си изиграе докрай картите и изчезна. ГЕРБ също се появи по този начин – с голяма вълна, която каза на хората: „Има надежда“. Тези политически партии, които оцеляват след такава голяма вълна, се превръщат в устойчив политически субект. А това им дава далечна перспектива, тъй като те вече имат твърди избиратели. За да запазиш своята далечна перспектива, ти трябва да имаш относителна хигиена към хората, които допускаш в редиците си. Относителна, тъй като нашите големи политически партии още не са се научили на това. Вижте големите в други държави – Англия, САЩ. Там ти тръгваш от ниското, учиш се, избират те, минаваш години в развитие на политическата кариера, докато стигнеш на видимо избираемо място. Тоест, ти имаш дълъг процес на подготовка, ти не си вече случаен човек. Малките, които влизат, без да са с голяма вълна, едва крепят процентите си и всеки момент могат да изпаднат от борбата за парламента. Там доминират предимно случайните хора. Винаги е под въпрос благодарение на какво и защо са влезли. Тези хора знаят, че са за малко вътре и трябва да реализират определени задачи и доколкото могат за това кратко време, да са удовлетворени от присъствието си в политиката. Тези хора създават шум, те трябва да се закачат някъде. Те имат ситуационни цели, нямат мотивация за развитие. Влизайки в една по-голяма управленска коалиция или превръщайки се в опозиция, те се опитват всячески да привличат внимание към себе си. Винаги са губещи, винаги са страдащи, защото големите печелят. А шумът, който създават е заглушаващ. Той пречи на взимането на решения и размива отговорностите. Той обърква избирателя. Много по-добре е политическата структура да бъде уедрена.
- Защо? Не е ли по-демократично всеки да получи своя шанс?
- Избирателят може да държи във вниманието си позицията на две-три политически партии максимум. В момента, в който вкарате четвърти, пети, шести да има мнение по един проблем, избирателят чисто познавателно, когнитивно, не може да разбере изобщо какво му се говори. Тогава той се отчайва и престава да слуша, даже не може да вземе отношение. Затова моята тезата е, че трябва да махнем случайния, непрофесионален шум и да създадем ясни послания, в които големите да се конкурират. Да дадам шанс на големите партии и формации, които имат далечна визия и имат интерес да развиват далечни стратегии. Защото далечната визия и стратегия дава възможност ти да развиваш себе си като потенциал, да развиваш хората си вътре и да създаваш политики, които ти дават възможност за устойчиво присъствие в политиката и най-важното – сам, ясно да носиш отговорност. Всичко това е за добро на нас, гражданите. Убедена съм, че ниският процент за влизане в парламента е нашият проблем. Вижте как е например в Гърция. Влизането в парламента при тях даже е под 4 процента. Но който е пръв, получава 40 мандата допълнителни, за да може да направи правителство и да не изпада парламентът в това състояние, в което сме ние в момента. Системата им е такава, че тя дава бонус на първия. Навсякъде, където историята е развила парламентите до по-малък брой присъстващи, те са много по-устойчиви. Разбира се, че може да се случи проблем. Разбира се, че в това положение на световни кризи всички държави страдат и много парламенти трудно избират председателите си и има вътрешни конфликти. Всичко това ни казва, че нашите правила ни затрудняват, а не ни улесняват. Човекът трябва да се съпротиви на затруднението. Познавайки се, той трябва да създаде условия така, че качеството на управлението да не пада колкото е паднало в момента, благодарение на ниския процент за влизане в парламента.
- Вашата теза, че в парламента трябва да влизат и хора с опит в политиката, доказани професионалисти, няма ли да обезличи в някаква степен лидерите на партиите?
- Моята теза е, че това трябва да са хора с авторитет пред своите професионални общности. Когато си на една възраст, в която си постигнал вече високо ниво, и вече живееш независимо от политическата система, твоят авторитет е в много голяма степен независим. Въпреки че с една война в жълтите медии може да се унищожи всяка репутация, хората започнаха да неглижират тези атаки. Това е етап на узряване на обществото в последно време и е един от позитивните резултати в последните две години. Затова тези хора с авторитет, които аз наричам „сенатори“, могат да играят ролята на морален стожер. Такъв тип хора ни трябват.
Това е тя:
Проф. Антоанета Христова е политически психолог
Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност „Психология“
Доктор по психология, старши научен сътрудник II степен по социална психология
Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ, към ISPP
Главен редактор на сп. „Психологични изследвания“
Директор на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН
Кристи Петрова
