- Г-н Манчев, май за енти път ще започваме да строим АЕЦ „Белене“. Преди дни неочаквано председателят на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че няма да продаваме на Украйна ядреното оборудване за него. Причината била, че сериозен американски инвеститор предложил в България да се изгради Център за данни на Изкуствения интелект, за който трябва да има огромни количества непрекъснат прав ток. Такъв можели да осигурят двата блока на „Белене“, ако бъдат изградени. Така на дневен ред отново е строителството на АЕЦ „Белене“. Вашият коментар?
- Това би било четвърто започване на изграждането на АЕЦ „Белене“. Проектът е започнат за първи път в осемдесет и някоя година. Спрян е през 1991 година от Андрей Луканов. Възстановен е от сина на цар Борис Трети Симеон Сакскобургготски. За строителството му първо е дадено разрешение по принцип, което после е потвърдено по същество. През 2012 г. беше спрян отново за трети път. Сега, ако го започнем пак, ще бъде за четвърти път.
- Веднъж вече продадохме доставения първи реактор, отново се готвехме да продадем два реактора и цялото доставено оборудване...
- Продадохме оборудването, което бяхме закупили за първи енергоблок, защото той беше второ поколение реактор. През 2002 година комисарят по енергетика на Европейската общност госпожа Де Паласио дойде на площадката „Белене” да види доставеното оборудване за първия блок на АЕЦ. Тя каза: „Ние ще ви разрешим да правите атомна централа, но от трето поколение“. По това време централите с реактори трето поколение са екзотика. Опитват се да ги правят „Уестингхауз“, френски, китайски компании, но още само на хартия.
Единствено Русия ги произвеждаше. България договаря такъв реактор през ноември 2006 година и сключва споразумение с „Атомстройекспорт“ за изграждане на блок в Белене. Все още такъв реактор беше започнат да се прави на едно единствено място в света - в АЕЦ „Куданкулам” в Индия.
Ако срокът на експлоатация на реактора е 30 години, той е второ поколение. Ако е 40 години - е поколение две и половина. Гледа се и какъв е коефициентът на презапасяване на системите на безопасност – дали е 100, 200 или 300 процента. Примерно в Абу Даби са пуснати четири блока, които са от поколение две и половина. А нашите реактори за „Белене“ са даже поколение Три+.
Много се шумеше „колко е старо“ нашето оборудване. Но проектът АР 1000 започва да се проектира от „Уестингхауз“ през 1986 година. А ВВЕР 92 или 2466 за АЕЦ „Белене“ се проектира през 1989 година. Има голямо неразбиране от цялата общественост за доставеното ни оборудване, съхранявано на площадка „Белене” – за корпуса на реактора, тръбопроводи, парогенератори, компенсатори за налягане, пасивни системи на безопасност.
Корпусът на реактора е метален и е направен от специална стомана. Също като корпуса на АР 1000, като метала, от който са произведени IPR 1650-мегаватовите реактори на Франция, както се правят АPR-ите на южнокорейците. Както се правят в Китай.
Тези метали живеят над 100 години и за тях не можеш да кажеш, че са стари. За „Белене“ ние сме си купили пасивната част, която е важната за изграждане на ядрения остров. Активната част е ядреното гориво. То определя всички системи, с които се управлява накъде да тичат и с колко експедитивност неутрончетата вътре в зоната. Плътността на този неутронен поток как ще атакува метала.
- Значи за четвърти път ще започнем да градим АЕЦ „Белене“?
- Въпросът е неправилен, защото заради голямото забавяне и промяната на основния доставчик сега трябва да се възстановява цялата верига на доставки с друга държава. Аз лично смятам, че с почти 100 процента вероятност тази централа можем да направим с Франция, с „Електрисите дьо Франс“ са водени преговори. Тъй като сме си купили оборудването и то е наше, българско, Франция няма да сложи „ядрена щета“ върху него.
Отговорността за „ядрена щета“ върху оборудването трябва да поеме България. Ако довършим „Белене“ с Русия, тази отговорност е на производителя, тоест на „Атомстройекспорт“.
- Колко ще струва токът от „Белене“, колко ще ни струва централата?
- Себестойността на проект като Белене е 23 евро на мвтч с всичките отчисления, които се правят на фондове и т.н. Себестойността се определя от това какви пари харчиш, за да произведеш енергията, а не за колко ще я продаваш. Кредитната експозиция не прави себестойност. Прави цена. Себестойност и цена са две различни неща. Ако „Белене“ беше направен, инвестицията щеше да ни се върне за 12 години.
- А ако сега го направим?
- Сега не зная за колко биха го направили французите, защото те би трябвало да доставят турбина, генератор, всички помпени съоръжения, ядреното гориво, всички системи, които управляват ядреното гориво. Не зная колко ще струва. Но се надявам в рамките на 15 млрд. да направим двата блока, без да конкурираме изграждането на 7-и и 8-и блок на „Козлодуй”. Проектът „Белене“ може да се изпълни в момента, ако има консуматор. Но едновременно да правим четири блока, няма как, ние не можем да ги направим...
- Ако имаме дейта центрове в страната?
- Тогава българската държава може да застане зад проекта „Белене”, понеже има водещ консуматор, който ще привлече огромен технологичен гигант – инвеститор. Отново обръщам внимание – 7-и и 8-и блок по никакъв начин не трябва да се конкурират. В момента имаме основна задача, подкрепена от държавата – 7-и и 8-и блок. Друг е въпросът правителството в лицето на „АЕЦ Нови мощности“ на каква цена ще се договорят за изграждането им. Защото там цената още не е ясна, за България още не сме чули цената... В Полша са договорили 49 млрд. за три блока, ние правим два, значи са 32 млрд. Но 32 милиарда малко ли е?
- Имаме ли с кого да направим 7-и и 8-и блок?
- Не. Имаме много малък ресурс. Не само инженерен, а и изпълнителен състав – монтажници, заварчици, строители, какво ли не.
- Корейци ли ще дойдат?
- Най-вероятно, да. И ако дойдат корейци, може да имаме гаранция, че ще направят централата навреме. Руснакът си има контрактор – „Атомстройекспорт“, и той подрежда всички компании, които се подчиняват на него и той поема графика. Докато тук единият носи оборудването, друг трябва да го погледне и има разбито понятие за поемане на отговорност. Нестиковката между тях всеки път ще бъде хвърляна на собственика и той ще плаща неустойките. Юридическата компания, която наеха американците, е много добра и се надявам да им съдейства и да направят хубав договор.
Засега не виждам да са избрали още финансов консултант, защото някой трябва да синдикира парите. Експортните кредити от САЩ и от Южна Корея могат да осигурят 80 процента от цената на контракта. Ако са верни сумите, които чувам, че бюджетът ще бъде 32 млрд., ние трябва да намерим 10 млрд.
Защото при под 20-30 процента самоучастие банките няма да ни допуснат да правим проекта. Другите 70 процента ще бъдат привлечени средства, експортни, търговски кредити.
- България има ли авторитет със своя научен и инженерен потенциал в ядрената енергетика?
- Имаме опит. Но нямаме хора. Когато един отрасъл като ядрената енергетика 30 години го правиш на маймуна, тръгваш, спираш, програми за модернизация, не ни трябват блокове, трябват ни...
- Малките модулни реактори?
- Този път тепърва ще го вървим. Те са предимно за промишлеността. У нас няма много големи консуматори. Има няколко – „Солвей соди” в Девня, „Аурубис” в Пирдоп...
- А „Топлофикация София”?
- Ядрен реактор няма да й оправи проблема. Там е много дълга сагата.
- Говорим за ренесанс на ядрената енергетика. А безопасно ли е производството на ток от АЕЦ?
- Всичките ни блокове – работещите и тези, които сме започнали да строим в Козлодуй и по проекта „Белене“, са много добре обезпечени с всички съвременни изисквания за безопасност.
- На 26 април се навършиха 39 години от аварията в Чернобил. Какво си спомняте от този ден?
- Нищо. Този ден бях на работа в 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Казаха, че е станала авария. Всичко беше потулено. Тъй като вятърът духаше към Финландия, финландците вдигнаха шумотевицата. Облакът се завъртя над Европа. У нас дойде по-късно, към 5-6 май. На 1 и 2 май валеше дъжд и ние ходихме да берем гъби. Те не бяха радиоактивно замърсени с тежки метали, така наречените горещи частици, които са откритие на проф. Цветан Бончев и проф. Янко Янев, председател на КИАЕМЦ (Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели).
Ако има индустрия, която най-много да е пресирана да проверява безопасността, това е ядрената енергетика. В нея е същото като в авиотранспорта. Паднаха и продължават да падат самолети. Но той е най-безопасният транспорт, защото помним самолетните катастрофи и увеличаваме защитите. Защото с колите и другите превозни средства се избиваме, но не ги помним толкова много.
По същата логика при производството на съвременните атомни централи се предвиждат и се прави защитата им за надпроектни аварии, свръхтежки, каквито станаха в някои атомни централи и още се помнят.
- Наскоро руски дрон удари Чернобилската АЕЦ и направи дупка на саркофага на авариралия реактор. Опасно ли е?
- Ще го възстановят. Проблемът беше, че когато руски войски минаха през Чернобил, тъпите им командири бяха накарали хората да лягат върху пръстта. После пращаха да лекуват хората. Трябва да си малоумен ръководител, за да направиш това нещо. Чернобил е зона, която много години ще остане затворена заради многото изхвърлени активности на повърхността, някои елементи имат разпад повече от 100 години.
- На какво ни научи Чернобилската авария?
- Да не се изпълняват тъпи разпореждания, без значение кой ти ги дава. Чернобилската авария е предизвикана, защото е било изпълнено тъпо разпореждане на някакъв партиен секретар. В АЕЦ „Тримайл Айлънд“ в САЩ след авария са евакуирали три милиона души. Сега точно там искат да възстановят един от блоковете, който 40 години не е работил.
- Кой ще работи там, не е ли замърсено и опасно?
- Минало е доста време. Не е проблем. Може да се работи. Въпросът е, че и там аварията е станала заради глупава грешка на оператора. Човешки е факторът и в АЕЦ „Фукушима“. Операторите и управлението на централата реагират адекватно на цунамито, защото те имат преференциална структура на управление. Но феодални порядки ги спират да се обадят на министър-председателя след тежката авария, защото той след обед пиел чая си.
Така бил нарушен принципът на безопасност. В Русия партиен секретар заставил хората да правят някакви глупави експерименти. В Козлодуй се е случвало да има малоумни нареждания. Но досега не имало тежък инцидент, защото там са се научили, че може да приемат разпореждане само от главния инженер. Но ако то не съответства на правилата за безопасност, отказваш да изпълниш и записваш в дневника съображенията. Директорът не може да ти разпореди нищо. Той може да те уволни, но не може да разпореди да направиш някакво действие. Това е нашата система, тя е по-адекватна от тяхната.
- Браво на нашите. Остава ни да обучим достатъчно такива специалисти за следващите години.
- Трябва много хора да обучаваме. За 7-и и 8-и блок трябва да имаме 1500 човека персонал. Хайде, нека са 1000, но за да имаме толкова, трябва да обучим 2000. Разработена е образователна програма. „Уестингхауз” е много ангажиран с въпроса.
Това е той:
- Роден е на 31 декември 1957 г. в София
- Завършил е специалността „Топлоядрена енергетика“ във Висшия машинно-електротехнически институт
- Работи в АЕЦ „Козлодуй“ от оператор до дежурен инженер на блок
- Ръководи въвеждането в експлоатация на 5-и и 6-и блок на централата
- Работи в изследователския ядрен реактор в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН
- Участва в модернизацията на АЕЦ "Козлодуй" и в проекта за изграждане на АЕЦ "Белене"
- Председател е на Управителния съвет на сдружение "Булатом"
Таня Киркова
