- Милена, вие се завърнахте от Бейрут благополучно в неделя рано сутринта, часове след израелския удар срещу южните предградия на ливанската столица. Защо не се прибрахте по-рано, семейството ви често пътува между двете държави?
- Да, ние много често пътуваме между Ливан и България. Допреди по-малко от месец бяхме в София. Планирахме да дойдем отново по Коледа, но след като гръмнаха пейджърите в Ливан, беше ясно, че нещата ще се разгорят. Ливанците са калени в дългите години на конфликти и трудно се плашат. Страната е районирана – има места, където живеят основно християни, основно мюсюлмани шиити или мюсюлмани сунити. Хората на Хизбула също населяват определени райони. Ако си извън тези места, не се чувстваш директно застрашен от атаки. Ние се върнахме през септември в Ливан без притеснения.
ВТОРА ПОРЦИЯ: Кацна самолетът ни с българите от Бейрут (СНИМКА)
Когато обаче засилиха осезаемо бомбардировките над южните райони и започнаха да взривяват пейджъри и други комуникационни устройства, хората се изплашиха. Тези от юга започнаха да се евакуират на север и да населяват включително Бейрут. Ние също се притеснихме как ще се развият нещата оттук насетне и решихме, че е по-разумно да се приберем обратно в България. Взехме първите възможни билети за самолет - за събота вечерта. А в петък вечерта Израел удари Южен Бейрут. Нещата съвпаднаха.
- Живеете в християнски квартал на Бейрут, съпругът ви е християнин. Как преживяхте тази ужасна нощ?
- Около седмица по-рано нещата ескалираха и конкретният квартал (Дахия, б.р.), където има хора на Хизбула, бе под прицел. Там имаше удари още преди този петък, но не толкова мощни и бяха спорадични.
- Чувахте ли ги?
- Не. Понякога има пробиви на звуковата бариера над града и това се чува като гръмотевица и се усеща много. Но самите бомби дотогава не бяхме чували. В петък дори не бяхме у дома, в центъра, което не е твърде далеч от този квартал. Бяхме на гости в по-отдалечен християнски квартал на Бейрут. Там взривовете от бомбите се чуха много силно. Изплашихме се, естествено, бяхме с деца между година и три. Най-голямото много се изплаши и едвам го успокоихме. Макар че бяхме далеч и в незастрашен район, щом пуснахме новините, се шокирахме и разтреперихме. Аз съм в една онлайн група за майки с деца, всички се бяха паникьосали. По новините видяхме, че са сринати няколко сгради в Дахия.
- Какво стана след това?
- Вечерта се прибрахме в жилището ни в центъра. В един момент Израел направи изявление, че предстоят още бомбардировки във вече ударения район и гражданите да се изнесат поне на 500 м от изброените локации. Те предупреждават, но не е сигурно дали всички са видели и разбрали, защото хората са под стрес.
Аз лично, откакто започнаха да ескалират нещата, първото, което направих, бе да си купя една раница и да я приготвя с неща от първа необходимост за до три дни, както и документи и пари. Поставих я до вратата на жилището. Въпреки това, щом излезе съобщението и мъжът ми каза - ставай, обличай се, ще се отдалечим от гърмежите - бях шашната. Дори не мога да си представя какво им е било на хората в таргетираните райони.
Изнесохме се и с колата отидохме при майка му, за да сме по-далеч от южните квартали. Малко след това се започна. Не спряха до 4,30 ч. през нощта, без възможност медицински екипи да стигнат до засегнатите места. От 7 часа нататък - отново. Ние чувахме основно дроновете, небето просветваше от експлозиите. Не чувахме всички удари, но картините по телевизията бяха ужасяващи. Цяла нощ не можахме да заспим. Това беше първата ми по-близка среща с войната.
Не съм се притеснила за живота или здравето си в никой момент, засега сме далеч от мястото на тези събития. Но започнах да се притеснявам дали няма отменят полета ни на другия ден, или пътят до летището да бъде блокиран.
- Голям късмет, че успяхте да излетите благополучно.
- Да, ние проучвахме и други резервни варианти. Все още има и лодки, и автобуси – варианти има. Въпросът е кое е по-малко рисковано и можеш ли финансово да си го позволиш, защото сега ще спекулират с цени.
- Изчакахте да вземете самолета, като полетът първоначално бе отложен.
- Да, почакахме на летището, но в крайна сметка излетяхме към Кипър.
- Предполагам, самолетът е бил пълен.
- Препълнен. Международните авиокомпании от около седмица преди това спряха полетите си. Остана само националният превозвач на Ливан да изпълнява полети. Те включиха и допълнителни, но не бяха достатъчни. По времето, когато купувах билетите, имаше най-рано за след седмица. Сега сигурно е повече периодът на изчакване, а ситуацията продължава да ескалира. Много хора искат да излязат, защото войната започна да се усеща не само в южните части на страната.
- Напълни ли се Бейрут с бежанци?
- Да, в последните дни това беше видимо. Хора, тръгнали почти без нищо от домовете си. Вече не може да се намери свободна квартира. Чух за роднини на наша позната, които повече от 12 часа бяха пътували по магистрала към Бейрут, а обикновено разстоянието се взема за час и половина.
- Вие сте семейство с уреден живот в Ливан. Смятате ли, че икономическото положение сега ще се влоши рязко и ще ви бъде по-трудно?
- Трудно е да се отговори на този въпрос. Ливан винаги го описват като колело. Има спадове и веднага следват възходи. От 2019 г. те бяха в икономическа и банкова криза. После дойде коронавирусът, 2020 г. беше големият взрив на пристанището, но бяха започнали да се възстановяват. Ливанците са адаптивни хора.
- Когато приключи войната, ще се върнете ли там?
- Да, разбира се. Много зависи какви ще са параметрите на войната, но семейството на мъжа ми е там. Реално военни действия се водят от една година, но ние досега не сме ги усещали по никакъв начин. Аз постоянно пътувам между България и Ливан. Последните години обаче съм повече у дома.
- От колко години сте заедно с мъжа ви?
- Познаваме се от 2014 г., а от 2016 г. по-често пътувахме вече към Ливан.
- Разбирам, че семейството му отказва да се евакуира сега?
- Повечето от роднините нямат желание. Те живеят в незасегнати от военни действия райони. Но какво ще се случи, нямам представа. Той, разбира се, е притеснен за роднините си, в контакт са по телефона.
- Страх ли ви е?
- Дали ме е страх – само когато съм в България и слушам какво се говори по новините за Ливан. Когато съм на място, нямам притеснения. Само сега в последните дни, когато можеше да се чуят взривовете и виждахме по телевизията страданието на хората и картини, които ми напомниха на началото на войната в Газа, тогава вече ми стана притеснено. Особено и след като спряха повечето полети, а това е най-безопасният начин да се излезе от страната.
На летището, което е в непосредствена близост до таргетирания квартал, прекарахме доста часове, докато чакаме полета към Кипър. Аз тичах след малката и не четях новини в началото. Интересното е, че там не се чуваха бомбите и бях спокойна. В момента, в който започнах да чета обаче, доста се притесних. Имаше дори слухове, че ще затворят летището заради опасност от удар.
- Контактувате ли с други българи в Ливан?
- Да.
- Желаещите от тях ги евакуираха с помощта на държавата, но вие не сте обмисляли този вариант.
- Ние вече имахме билети така или иначе. Но въпреки всичко си пуснах данните към МВнР в София. За да ги информираме за местонахождението си. А и докато не излетиш със самолета, никога не се знае. Организацията от страна на държавата обаче беше много бърза.
Това е тя:
- Милена Илиева е родена в София
- Завършва образованието си в България
- Омъжена за ливанец, дентален лекар
- От 10 години редува България и Бейрут като свой дом
- Имат дъщеричка на година и половина
- Намира се със семейството си в Бейрут в нощта на голямата бомбардировка
Михайлина Димитрова
