- Проф. Овчаров, посрещате своя 65-и рожден ден необичайно - под карантина. Каква равносметка все пак си правите за тези години?
- Трябва да си призная, че 65 е една доста стабилна възраст. Но пък може би наистина е време за някои равносметки. Смятам, че нещата, които свърших до този момент, не са малко, макар че много още предстоят да се случат, живот и здраве. Разбира се, преди всичко става дума за областта на археологията, която е моята основна наука, въпреки че се занимавам с доста други неща. И тук не говоря толкова за класическата археология, а за развитието на културния туризъм, на който посветих живота си през последните 25 години. Идеята е не само да се разкриват археологически паметници, но и да се превърнат в икономика, защото културният туризъм е такава. Успяхме да покажем това на няколко места - пример са Източните Родопи, туристическата дестинация между Перперикон и Златоград, с обекти в нея като храма на Орфей при село Татул, Момчилградско, храма на богинята майка в Кърджалийско и още много паметници, които годишно привличат над половин милион туристи. Стремя се да направя подобни неща и на други места в страната - в района на старите столици. Отделил съм 30 години на Велики Преслав. Тук трябва да спомена и късноантичния град Мисионис край Търговище, крепостта Калето край Свищов, за която в момента дори се печата книга. Също така манастира на Паисий в крепостта Урвич край София и още много обекти. В общи линии смятам, че поставихме основите на културния туризъм, но има още много да се работи, за да покажем, че България наистина заслужава славата на трите страни в Европа с най-много археологически паметници.
- Какво още трябва да се направи, за да стане културният туризъм печеливш? Често се изтъква как Гърция умее да печели от всяко камъче.
- Това е много дълъг процес, не може да се развие за година-две, както някои си представят. Наистина често се дават за пример Гърция и Турция дори, но те работят в тази посока от сто години, докато ние едва през последните 15-20, и то не с най-добрите темпове. Сега се намирам в Златоград, където е пълно с туристи. Така че от 100 човека 90 със сигурност ще посетят Перперикон. Разбира се, с отваряне на границите потокът е огромен и от Гърция през тези месеци след две години карантина. Така че това е добре, но трябва да се направи още много, за да има печеливша формула. От личен опит съм се убедил, че всичко зависи от добрата работа между държавата, общините, археолозите, когато говорим предимно за археологически туризъм. Тук в Златоград много добре се вижда това. Но, забележете, че на първо място поставих държавата. Навсякъде по света културният туризъм се развива благодарение на държавата, правят се огромни инвестиции в него, особено в Турция, докато при нас всичко в това отношение куца. Все още спорим кое е по-важно - морският или ски туризмът, а забравяме културния. А той има особено голяма нужда от държавно финансиране. Тази година е типичен пример, след като бяха отрязани от държавно финансиране пет приоритетни обекта - Перперикон, Рациария край Видин, Мисионис край Търговище, Хераклея Синтика край Петрич, Солниците край Провадия. Държавата финансираше специално тези обекти именно с оглед развитието на културния туризъм. Сега министърът на културата Атанас Атанасов реши тези обекти да не се подпомагат от държавата. Перперикон е финансиран целево от 2001 година досега, още от правителството на Иван Костов. Винаги е било така, тази година за първи път от началото на разкопките подпомагането бе спряно. Това показва дълбоко неразбиране на проблема. Отговорът на Министерството на културата беше, че има прозрачни процедури. А с 20 000-30 000 лева не можем да поддържаме повече от 15-20 души, и то за около два месеца, особено на Перперикон. Така че мога да кажа, че имаме нулева година за съжаление.
- Неведнъж сте изтъквали помощта на общините обаче, започнаха ли да разбират, че това е печеливш сектор?
- Точно в тази година, в която държавата абдикира от културния туризъм, се видя ролята на общините. Практически през общините се печелят европейските проекти и в момента всички тези обекти се реализират точно благодарение на общинските средства - става дума за Мисионис, за Перперикон, Провадия. Самите общини разбраха колко е важно това за тях, но те не могат да отделят повече от 50 000-60 000 лева, затова е необходима помощта от държавата. Така че благодарение на общините ще имаме някакви разкопки. Надявам се все пак и на мъдростта на управляващите. Лошото е, че ние сме сезонни работници и политическите кризи се отразяват на нас, вече лятото мина наполовина. Така че дори да получим средства през август или септември, няма да имаме достатъчно време да ги използваме. Това е големият проблем.
- Кога се връщате на терен?
- В сряда ми изтича карантината и още в четвъртък рано сутринта възнамерявам да пътувам, за да видя какво се случва на обекта. Колегите ми докладват, разбира се, но искам да видя как е на място. Надявам се всичко да е наред и да нямам усложнения и в четвъртък да съм на Перперикон
- Казахте, че е пълно с туристи в Златоград, припозна ли българинът културния туризъм?
- Отдавна, не случайно непрекъснато хваля българските туристи. Те са основното ядро, но се надявам това лято да се завърнат и чуждестранните посетители все пак, защото заради пандемията групите бяха намалели. Буквално в последния ден, в който бях на обекта, преди да се разболея, дойде едно кенийско семейство. Мъжът и жената бяха много впечатлени, говорихме си доста, защото през февруари пък аз самият пътувах до Кения. Има и много голямо посещение на туристи от Турция, където Перперикон започва да придобива голяма популярност и много се радвам за това. Но така или иначе Перперикон е достатъчно известен, като тази есен очаквам епизода „България от високо“ по National Geographic. Направихме го миналата есен и в него ще разкажем за Перперикон, така че това е голяма реклама за страната ни. Това са нещата на този етап, вървят добре и европейските проекти. Но като говорихме за финансирането, нека изтъкна, че Европа не отпуска пари за археологически разкопки. Там смятат, че това е дело на държавата и са прави. Все пак всяка страна трябва да се грижи сама за паметниците си. За сметка на това са много големи средствата, които се отпускат за консервация, реставрация. На Перперикон вече се реализират 6-7 проекта. Единият от тях трябва да приключи до края на годината. Друг пък е за около 8 милиона лева и е за консервация и реставрация на южното предградие, което проучваме през последните шест години.
- Какво още обаче искате да свършите, има ли други направления, в които искате да се развивате?
- Ако имате предвид политика, мога да кажа, че аз съм социално, а не политически ангажиран. Знаете и че през последните няколко месеца водим нашата голяма битка на Националния кръг „За Македония“. Работим заедно с проф. Пламен Павлов, проф. Ана Кочева. Смятаме, че дори допринесохме, пък макар и малко, за отстояване на българските позиции. Мисля си, че успяхме в това, но същевременно нашето предупреждение е да се внимава, защото македонизмът далеч не е убит. Напротив, тепърва трябва да се следи стриктно за изпълнението на условията по протокола от Северна Македония. Но самата реакция, която видяхме там, показа, че сме на прав път. Явно е, че буквално ламята виеше от удара, който й беше нанесен. Нека дотук да спрем с езика на омразата и да се опитаме вече да говорим по-човешки.
- Може ли обаче да бъдат преодолени тези различия, видяхте, че имаше протести там срещу френското предложение?
- Протестите не обхванаха цяла Македония, бяха само в Скопие. Но няма какво да се лъжем, аз съм човек, който много добре познава ситуацията там. Отровено е съзнанието на няколко поколения хора. Така че преодоляването на тези травми ще бъде много трудно, все пак е много важно да има добра воля от тяхна страна. Без това няма да стане. Надявам се европейският контрол, който сега ще им се оказва, ще даде своя резултат. Другото нещо, което направи впечатление при подписване на протокола, беше, че нямаше преводачи. Не знам на какво се дължеше това, но както се казва, грешката е правилна. Двете страни говореха един и същ език. Това трябва да продължи, аз знам как говорят обикновените хора там. Надявам се, че измисленият език, който беше налаган дълги години, полека ще отстъпи място на нормалните езикови норми.
- Има ли още нещо, което искате да постигнете? И казвате ли си, че точно то ще е най-големият ви успех?
- Аз се занимавам с много неща. Нека отбележа, че е готова 70-ата ми книга, посветена на Свищовската крепост. Това е изключително важен обект в центъра на Свищов, който финализираме с колегите. Излезе и книгата ми за средновековната история на Казанлък, която също е много интересна. Буквално до дни излиза и „Илюстрована история на Средновековна България“ с проф. Пламен Павлов, с 36 картини на български царе и царици. Това е една много любопитна книга. Не бива да забравяме и голямата ми страст - пътешествията. През тези две години аз ги намалих, разбира се, заради пандемията, но не съм ги спирал напълно. Както казах, през февруари имах пътуване до Кения, очертава ми се и едно много важно пътуване на конгрес в Казахстан през октомври. Надявам се да няма ковид вълна. Ще говорим за прабългарската религия там и за мястото на шаманизма в нея. Това са мои изследвания, а след приключване на конференцията смятам с един мой колега да обиколим Узбекистан. Надявам се да осъществя всичко това. Може да излезе и от това книга.
Това е той:
Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1976 г.
През 1985-а става кандидат на историческите науки с дисертация на тема “Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV век”
Доктор на науките е с дисертацията “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”
Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий с огърлие“ за изключителни заслуги в областта на културата
Повече от 20 г. проучва най-популярните археологически обекти в Източните Родопи – Перперикон, Татул и др.
Яна Йорданова
