- Доц. Буруджиева, тази седмица предстои да се гледа първият вот на недоверие към кабинета въпреки очакванията той да не мине?
- Винаги съм твърдяла, че вотът на недоверие е много полезен за гражданите много повече, отколкото за самите политици. При един вот на недоверие политиците имат шанс да установят специфична връзка с гражданите, имат шанс да обяснят какво правят и да се вгледат по-внимателно върху политиките, които формално са повод за вот на недоверие. Това е шанс и за опозицията, която да покаже и своите предложения. Все по-рядко се случват качествени вотове на недоверие от гледна точка на дебата. Защото вотът на недоверие е инструмент за дебат, а не да сваля кабинета. Целта е правителството да се поправи в дадената сфера. В България неясно защо смятаме, че вотът на недоверие непременно трябва да е свързан дали правителството ще устои или не. До този момент няма вот на недоверие, който да е успешен. Друг е казусът с вотовете на доверие, който обикновено се иска от кабинета и чийто резултат може да бъде падането на властта. Когато политиците не го разбират това нещо, използват вота на недоверие, за да се опитат да сменят управлението извън възможностите на редовните избори. На свой ред управляващите се опитват да покажат колко хубави неща са свършили, вместо да очертаят и проблемите, и така да потърсят по-широка обществена подкрепа. Гражданите вече и не си задават въпроса дали ще падне правителството или не. В българската политика вотът на недоверие е повод за повече приказки. Предстоящият вот на недоверие най-вероятно няма да мине и правителството ще остане.
- Време ли е вече официално да има промени в управляващата конфигурация или по-скоро ще има вариант на кабинет на малцинството и плаващи мнозинства в НС по теми, които понякога наблюдаваме и в момента?
- Този втори вариант (правителство на малцинството – бел.р.) е от самото начало на съставяне на кабинета. В крайна сметка коалицията, която е в основата на правителството и която е отговорна за изпълнителната власт и нейните действия, се състои от 3 партии и реално е малцинство в парламента. Това, че „Демокрация, права и свободи“ дадоха подкрепа и така се формира мнозинство с техните гласове, съвсем не означава, че статутът на правителството се е променил. То от самото начало е типично правителство на малцинството, което успя да събере гласове за своето избиране. Оттук нататък са плаващи подкрепите. Само от партиите, които са в парламентарното мнозинство, включително и „Демокрация, права и свободи“, зависи дали ще бъдат част от властта в едно или друго решение или не. Освен това със заявките на „ДПС-Ново начало“ изглежда, че поне засега няма начин да се събере мнозинство за свалянето на МС. При правителствата на малцинствата са важни три фактора. Първо – да има мнозинство, което да ги избере. Второ – да няма мнозинство, за да ги махне. Трето – да има такива политики, които могат да събират достатъчна подкрепа, за да се гласуват закони и решенията да минават през пленарна зала. Виждаме, че засега и трите фактора действат в полза на кабинета.
- Миналата седмица Симеон Дянков, който вече е шеф на Фискалния съвет, обяви, че „ДПС-Ново начало“ изглеждат по-стабилен партньор, отколкото „Демокрация, права и свободи“, които искат постове. Така ли е наистина?
- Имам чувството, че г-н Дянков винаги, когато участва в българския политически процес, се стреми да се запомни с крилати фрази, отколкото с блестящи резултати. Надявам се, че този път „постната пица“ няма да бъде заменена с „постна пърленка“. А относно това кой е по-стабилен партньор, бих посъветвала всеки, който не е в политическото ръководство на партиите, които съставят коалицията, да не се изказва. Всяко непремерено и непремислено изказване създава проблем пред плаващите мнозинства, с които фактически управлява този кабинет.
- През уикенда Деница Сачева коментира, че „гърбът на Бойко Борисов може да е хлъзгав за неканени гости и лоши катерачи“. Кои са тези „неканени гости“, които явно искат място в мнозинството?
- Най-вероятно се има предвид и двете ДПС-та, които се опитват да решат своите собствени междуособици през начина, по който ще се позиционират спрямо властта. По принцип това е похват в ДПС. Още от самото му създаване и тактически, и стратегически те се разполагат по отношение на властта. Когато имаше два големи политически субекта вляво и вдясно, ДПС се идентифицираха като балансьор между тях. Тази идея за балансиращата роля продължава да е зaлог за „Демокрация, права и свободи“, докато при „ДПС-Ново начало“ вече има обърната стратегия директно към властта. Още когато бе избран за лидер на движението, Делян Пеевски заяви, че ще се стремят към властта. Дали това бе поводът за вътрешните процеси в ДПС, не мога да кажа, но има една нова стратегия. За мен устойчивостта на това правителство, как ще се конфигурират занапред и коалиционните кабинети, зависи категорично от позицията на ГЕРБ. Ако продължим метафората с катеренето по гърба, проблемът не е колко ще се хлъзгат политиците. Това няма да им попречи да се катерят, ако това е важно за техните стратегически цели. Според мен нещата ще се влошат тогава, когато се опитат да започнат да се друсат отгоре върху този гръб. Това би дисбалансирало основата. В този смисъл решението за устойчивостта на правителството ще дойде от ГЕРБ, отколкото от други политически партии.
- Хоризонтът пред кабинета постоянно се мени – първо до влизането на еврозоната, после до юли, сега е до есента, когато се приема бюджетът за 2026 г. Влизането в еврозоната ли е преломният момент за властта и трябва ли това да е началото на съществения мандат, а не краят?
- Разбира се, че това трябва да е началото, но същественият мандат. Еврозоната е много стар приоритет. От 10 г. се говори. Последните месеци започна по-сериозна активност, но трудно ще се компенсират тези 10 г. нехайство и просто говорене без реална подготовка в икономиката и на обществото за това, което предстои. Затова ми се струва, че е логично това да е начало на един по-сериозен политически мандат, отколкото да е финалът на такъв. Тези примери, които се дават от представители на мнозинството, включително и Борисов, са по-скоро отделните стъпки. Първо конвергентният доклад за еврозоната, след това бюджетът за догодина. Всичко това не е толкова хоризонт за правителството, колкото са етапите, които да се преодолеят във връзка с крехката подкрепа за правителството в парламента. Т.е. докладът за еврозоната и бюджета са две мнозинства в НС, които са ключово важни за това правителство. И неслучайно ГЕРБ още днес ги извежда на преден план. Ако те биват използвани, за да се свали правителството, това би бил много силен аргумент за ГЕРБ в едни предсрочни избори. За мен по-скоро говорим за стратегии – от една страна на партиите в мнозинството, от друга страна на опозицията. Това е една комуникационна стратегия на Борисов, която му трупа аргументи и позитиви, защото във всеки един момент може да се окаже, че правителството не може да продължи да функционира. Подобно устойчиво говорене показва на обществото, че ГЕРБ е силата, която системно се стреми да изпълни тази цел – влизане в еврозоната. Пред самата цел имаме доста препятствия. Включително и сега – със скандала около българския представител на европрокуратурата, могат да се обвържат с тази тема. Представянето на България като страна, в която институциите не могат да си свършат работата по демократичните правила, би могло да се превърне в препятствие за еврозоната.
- Как тълкувате позицията на ПП-ДБ, че до доклада за еврозоната няма да подкрепят вот на недоверие, но няма и да подкрепят кабинета? Отказът да гласуват за вота не е ли по същество подкрепа за властта?
- Разбира се, че по същество е подкрепа за правителството. Позицията на ПП-ДБ е объркана и това е най-мекото определение. Ролята на сериозна опозиция изисква проактивни действия. Те се изразяват в конкретни политики, а не просто в критики. Подобни позиции с нищо не помагат на ПП-ДБ да се представят в ролята на силна опозиция.
- Как казусът с парламентарната група на МЕЧ се отрази върху имиджа на НС?
- Когато нещо е забулено в нелогичност, не може да се отрази добре на който и да било. Функцията на политическия имидж е да даде една картина или представа за дадена политика или институцията, която да помогне на повече хора да я разберат. Щетата е нанесена.
- А кой спечели от този скандал?
- Никой не спечели, освен до някаква степен МЕЧ. Те са силни в социалните мрежи и в неформалните канали на общуване. Това, че нямаха парламентарна група, не може да притесни една такава партия. Самият удар към една партия, която и да било тя, обикновено сплотява привържениците й. Това е краткотраен ефект. Затова и в предизборна кампания атаките срещу опонентите са в последната седмица.
- Според вас има ли влошаване на отношенията между президента Румен Радев и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов заради последните критики?
- Там тази словесна война не е пресеквала. Периодично затихва, после пак се възбужда. Наскоро със студентите трябваше да разсъждаваме за ритуалите в политиката, за президентството като институция и протокола там. Върнах се назад във времето и си дадох сметка колко много искания за импийчмънт имаше срещу президента Георги Първанов. Импийчмънт е реалното действие на една война. Затова по-скоро става въпрос за едни словесни престрелки, които се използват да се гради или поддържа определен образ в обществото.
- В НС тече обсъждане на промените в Изборния кодекс. Според някои от предложенията дават ли реално решение на проблемите в изборния процес?
- Много неща биха могли да се поправят. Има интересни предложения. Големият проблем е да се каже, да се пристъпи към цялостна реформа, като се започне от районирането на страната. Там е едното от неравенството и дават възможности за корпоративен вот. В НС има депутати, които са избрани с 2000-3000 гласа, а други – с над 20 000. Това е тежко неравенство. В момента някои обезлюдяващи се области в страната имат хиперпредставеност за сметка на други доста по-населени райони. Категорично подкрепям всякакви идеи за активна регистрация, за да се изчистят избирателните списъци. Така ще се лишим от възможността някой да надписва гласове. На трето място – секционните протоколи са сложни. Заедно с поправките в ИК трябва да се огледа и Законът за политическите партии. Няма какво да си кривим душата. Регистрират се партии, за да си продават регистрацията, и по този начин функционират, получават субсидии. Никой не контролира дали субсидиите се ползват за политически цели. Тези пари се дават, за да се развиват самите партии, да изграждат структури. Какво правят тези формации, освен че създават една нова номенклатура? След това от тези хора се рекрутират висши политици. Забравихме разговора за калинките във властта.
- В тази връзка добре ли е да се вдигне прагът за влизане в НС и този за получаване на субсидия?
- Това е по-дълъг разговор. Имаме аргументи „за“ и „против“. След като има различен праг за получаване на субсидиите за партии и за коалиции, то трябва да има различен праг и за влизане в парламента, когато формациите се явят на избори самостоятелно или в обединения.
- Какъв да бъде той?
- Това зависи от реалния брой гласоподаватели и представителството, защото трябва да се гарантира представителство на всеки български гражданин в този парламент.
Това е тя:
- Доцент по политически комуникации и доктор по социология
- Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“
- Специализира политически комуникации във Франция и Белгия
Тихомира Михайлова
