- Г-жо Дариева, като наблюдавате отстрани динамичната ситуация в Народното събрание (НС), какви са шансовете за кабинет с втория или третия мандат?
- Ситуацията е много динамична не само в НС, но и на политическата сцена като цяло. Фрагментацията в парламента се задълбочава, а оттам и политическата криза, която изглежда всеобхватна. Преди всичко говорим за криза на лидерството и на потенциала на политическата класа да поема и носи отговорност за управлението. Да не забравяме, че поемането на отговорност поражда общественото одобрение. На дневен ред в момента е поемането на отговорност около реализацията на втория мандат за правителство, който е в ръцете на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ). Те поискаха среща с президента Румен Радев, за да обсъдят актуалната политическа обстановка и възможностите за разрешаването на политическата криза. Заявките от ДСБ са, че имат план за излизане от кризата, макар че отделните формации в ПП-ДБ са разделени по въпроса. Защо е важно тяхното общо решение? Неуспехът в реализацията на втория мандат би довел до имиджови щети за коалицията. Един неуспех би накърнил репутацията на ПП-ДБ, въпреки че на два пъти успяха да съставят правителство и да осигурят парламентарно мнозинство, което да подкрепя този кабинет. Задача, в която ГЕРБ се проваляха 7 пъти. Тази задача сега изглежда много трудно изпълнима предвид състава и съотношението на депутатите в 50-ото НС. Изводът, който се налага, е, че успехът или неуспехът за реализацията на втория мандат, а в голяма степен и на третия, зависи от поведението на най-голямата парламентарна група – ГЕРБ-СДС. От друга страна, не е за пренебрегване фактът, че след разцеплението в ДПС символното значение на ПП-ДБ като единствен потенциален партньор на ГЕРБ-СДС нараства. Взаимодействието между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ обаче е силно проблематично. Изпълнението на втория мандат също е проблематично, и то най-вече заради насложилите се взаимоотношения между двете формации. Бойко Борисов трудно ще се обърне към ПП-ДБ. Преди дни те отхвърлиха призивите му за подкрепа за кабинет с първия мандат. Самите ПП-ДБ трудно биха отишли към подобен съюз особено след провала на ротацията и след електоралните щети, които понесоха заради партньорството си с ГЕРБ. В резултат на всичко това, за да има поне минимален шанс за реализацията на втория мандат, кабинетът не трябва да е политически. Затова и от ДСБ заговориха за технически кабинет, а „Да, България“ за програмно мнозинство за антикорупционни реформи. Да се търси съгласие или поне разговор по ключови стратегически приоритети това може би е единственият изход - чрез диалог между политическите сили.
- Тъй като в ПП-ДБ имат разнородни мнения, възможно ли е мнозинство в НС, доколко срещата при Радев и евентуално отлагане на връчването на втората папка би помогнало?
- Подобен подход в момента изглежда чисто инструментален, за да си дадат време с надеждата тези взаимоотношения да бъдат изчистени. Времето обаче невинаги помага, особено когато конфликтите са толкова дълбоки. Затова смятам, че разговорът не бива да е конюнктурен и обърнат само към възможностите може ли да има мнозинство в рамките на 50-ото НС и с кой мандат. Ако останем на този конюнктурен разговор, то трябва да си зададем и следния въпрос: Ако не е възможно да се случи сега, ще стане ли по-възможно в следващото НС? За мен отговорът е „Не“. Аргументите за това са много. Първият и най-съществен е свързан с очакванията избирателната активност при един предсрочен вот да се срине още повече. Този срив ще доведе до още по-ниско представителство на гражданите в НС. Решенията, които се вземат от това НС, ще имат още по-ниска легитимност заради тази криза на представителността. Както казваше Бертолт Брехт: „Гениалните идеи се провалят поради наличие на хора, но и заради отсъствие на друг вид хора“. Точно такива хора са ни нужни в България - хора от вида лидери. Заниманието с политика не е лека задача и не е за слаби хора. Най-лекият вариант би бил политиците да избират между 2 добри решения. Нямаме такава ситуация. По-предизвикателно е да избират между добро и лошо. Ние дори и такъв избор нямаме. В нашия случай изборът е между това кое е по-малкото зло – да се отиде на поредни предсрочни избори или да се стигне до едно нежелано партньорство. Нека да не си правим илюзии. Това партньорство е нежелано от всички. Няма лесно решение в случая. Затова България е изправена пред необходимостта от отговорни лидери и визионери, които да изведат на преден план непосредствените задачи пред страната. И около тези задачи да се търси съгласие, било то и временно. Затова в публичното пространство циркулират идеите за кабинет за срок от 9-12 месеца, а не с пълен мандат, който да преследва стратегическите приоритети – приемането на еврото, сухопътния Шенген, плана за възстановяване, бюджета. Има изключително наболели проблеми и те не търпят отлагане. Ако отново се завъртим в спирала от предсрочни избори, това само ще задълбочи ерозията на общественото доверие към институциите и към политическият елит. Няма път назад. Страната е докарана до ръба и е време да видим смели и решителни политици, които могат да стабилизират ситуацията.
- Част от политиците се оправдават с избирателите. Едни казват, че именно гражданите искат правителство, други – че е по-честно да се отиде на избори. Какво точно предпочитат избирателите?
- Нежеланието за предсрочен вот не е от днес. Това нежелание доминира в общественото мнение от края на миналата година. Най-големият дял от българите искат страната да има редовен кабинет, а не поредни избори. Предсрочните избори са силно нежелан вариант. При нови такива и при положение че на политическата сцена няма нов играч, то ще видим засилване на радикализацията и търсене на все по-абсурдни алтернативи. Видяхте до какво се стигна в 50-ото НС. Заради ниската активност представителство получиха формации, които не успяха да удържат единството си в рамките на месец. Подобни феномени няма да бъдат прецедент, ако отидем на следващи поредни избори.
- Вторият мандат се озова неочаквано при ПП-ДБ, а те изглежда не са готови за него. Какъв е полезният ход за тях – да го върнат или все пак да се опитат да формират кабинет?
- Възможни са различни подходи. Въпрос на политическо решение е на кой подход ще се спрат. Според мен изходът не може да се търси в предложение на политически кабинет - такъв, какъвто видяхме с първия мандат. Очевидно това задълбочава противоречията и трудно може да донесе търсеното обединение. Затова възможният изход е да се търси техническо решение с някаква консенсусна фигура за премиер - експерт, който да поеме отговорността, за да се пристъпи към решение на важните, неотложни задачи пред България. Доколко ме попитахте дали ПП-ДБ трябваше да бъдат натоварени с отговорността за втория мандат, този въпрос е доста комплициран. От една страна, те нямат легитимността на политическа сила, която след избори е стигнала до второто място и вторият мандат им се полага. От друга страна, ситуацията налага да се търсят гъвкави решения. Задачата е доста трудна и те го разбират, ако съдим по реакцията на политиците от ПП-ДБ. Дори да е данайски дар, те в момента трябва да изберат как да се справят с него. И от тяхното решение ще зависи как ще излязат от ситуацията – като отговорни политици или като носители на електорална щета.
- В почти всички парламентарни групи има турбуленции – първо беше БСП, после „Величие“, сега ДПС, а ПП-ДБ са пред сложен избор. Очаквате ли тези центробежни процеси да продължат?
- Разломът в ДПС е активен и там тече своеобразна „инвентаризация на ресурсите“, включително и на ниво парламент. Не може да се каже към момента дали ще се стигне до допълнителен разпад. Подобни тежки процеси текат и в БСП. Не е невъзможно кризата и фрагментацията да се задълбочават в рамките на този 50-и парламент.
- На какво отдавате случващото се в редиците на ДПС и кога може да се очаква успокоение?
- Това е трудно да се предвиди. Процесите в ДПС не са достатъчно видими за външните наблюдатели. Ако в годините назад сме ставали свидетели на отлюспване и дори на остракиране на хора, които са си позволявали да застават срещу Ахмед Доган, сега сме свидетели на челен сблъсък. И на този етап въпросите са повече от отговорите. Трудно е да се каже и дали ще се стигне до формирането на нова политическа сила. Важен е въпросът как ще реагират редовите членове на ДПС и избирателите. ДПС е в криза и се вижда, че легитимността на Доган вече не е така абсолютна, както бе в миналото. Разцеплението е в ход. Тепърва ще се търси нов начин за подреждане и форматиране на отношенията вътре в движението. Предстои да се реши кой оперативно ще поеме лидерските функции. ДПС е в ДНК-то на българската политическа система и затова сътресенията в движението така звучно отекват. Наблюдаваме битка за идентичността на ДПС. На този етап стратегиите са апаратни. В тази битка за идентичността на ДПС в момента сякаш има паритет между двата лагера.
- А как една политическа партия в такава криза се явява на избори, каквито са на хоризонта?
- Изключително трудно. В момента няма политическа сила, която да е в такова политическо здраве, че да иска предсрочни избори в близко време. Изключение може би прави ГЕРБ-СДС, които са запазили монолитността си. Разцеплението в ДПС върви по много линии както поколенчески, генерационни, така и дори териториални. Не искам да засягам етническата линия. Това със сигурност ще доведе до електорална щета за ДПС, които ще загубят трудно извоюваната позиция на втора сила.
- Промяна в избирателната система би ли улеснила ситуацията?
- Промяната в избирателната система не би могла да сработи в българския политически контекст. Тя е изключително неподходяща мярка, особено когато има криза на легитимността. Как би реагирало обществото, ако първата политическа сила, която не е достатъчно желана, получи изкуствено предимство? Говори се за преминаване към вариант на избирателната система в Гърция. Тя дава допълнително мандати – между 20 и 50, на първата сила, с което я улеснява в задачата да сформира кабинет. Не се присъждат допълнителни мандати, ако тя има под 25% от гласувалите. На последните избори ГЕРБ-СДС, които лансират тази идея, получиха 24,7%, или под 531 000 гласа. А по гръцката система този резултат нямаше да им стигне за служебна победа. Представете си на този фон ГЕРБ-СДС да бъде допълнително бонифицирана. Това би взривило ситуацията, вместо да я разреши.
- А как би се променила картата и съотношението на силите при нови избори?
- Най-голямото неизвестно ще бъде активността. Процесите на политическата сцена са много динамични. В момента не е подходящо да се правят социологически изследвания, доколкото за това е нужен един спокоен прозорец от поне 10 дни, за да се измери съотношението на силите. Август също не е подходящо време за проучвания.
- Говорихте за втория мандат, но какви са шансовете за третия, където има повече желаещи да го получат?
- Третият мандат се дава от президента на избрана от него сила. Няма как да се реализира било то втори, било то трети мандат, ако няма подкрепа от първата сила ГЕРБ-СДС. Чухме заявки, че такава няма да бъде дадена. Изключително скептична съм към шансовете на третия мандат. Относно заявките извън тези за програмен кабинет за втория мандат и за експертен за третия, тези на „Възраждане“ за всички срещу ГЕРБ и ДПС са деморализиращи. Правителство не се прави „срещу“. То би било априори обречено на неуспех. За да бъде успешно едно правителство, то трябва да бъде формирано „за“ определени цели. Затова са важни приоритетите, за които да се търси консенсус. Така биха се повишили шансовете да се реализира кабинет. Ако не се реализира нещо „за“ с втория, то надали ще се случи и с третия.
Това е тя:
- Магистър по социология от СУ „Св. Климент Охридски
- Социолог с над 20-годишен опит в електоралните и маркетинговите проучвания
- Автор на публикации по темите на европейската интеграция и политическите нагласи
- Управител и основател на агенция „НАСОКА“
Тихомира Михайлова
