- Проф. Петров, на първо място – честита награда! Какво е усещането да получите признанието „Лекар на годината“?
- Признанието и уважението е наистина огромно, а може би най-ценното в него е, че то е резултат от мнението и гласуването на колеги. Усещането наистина е невероятно, още повече че съвпада с 10-годишния юбилей на болницата, която ние създадохме. Без успехите на нейния мутидисциплинарен екип тази награда нямаше да е факт.
- Тази година касата за първи път заплати безкръвни операции на митралната клапа на сърцето на десет пациенти.
- Точно така, това е втората катетърна клапна интервенция, която касата реимбурсира, а първата е за аортната клапа или т.нар. транскатетърното аортно клапно протезиране – TAVI. Тази стъпка за митралната клапа наистина е пробив, защото в световен мащаб има вече над 120 000 имплантации. България от европейските страни е една от последните, които въвеждат методиката. Първите шестима пациенти, при които поставихме MitraClip, първо в „Сити Клиник“ и после в „Токуда“, са с отлични резултати. Това са пациенти с много висок риск при открита хирургия и при тях няма друга алтернатива.
- Макар и хубава крачка напред обаче, реално около 700 пациенти годишно са подходящи за пластика на митрална клапа, която без финансиране е недостъпна за повечето хора, тъй като само цената на MitraClip е 70 000 лв. Очакваме ли увеличаване на броя процедури, за които касата ще плаща?
- Надявам се да има. Когато става въпрос за сърдечносъдово здраве, наистина е необходимо да се подхожда отговорно, защото сърдечносъдовите заболявания са основният убиец на обществото и не трябва да се колебаем „да похарчим едни пари“, защото те отиват на правилното място. Отиват при пациенти, които иначе са обречени.
- A как стои въпросът с реимбурсацията на TAVI?
- Там всичко се покрива с изключение на една клапа, която е частично финансирана от касата, но може би още от следващата година също ще се заплаща изцяло. Така че от гледна точка на аортните клапи това вече е рутина, което е голям успех за България. Вече дори колеги кардиохирурзи насочват пациенти за TAVI и не само това, те участват в имплантирането. Това е една истинска мултидисциплинарна колаборация, която води до един много добър резултат за пациентите.
- Има ли други авангардни процедури, които все още не се покриват от НЗОК?
- Има, да. В областта на сърдечносъдовата медицина, тъй като залогът е много голям, технологиите вървят напред и нагоре с много бързи крачки. Одобряват се все по-нови, все по-ефикасни и все по-малко инвазивни методики, които за съжаление са и много скъпи. Ние няма как да въвеждаме всичко веднага, но не трябва да спира работата в тази посока. Преди няколко дни се върнах от един голям ендоваскуларен конгрес в Букурещ. Колегите в Румъния напредват с бързи крачки и в немалка част вече са ни изпреварили. Аз бях болезнено изненадан, че в много модерни методи вече са по-напред. Разговарях и с един колега от Нидерландия, който е правист в здравеопазването, и той каза нещо, което наистина ме потресе. Попита ме дали мога да позная колко се харчат там за здравеопазване и аз, инстинктивно умножавайки по 3-4 разходите в България, които са няколко милиарда на година, казвам 7-8 милиарда евро. А той ми казва: 102 милиарда евро. Мисля, че това ясно показва защо тяхната здравна система е отлична и бързо въвеждат и създават авангардни лечебни методи.
- Споменахте колко бързо се развива медицината във вашата област, а на нас ни отнема години да наваксаме. До неотдавна с вас говорихме, че пациенти умират, докато чакат одобрение за лечение...
- За съжаление при една част от пациентите продължава да е така. Ние се обаждаме на семейството да поканим някой, който вече е одобрен, и те ни казват, че човекът е починал. Трябва наистина да се направи така, че по-бързо да бъдат въвеждани и одобрявани тези методики. Не трябва да допускаме пациенти да умират, докато чакат лечение.
- Изненадана съм, че България все още не е осъдена за това.
- Аз очаквам, че това ще се случи. В Бразилия, когато е въведено ендоваскуларното лечение на аортни заболявания, един пациент с аневризма на аортата получава класическо хирургическо лечение и за съжаление умира. Това не значи, че операцията е неправилно лечение, напротив. Но едноваскуларното лечение е създадено за пациенти с много висок риск от операция. Та този пациент почива и децата му, които са прависти, осъждат Бразилия да плати 5 милиона долара, за това, че не е информирала пациента за опцията ендоваскуларна терапия. Оттогава всеки пациент задължително получава информация какви са опциите за лечение, т.е. лекарят е задължен от ръководните правила да информира пациента. Аз мисля, че това трябва да бъде въведено и в България. Доскоро се смяташе, че пациентът няма право да има мнение. Напротив, сега във всички европейски клинични ръководства се посочва, че пациентът и неговото семейство са част от т.нар. heart team – сърдечен екип. Те са включени в обсъждането на медицинския екип какво лечение да се предприеме и пациентът има право да вземе решението за това.
- Продължаваме да водим черната класация по честота на сърдечносъдовите заболявания. Можем ли да обърнем тази тенденция и как?
- В момента ние се занимаваме с последствията от изпуснатите възможности. А те са изпуснати, защото в България няма почти никаква профилактика. Ранното откриване дори на несимптоматичните стадии, ранното разпознаване и ранното лечение могат да обърнат тенденцията. И когато постигнем профилактика на едно много високо ниво, тогава ще намалеят пациентите, които имат нужда от скъпо струващо лечение, защото те ще бъдат „хванати“ навреме. Точно тук държавата трябва да вложи най-много, но това ще се отплати изключително бързо.
- Преди броени дни дарихте автоматичен външен дефибрилатор (АВД) на Софийския университет. Според статистиката около 5000 души годишно със сърдечен арест могат да бъдат върнати към живота, стига да получат навременна помощ. Колко устройства трябва да се поставят за целта и колко хора трябва да преминат през обучение?
- Резултатите от страните, които са въвели тази стратегия преди повече от 20 години, като Холандия, Италия и Япония, показват, че със 70% се увеличава вероятността за спасяване на човешки живот, когато стратегията се прилага от обучен случаен минаващ. Страни като Дания са обучили 10% от населението и продължават да обучават. За България това означава да обучим най-малко 600 000 души. По отношение на дефибрилаторите също има норми. В Япония нормата е на 2000 души един АВД, а във Франция – на 4000 души един АВД. В Северна Италия първо са инсталирани на 5 хиляди души един дефибрилатор и след това в мобилното приложение, в което са регистрирани тези устройства, са установили в кои региони те са най-използвани. И в тези региони са утроили броя на дефибрилаторите. Става въпрос за стратегия, която, разбира се, не е безплатна, но се изплаща със спасени човешки животи.
- Колко са монтираните в момента дефибрилатори у нас?
- Пет са монтираните в резултат на програмата на Софийска община, а в национален мащаб вероятно има поне 1000, но те са плод не на държавна стратегия, а на индивидуално усилие и ентусиазъм на даден работодател например. В Италия дори е задължително работодателите да инсталират дефибрилатори, а в Япония работодателят е задължен да обучи и 10% от работещите.
- А скъпи ли са тези устройства – защо отнема толкова време и усилия да се осъществи това в България?
- Тези устройства не са много скъпи и дори постоянно поевтиняват, защото има огромен интерес към тях и огромно производство. Цената варира от около 1700 евро докъм 3000 евро. Горе-долу такъв е диапазонът на цената. А това е толкова правилна и обществено-значима стъпка, че е скандално, че още не е направено в България.
- Налагат ли се законови промени, за да може всеки обучен, независимо от професията си, да оказва помощ, без да подлежи на наказателна отговорност, както е сега?
- Абсолютно. В нашето законодателство дори не се споменават автоматични външни дефибрилатори, защото то е толкова остаряло, че когато е писано, тогава все още не са съществували тези устройства. В законодателствата на страните, които отдавна са въвели тази стратегия, пише, че когато се използва АВД, този, който го използва, е абсолютно освободен от отговорност. Това трябва да се случи и у нас. А причината е много проста – дори някой да има зла умисъл, не може да направи абсолютно нищо лошо с АВД, тъй като тези дефибрилатори са така направени, че изкуственият интелект ги задейства само ако има ритъмно нарушение и пациентът трябва да бъде дефибрилиран.
- Как ще се случва самото обучение, ако аз например искам да се обуча?
- Много важен въпрос. Вие със сигурност може да се обучите, като станете доброволец веднага. В момента има няколко институции, които обучават и издават сертификат. Това са фондация „Три минути“, БЧК, а във всички болници ние дори сме задължени. „Сити клиник“ е с една от най-строгите акредитации JCI и по нея целият персонал, включително охрана, шофьори, хигиенисти, са задължени да преминават ежегодно обучение за даване на първа помощ и дефибрилация.
- Каква ще бъде ролята на Съвета по кардио-пулмонална ресусцитация?
- На 28 август излезе съдебната регистрация на съвета, в който са включени колеги от всички специалности, имащи отношение към спасяването на човешки живот при сърдечен арест. Това са анестезиолози, спешни медици, кардиолози, общопрактикуващи лекари, планински спасители, БЧК. Включили сме колеги от различни специалности и ще работим усилено, за да въведем практиката с автоматичните външни дефибрилатори, да променим законодателството, да стимулираме обучението на населението, да разпространяваме знанията по този въпрос. Защото ние сме свикнали да обръщаме внимание на подобни проблеми, когато някой „важен човек“ почине. Не искам да споменавам имена, но един известен наш социолог наскоро почина по този начин. Преди година и половина известен журналист, собственик на едно радио, почина на 1000 метра от болницата. Това е скандално наистина и до всеки един български гражданин трябва да достигне посланието, че е можело тези хора да бъдат спасени.
Това е той:
Роден е на 18 март 1965 г.
През 1992 г. завършва медицина в МУ-София и започва работа в УМБАЛ „Св. Екатерина“, където остава 12 г., с две години пауза за специализация в Буенос Айрес, Аржентина
Има 3 специалности – вътрешни болести, интервенционална кардиология и ангиология
От 2006 г. в продължение на шест години оглавява Клиниката по кардиология, ангиология и електрофизиология към „Токуда“
От 12 декември 2012 г. е медицински директор и един от основателите на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център. Завеждащ Клиника по кардиология и ангиология
От 2018 г. е и професор по кардиология в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, но чете лекции също в Америка, Африка, Азия и Европа
Преподавател, иноватор и пионер в областта на ендоваскуларната терапия в България
Поли Пантева
