- Г-жо Чернева, изгонването на Башар Асад от властта в Дамаск някак се случи светкавично и без съпротива след години на гражданска война там. Можем ли да очертаем външни намеси в този процес?
- Башар Асад бе изпаднал в много голяма изолация през последните 13 години и голяма разлика между вътрешни и външни актьори там не можем да очертаем. Сирийската опозиция съществуваше основно извън страната в този период. Видяхме навлизането през границата до Дамаск на голяма група разнолика опозиция, която успя да свали режима и го направи безкръвно. В момента тя изглежда като една доста подготвена за управление сила.
Битката в Сирия тепърва започва
Турция със сигурност има голяма роля в случилото се. Част от тази опозиция пребиваваше там в продължение на много години и държавата създаде отношения с нея. Самата Турция навлизаше периодично в Северна Сирия, за да оформя зона за сигурност в битките си с ПКК. Другият видим актьор е Израел, който също ще има интерес да запази някакъв тип буферна зона около Голанските възвишения.
В Дамаск ликуват за свалянето на режима на Асад
Останалите регионални играчи по един или друг начин са участвали или поне са били информирани какво предстои. Стана ясно, че Башар Асад е заминал за Москва, но както изглежда в момента, Русия и Иран са по-скоро на страната на губещите – те се ползваха с голямо влияние върху режима на Асад, а това доста ще се промени. Все пак вероятно ще има някакво споразумение с Русия за временно запазване на част от военните й съоръжения в Сирия. Със сигурност те няма да останат в настоящия си вид. В този смисъл Путин загуби голямо стратегическо предимство в Близкия изток.
- С един удар срещу Башар Асад бяха отслабени позициите на Русия, Иран и Хизбула. Как можем да поставим случващото се в рамката на предстоящата смяна на президентското управление в САЩ?
- В последните месеци от управлението на Байдън в интерес на САЩ е да има промени по посока отслабване на Русия (и в контекста на войната й в Украйна), но също и в цялостната геополитическа ситуация в Близкия изток след атаката на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г. САЩ в този смисъл се опитваха да поддържат този конфликт в по-малък мащаб. Случилото се в Сирия се отличава именно с липсата на насилие и голяма военна операция и този факт също е в интерес на отиващата си администрация на Байдън.
- Какви биха били следващите стъпки на Турция, като имаме предвид, че на територията й има милиони сирийски бежанци от години? Все пак тази победила Асад опозиция контролира в момента около една трета от територията на Сирия, в други райони продължават военните действия.
- За Турция сирийските бежанци бяха започнали да се превръщат във вътрешнополитически проблем. Говори се за 4 милиона, може би и повече. При последната президентска кампания там Реджеп Ердоган се опитваше някак да омаловажи и пренебрегне въпроса с бежанците, защото бе станал социално нетърпим. В този смисъл интересът на Турция е ясен – вече започнаха да се очертават условия за създаване на временна власт, която да може да управлява Сирия или поне някаква част от нея. Ако това подпомогне връщането на сирийците у дома, ще бъде голямо облекчение за Анкара.
И като цяло – ако допреди няколко месеца Турция бе ирелевантна за повечето големи проблеми в региона, това обръщане в Сирия тепърва ще засилва ролята й. В очертаващата се разнолика коалиция има много елементи, свързани с Мюсюлмански братя или близки до тях организации. Този тип политически ислям има представителство в страни като Катар, Турция и той представлява заплаха за другите страни от Залива – например Саудитска Арабия. Така че моделът на политическо управление в Сирия ще бъде много важен за Анкара.
- Това означава ли, че може да очакваме сделка между новата власт в Дамаск и Турция за кюрдите на север и бърз реванш на Ердоган срещу тях, преди Тръмп да влезе в Белия дом?
- Вероятно това ще е част от плана, въпреки че според мен ще се даде шанс за стабилизация на правителството в Дамаск преди всичко. Последните 12 години управление на Асад са създали една абсолютно куха администрация, свръх централизирана, с широко разпространение на корупцията и връзкарството – всичко онова, което една авторитарна власт може да създаде. Смятам, че усилията ще са по посока на изграждане на ново, може би технократско управление – така изглежда на сегашния етап. Да видим занапред коя част от коалицията ще вземе връх.
- Дали наистина Западът вярва, че новият лидер в Дамаск Ал Голани е скъсал връзките си с Ал Кайда или просто това е опит за установяване на политическа легитимност?
- Когато има такъв тип въстаническа сила, тя трябва да бъде предвождана от опитен военен лидер. Очевидно в сегашната ситуация той се е наложил като такъв. Големият въпрос е дали ще остане лидер на свободна Сирия. Рано е да се спекулира как занапред ще протече политическият процес в страната.
- Ако се върнем назад в годините – България преди повече от десет години да бъде посредник в зараждащата се гражданска война в Сирия. Днес как бихте коментирали българската позиция в контекста и на участието на страната ни в НАТО и в ЕС?
- Ако погледнем 13 години назад, когато стана ясно, че Асад ще наложи репресивен режим и ще извади страната си от семейството на цивилизованите държави, България имаше сериозна външна политика. Николай Младенов, с когото имах щастието да работя по онова време в МВнР, бе домакин като външен министър на една среща на сирийската опозиция, която трябваше да консолидира план за общи действия, да създаде политическа рамка на процеса. И следващите 13 години насилие и война да бъдат избегнати. За съжаление тогава това не стана. Но погледнато днес, ролята на Европа е много по-малка, на България на практика несъществуваща. За Европа като че ли днес основният въпрос е как да направи по-бързо и по-лесно връщането на сирийските бежанци. А средносрочното стабилизиране на Близкия изток не може да не бъде задача и за ЕС.
- Вие смятате, че това е възможно – постепенната стабилизация и връщането на бежанците?
- Винаги съм оптимист, защото международната политика, както и всички други сфери на живота, се нуждае от ясен позитивен дневен ред. Знаем, че подобни процеси не се случват по идеален начин. Една част от бежанците ще се върнат, една част не. Стабилизацията на Сирия ще отнеме вероятно много години. Но в крайна сметка един кървав режим падна и съм радостна, че станахме свидетели на това, макар и след повече от десетилетие.
- Прави ми впечатление, че рязкото влошаване на ситуацията в Украйна и използването на нови оръжия от страна на Русия някак не довежда до необходимата тревожност в българския политически елит. За мен Украйна е съсед на България и опасността за държавата ни нараства.
- Да, България се държи малко като държава от западната част на Европа – например Португалия. Все едно няма война на 400 км от границите й. Виждаме в останалите страни по границите на конфликта – от балтийските държави до Румъния, повишено внимание, разположени военни части, натовски отбранителни системи. Не мисля, че причината за тази инициатива и действия трябва да бъде дрънкането на оръжия от страна на Путин, а да можем да видим по-голямата картина - отбраната на Украйна е всъщност отбрана на нашата сигурност. Ако този отпор колабира, Путин идва твърде близо до всички нас, чисто географски.
Съжалявам, че в България липсва дебатът от другите държави – там се говори за коалиция на желаещите, за възможни съвместни действия и програми за отбрана, за европейски противоракетен щит. И тези теми са вече на масата, а не планове за следващите години. Темата за войната в Украйна е тест за отговорността на държавата за нейните граждани. И виждаме за съжаление тук една голяма абдикация на българската държава.
- Прогнозата ми още от лятото на тази година бе за сценарий, в който в Украйна се разполагат многонационални сили за гарантиране на мира. Може би не най-добрият вариант, но един от най-възможните. Споделяте ли мнението, че със смяната на управлението в САЩ ще се стигне до мирни преговори и разполагане на сини каски като стъпка напред? На Балканите знаем как се случиха нещата в Косово при подобен сценарий.
- В Косово в момента има само няколкостотин, които могат да станат максимум 3-4 хиляди души контингент на КФОР. Така че войната там бе прекратена много успешно. Но при Украйна мащабите са много големи, границата с Русия е над 1000 км и тя трябва да бъде обезопасена. За мен по-лесният вариант щеше да бъде да се говори за членство на Украйна в НАТО, което да даде политическата гаранция за сигурност и да не се налагат големи инвестиции в контингент и системи за отбрана. Но с Тръмп като американски президент това надали изобщо ще бъде възможно. Така излизането на САЩ от темата за осигуряване на политически гаранции за сигурността на Украйна означава да, трябва да има многонационални сили.
Френският президент Макрон говори за това от известно време. Отначало предложението му предизвика голям скандал, но сега виждаме, че все повече държави започват да мислят за това съвсем конкретно. Защото единственият начин едно примирие да не се превърне в прелюдия на следваща война е да има сериозно международно присъствие в Украйна. Как и дали това е възможно чисто политически също е въпрос на европейска политика. Ще зависи от германските избори, от изхода на правителствената криза във Франция, от президентските избори в Полша. Всички ние в Европа имаме своя вътрешна политика и тя влияе върху общите ни действия.
- Вие сте специалист по Балканите. Случилото се в Румъния бе абсолютен шок за всички. Не споменахте току-що Румъния и нейните президентски избори, които бяха отменени от тамошния Конституционен съд. Но все пак това е доста голяма държава държава в ЕС и НАТО с голямо значение. Каква е прогнозата ви за следващата една година за поемането и упражняването на властта там?
Веднага след като се сформира работещо правителство с програма, ще бъдат насрочени нови президентски избори, вероятно през пролетта на 2025 г. Те ще покажат дали и до каква степен кандидатът Джорджеску е реален победител или не (Калин Джорджеску е крайнодесен националист, спечелил съмнително с кампания в социалните мрежи първия тур на отменения вот, б.р.).
Но той е пример как със сравнително малка инвестиция могат да бъдат променяни изборни резултати по доста радикален начин– нещо, което ние в региона много добре знаем. Как могат да се създават от нищото нови политически субекти, да бъдат мобилизирани големи групи от хора, които гласуват по неочакван начин. Случаят с Румъния ще бъде обект на много анализи в европейски контекст. Ще става дума до каква степен ЕС като един глобален супер регулаторен орган може да ограничи влиянието на големите технологични компании върху нашите демокрации. Може ли Европа да запази своите различни по уредба, но демократични избирателни системи, от технологичните гиганти, в ера, когато технологията все повече има значение. Това ще бъде един важен тест за Европа и дали регулаторната й сила впоследствие може да има влияние и върху други части на света.
Това е тя:
Магистър по политически науки от Университета в Бон, Германия
Заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис
Специалист по ЕС, Западните Балкани и Черно море
От 2000 до 2003 г. е политически секретар в посолството на България в САЩ
Главен редактор на сп. Foreign Policy Bulgaria от създаването му през 2005 г.
От 2010 до 2013 г. е говорител на МВнР при министър Николай Младенов
От януари до юни 2022 г. е външнополитически съветник на премиера Кирил Петков
Михайлина Димитрова
