- Госпожо Чернева, вие присъствахте на Мюнхенската конференция по сигурността, която се оказа историческа. Отзивите на други очевидци са, че цялата зала е била втрещена от речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс. Какви са вашите лични впечатления?
- Очакванията бяха, че най-висшият представител на американската администрация ще дойде на най-голямата конференция в Европа с послания, свързани с войната, която бушува на континента. Смятахме, че ще се чуят вижданията и плановете на новата американска администрация за геополитическите процеси или поне той да сподели мисли за основните геополитически противници като Китай и Русия, които действат заедно в тази война. Но нищо от тези неща не се случи. Вместо това вицепрезидентът Ванс започна да критикува европейската демокрация с послания с доста съмнителна истинност и идеологически по същността си. Като същност и дух това беше една доста неочаквана реч.
- Все пак какво положително произтече от тази конференция след стеклите се така обстоятелства?
- Всички политици и външнополитически експерти, които имаха илюзии, че с администрацията на Тръмп ще може да се работи по предвидими и установени канали, както винаги е било в трансатлантическите отношения, ги загубиха. В известен смисъл това е добре, защото във външната политика днес повече от всякога е необходим реализъм. И ето, броени дни по-късно европейски лидери се събраха в Париж, за да обсъдят как да се структурира европейската отбрана оттук нататък. Имайки предвид учтивия отказ на САЩ да се ангажират с нея.
- Късно ли е за преодоляване на изолацията на Европа, в която тя мълниеносно бе поставена след смяната на администрацията във Вашингтон?
- Не бих казала, че Европа е в изолация, а в нова координатна система, в която нейните партньори, например Великобритания, Канада, Япония, Южна Корея, Австралия трябва много по-често да бъдат консултирани. Що се отнася до САЩ, помощта им занапред не трябва да бъде смятана за даденост.
- Но не може и абсолютно да бъде пренебрегната, не би било сериозно.
- Да, именно, затова и не можем да говорим за европейска изолация. От моя гледна точка в момента американският военен ангажимент в основната си част остава непроменен. Опасенията в Мюнхен, че Ванс ще обяви изтегляне на американския контингент от Европа, не се случиха. Големите заявки за промени все още остават само на политическо равнище, нямат практическа реализация.
- Може би изобщо няма да се стигне до това.
- Спекулациите са доста безсмислено упражнение в момента. Очевидно Тръмп няма изградена стратегия за европейската сигурност, работи се по-скоро с ад хок решения. Задачата на европейските политици е да осигурят отбраната и сигурността на гражданите, независимо какво прави или не прави Тръмп.
- Ако говорим за Русия, там са изключително доволни, че изолацията им, наложена от Байдън, както се изразяват, е приключила. Но аз се чудя дали новият американски президент действително дава прекалено големи предварителни подаръци на Путин, или просто играе играта на моркова и тоягата?
- Според мен в момента няма детайлен план как да се спрат военните действия стъпка по стъпка и да се стигне до траен мир. По-скоро Тръмп търси икономически лостове за преговори – дали ще бъде за Русия или за Украйна с редките й метали – и не видях признаци в руската и в американската делегация след разговорите в Рияд за реални условия за мирни преговори, които да са били поставени на масата.
- В този смисъл дали ще има трайно пренареждане на международните отношения, или просто сме свидетели на нещо временно?
- Ако си спомняте така наречената сделка на Доналд Тръмп със Северна Корея по време на първия му мандат – тогава се очакваше тя да остави голям отпечатък върху целия азиатски континент, не само върху двете държави. А се оказа една пиар акция, в която президентът на САЩ и лидерът на Северна Корея седяха на една маса, но в крайна сметка съществена промяна в поведението на Пхенян не се случи. Нещо повече, държавата се оказа снабдител на ракети за Русия и тя ги използва във войната с Украйна. Тоест според мен и сега се търси отново бърз пиар ефект. Факт е също така, че няма насрочена дата за среща Тръмп-Путин след разговорите в Рияд, което също показва, че нещата не са толкова прости и не могат да се случат толкова бързо.
- Но също така е факт, че руснаците разчитат на възстановяване на отношенията със САЩ, те имат нужда от това чисто икономически и не могат да си позволят дълго да отсъстват от тези отношения.
- Руснаците имат нужда най-вече от сваляне на санкциите, а най-сериозни за тях са европейските санкции. И ако говорим за икономически лостове, то затова Европа трябва да участва в тези преговори – и Русия има интерес от това.
- Независимо от тази конкретна ситуация въпросът за увеличаване на разходите за отбрана в НАТО е сериозна и трайна тема. Как тя засяга България?
- Първият въпрос, който трябва да си зададем, е за какъв тип точно разходи говорим, когато става дума за увеличаване. За съжаление не виждам сериозен дебат у нас по този въпрос. Знаем, че тези разходи ще трябва да се увеличат засега до 3 на сто, след това вероятно и до 5 процента и става дума не просто за заплати на военните, а за увеличаване на способностите на армията. Когато председателят на Еврокомисията Фон дер Лайен каза в Мюнхен, че смята да изключи разходите за отбрана от правилото за сдържане на дефицита в държавите от ЕС, това е шанс за България да организира по-добре способностите си. Но пак повтарям, това трябва да се случи след политически разговори. Едва тогава България може да участва смислено и в дебатите вътре в НАТО.
- Но това е неотложно.
- Да, неотложно е, но решението не може да бъде взето по вътрешно-бюрократичен начин.
- Ще се повиши ли опасността за България, ако САЩ действително се отдръпнат и намалят присъствието си в Европа в рамките на алианса?
- Извън базата в Ново село, която е за съвместно ползване, ние фактически нямаме американски сили на наша територия за разлика от много други европейски държави - например Германия, Полша, балтийските републики. Въпросът не е само в това как ще се осигурява отбраната в тези страни, ако се изтеглят американците, а как ще се организира тя цялостно на източния фланг на НАТО. И особено ако европейски сили се включат в миротворчески контингент в Украйна след евентуално примирие. Един ограничен брой европейски бойци в него би бил за сметка на отбраната на източния фланг на алианса.
Затова е много важно България да участва в тези разговори и на втората среща в Париж, и на предстоящия Европейски съвет с ясната мисъл, че не става дума за сигурността на Украйна, а за националната ни сигурност. Военните действия не са далече от границите ни и България трябва да е наясно в кои елементи ще може да разчита на своите съюзници. В този смисъл и тя трябва да бъде солидарна, защото солидарността не съществува само в една посока.
- Споменахме за бъдещите мироопазващи сили в Украйна. Аз не мога да си ги представя без участието на Европа, но пък в Рияд стана ясно, че Русия има предварителни условия в тях да не участват държави от НАТО. Как виждаме перспективите?
- Много е рано да говорим за условия, защото разговорите по темата не са започнали. Няма да е сериозно обаче Европа да се обърне и да поиска миротворчески сили от другаде, след като войната в Украйна заплашва основно нейната сигурност. Това си е европейска задача. Много са важни обаче детайлите. Дали говорим за сили на демаркационната линия, или са в тила, или са изграждащи доверие сили, или имат роля само в определени случаи на ескалация на напрежението. Защо да не бъдат регионални сили и тогава могат да участват и държави извън ЕС, но от региона. Ето, президентът на Турция Реджеп Ердоган не изключи тази възможност при посещението на Зеленски в Анкара. Великобритания също заяви готовност да участва. Можем да видим различни формули, в които да се стигне до разполагане на мироопазващи сили.
- А по отношение на България?
- Не мисля, че този разговор може да се води с такава категоричност, както се случва в момента. Както във всичко останало в живота, първо трябва да се види за какво точно става въпрос – за какъв мир, при какви условия, какво би означавало за България като предпоставки за сигурност, като възможност за участие във възстановяването на Украйна, като гаранции за българската общност в Украйна и други подобни фактори. И тогава Народното събрание трябва спокойно и сериозно да разисква този въпрос. Той не може да намира отговор в декларации и пресконференции.
Михайлина Димитрова
