0

70-метровият пилон на монумента Бузлуджа да бъде преоформен в статуя на Христос по подобие на символа на Рио де Жанейро, предлага казанлъчанинът Иван Петров в писмо до Министерския съвет.

Идеята не е нова, преди 4 години мъжът предложи същата трансформация на старозагорския областен управител Гергана Микова. Тогава са му изпратили официален отговор, че бъдещето на мегамонумента трябва да бъде решено след дискусия сред обществото и че то не може да бъде еднолично решение на представителя на държавата като собственик.

Инициативи

Това не е единственото и звучащо странно предложение за съдбата на бузлуджанския мемориал, различни хора в различно време са предлагали идеи, на  всички сме отговаряли, припомня си Микова, която сега е заместник-кмет на община Чирпан.

Тя припомня, че към онзи момент едва е започвала да набира скорост инициативата на фондация „Проект Бузлуджа“ за консервация на мозайките в Чинията. През м.г. пък Експертният съвет при МК предложи монументът да бъде обявен за недвижима културна ценност от национално значение, което до голяма степен променя обстоятелствата около бъдещето му.

„Не търся сензация, а реализация. Какъв ефект ще има за района и страната нека хората сами преценят“, настоява Иван Петров и припомня, че статуята на Христос, монтирана върху 709-метровия хълм Корковадо през 1931 г., е висока само 39,6 м, а нашата ще бъде почти двойно по-висока. Освен това той предлага на мястото на петолъчката да бъде изобразено сърце. От администрацията на правителството са препратили на 17 януари т.г. писмото на казанлъчанина до културното ведомство.

Безуспешно

През последните три десетилетия Чинията е привличала погледите на мнозина хора с възможности, сред тях е бил и известният старозагорец Стойчо Кълвачев, който при управлението на  НДСВ предложил да му бъде предоставена от държавата, за да я превърне в…казино. Идеята се разминала с реализацията си на последната права, имало дори документ с подписа на вицепремиер за прехвърляне на собствеността. Идеята за казино кореспондира донякъде и с предложенията във вътрешността на порутената и останала без покрив сграда да бъде поставена операта „Атила“, но покрай ковид пандемията и това потъна в забрава.

Интерес предизвика, но за кратко през 2016-а предложението на художника инсталационист Петко Дурмана (ученик на проф. Величко Минеков) мегамонументът да стане музей на космическите технологии. Не липсваха и идеи, свързани с космическата отбрана – според бивши офицери от БА още при изграждането на паметника имало и разработки в тази посока.