Ж урналистът Румен Стоичков, известен като гласът на „Нощен хоризонт“, предаване, което води до 2017 г. по БНР, изравя непознати факти от миналото по имена на селища и местности.
Освен като водещ той дълги години работи предимно като репортер. Обиколил е страната надлъж и нашир и множество места, свързани с историята. Срещал се е с българи в Молдова, гагаузи, с банатски българи в Сърбия, Румъния, с потомци на български градинари в Унгария. Всички тези негови пътувания и открития той събира в книгите си, а наскоро предстои да излезе и седмата поред.
Най-много обича да пътува по западната ни граница и планините Огражден, Беласица, защото тези места крият най-драматичните случки от историята ни.
И понеже съм интуитивен, никога не се отказвам от покана за пътуване, защото не зная какво мога да изпусна, колкото и необещаващо да изглежда на пръв поглед то, споделя Румен. Практически точно по този начин, сякаш воден от самата Вселена, той прави повечето от невероятните си открития на неизвестни за историята факти. Сякаш някаква сила от отвъдното ме направлява и иска да ми каже - ще отидеш там, за да видиш това, въодушевен споделя за начина си на работа журналистът.
Една от най-покъртителните истории, на които е попадал, е от село Скрът, което се намира в полите на планината Беласица,. Всъщност името на селото е Скръб заради воините на Самуил, които са пленени при с. Ключ, намиращо се на 3 км. По-късно селяните го наричат Скрът, защото трудно се живее в селище с такова име.
В землището на това село Румен Стоичков открил местността Вадиочник. Тя се намира на 500 м от мегдана на селото. Когато стигнеш на мястото, те посреща огромен камък. Точно върху него са били ослепени войниците. Пак
в този район записва и много легенди, свързани със Самуил. Една от тях е от село Вуково (идва от вълци), на левия бряг на р. Струма, на 5 км от Бобошево. В землището има две местности Поглед и Разметаница.
Те носят името си от времето, когато Самуил и брат му Арон се скарват на живот и смърт. Майка им се покачва на високо и сяда на камък, за да гледа битката между синовете си. Тогава Самуил намушква Арон и го размята на копието си. И оттогава местността се казват Поглед и Разметаница.
Друга невероятна история, на която попада, сякаш напътстван от невидими сили, са разказите на очевидци при изравянето на тялото на цар Борис в Рилската обител.
В събота на 28 август 1993 г. се връщал от пътуване в Югозападна България. Тогава нещо сякаш ми каза да завия към Бобошево и аз го направих, спомня си той. Тръгнал към кмета, а той, щом го видял на вратата, мълчаливо му кимнал да седне. Вътре няколко души разгорещено разговаряли.
Единият от тях бил в расо - игуменът по онова време на Троянския манастир епископ Нестор. Оказало се, че той като млад монах бил свидетел на разкопаването на гроба на царя и разказвал точно тази история. Невероятното е, че това се случвало точно в деня, когато се отбелязват 50 години от кончината на Борис, който умира на 28 август 1943 г.
За части от секундата Стоичков извадил огромната щайга - магнетофон за записи, с които в онези времена се движеха репортерите на радиото. Направил записа и вместо да се прибере у дома, както планувал минути преди това, буквално нахлул в радиото. Влязъл задъхан при водещата на съботното предаване Стефка Кафеджиева и с две думи, едва дишайки, й съобщил на какво е попаднал.
Тя само ахнала и наредила - пускаме го без монтаж. Разказът на очевидеца бил 5 минути и толкова звучал в ефир, време, което като продължителност дори на президента не се дава, спомня си със смях Румен Стоичков.
Очевидно от отвъдното имали още какво да споделят на напористия репортер, защото след 5 г. получава покана от дясна партия да отрази пътуването им до Рилския манастир. Тръгва след нощно дежурство, спал три часа, тръшва се на една от седалките на буса и си доспива по пътя.
От срещата помни само как игумен Йоан произнася, как ще разкаже нещо, което никога не са чували. И натиска копчето за запис. Така изплуват всички грозни подробности около изравянето на тялото на цар Борис, които е трябвало да чуе и запише репортерът Румен Стоичков.
Георги Димитров разпоредил да се изкопае гробът на цар Борис
Всичко започва в Страстната седмица, във Велики вторник на 1946 г. В Рилския манастир се изсипват лидерът на БКП Георги Димитров и дясната му ръка Вълко Червенков, придружени от руски свещенослужител, за когото се говорело, че е човек на КГБ. По канон тогавашният игумен Калистрат в съслужение с руския си колега отслужват вторнишка страстна литургия.
По канон се споменава и благославя и цар Симеон, синът на Борис, който тогава е реално цар на България въпреки детската си възраст. Монасите само чули как Димитров изръмжал недоволно. Служението приключва, а след няколко дни по време на Светлата седмица след Великден пристигат камионетки с милиционери и Лев Главинчев, известен като виден главорез.
Нареждат на монасите да се приберат по килиите. Чувал се само трясък и шум от копаене с кирки, търнокопи, мотики, докато разравят царския гроб по нареждане на Димитров. Копаят докъм два-три след полунощ. Монасите почват да надничат, вадят пити кашкавал и вино да угодят на милицията. Свидетелите разказват, че по това време вече успели да изкъртят гроба.
Отместват тежкия капак. Двама-трима скачат да повдигнат ковчега, капакът се хлъзнал. Но тялото било балсамирано и запазено. След това започнали да хвърлят вътре боклуци и да се гаврят. Когато качват ковчега в камионетка, отнякъде изникнал готвачът на манастира Митко и се хвърлил да спасява тялото на мъртвия цар. По-късно младежът изчезнал и бил пратен в лагера в Белене.
Аз го зная този човек, той се завърна след 20 години, побелял и мълчалив. С никого не говореше, завършва разказа си игуменът свидетел.
По-късно останките на царската особа са пратени в параклис в двореца Врана. Отслужва се заупокойна молитва, но вероятно по нареждане на КГБ тези останки изчезват, каквато е съдбата и на последната руска царска фамилия Романови.
Днес само сърцето на цар Борис се пази в Рилската обител.
Светлана Трифоновска
