- Проф. Семерджиев, НАТФИЗ изрази готовност да обучава и подпомогне до 30 украински студенти. Как ще се случи това?
- Просто трябва да докажат, че са били действащи студенти в момента на напускане на Украйна и да минат един приравнителен изпит, за да решим в кой курс и специалност да бъдат записани. От собствените приходи на академията ще им осигурим пълно покриване на таксите, общежитие, студентски стол и транспорт до края на учебната година. Не се опитваме да политизираме ситуацията. Подобни действия имахме и по време на сирийската и на израелско-ливанската война. Опитваме се да им дадем възможност за нормален живот. Надяваме се войната да приключи и да могат да се върнат по родните си места.
- Завърнаха ли се всички български студенти в аудиториите и учебните театри?
- Всички вече са в аудиториите, но се носят маски, където се налага. Работният процес е нормален. Опитваме се да наваксаме загубеното време.
- Колко време ще е необходимо, за да наваксат студентите пропуските по време на онлайн обучението?
- Миналата година наваксвахме месец и половина – почти цяло лято. Тази предвиждаме да удължим учебната година само с 2-3 седмици. До края на юли трябва да успеем. Дано да няма нова криза до края на учебната година. Планираме с идеята, че всичко е ден за ден. Това влияе негативно на студентите, защото е допълнителен стрес за тях. Всеки ден сме в несигурност дали следващата седмица ще имаме нормален учебен процес, или ще трябва да се прилагат нови ограничителни мерки.
- Как се отрази пандемията на публиката на учебните театри?
- В голяма степен публиката намаля. Първо, заради страха от COVID. Второ, заради свалянето на постановки, когато студент или човек от техническия състав е болен. Това създаде дезорганизация и нанесе сериозен удар върху публиката и отношенията на академията с нея. Сега ще положим доста усилия, за да възстановим нормалния ритъм на комуникация. Надяваме се хората да се завърнат обратно в театъра.
- Миналата седмица бе представена национална програма на МОН за изкуство и спорт. Смятате ли, че тя ще привлече повече ученици към театъра и киното и борбата за НАТФИЗ да стане още по-голяма?
- Надявам се, че ще привлече повече ученици, които след време ще бъдат кандидат-студенти. За нас това не е нещо ново. Ние и сега работим със средните училища в София и страната. Идеята просто се развива и на национално равнище.
- Ще могат ли учениците да развият таланта си от по-ранна възраст по този начин?
- Трудно е да се каже в каква степен талантът може да се развие в ранна възраст. За някои специалности дори е противопоказно. От друга страна, запознаването от ранна възраст с езика на изкуството и неговото разбиране като средство за общуване е важен фактор за проява на интерес към него и за търсене на таланта вътре в себе си. Много е важно да се подпомогне процесът на възпитанието на подрастващото поколение с образците на театралното и филмовото изкуство. Да ги въведем в магията на занаята ни.
- Смятате ли, че повече млади хора търсят досег с изкуството през последните години?
- Публиката продължава да бъде два типа. Едната е изкушената, която дори и по време на пандемия или война пак би ходила на театър, опера, изложби, филми. Другата е кампанийната. Тя има интерес към определен продукт. В този смисъл не смятам, че има съществена разлика.
- Какво още трябва да направи държавата, за да могат повече студенти да се реализират след 4-годишното си обучение?
- Погрешна е тезата, насаждана в последните години, че образованието е фабрика, в която се подготвят кадри за бизнеса. Образованието има идеална цел. Някои ще се реализират, други – не. Стопроцентова реализация имаше единствено през социализма, когато след дипломиране завършващите бяха изпращани задължително по разпределение да работят три години. Никъде по света няма такъв централизиран пазар на работна сила. Той унищожава смисъла на образованието. Няма как за всеки да има работа, не е и необходимо. Ако някой смята, че е загубил 4 години от живота си, ще трябва да си намери друго поприще. Тези, които не мислят така, ще се реализират. Ние се опитваме да подпомагаме завършващите, но няма как да се намери работа за всички. Пък и в областта на изкуството човек невинаги показва веднага таланта си. Могат да минат години и той да избухне като звезда на 40 г. Има много такива примери във всички области на изкуството. Държавата в момента прави доста неща за подпомагане на младите в изкуството. Има конкурсни сесии в БНТ, в Националния филмов център, в Национален фонд култура, в Столична община, които са насочени и към тях. Винаги могат да се търсят още варианти за подпомагане на младите в изкуството, но държавата е притисната в много области и едва ли може да се очакват чудеса.
- Имате ли много кандидати, които искат да покажат талант на по-зряла възраст?
- Има студенти, които в момента са на 40, 50, дори и на 60 години. Те са в различни специалности – режисура, операторство, звук, драматургия. В актьорските специалности нямаме 60-годишни студенти, но има на по 30 и няколко години.
- Тече дискусия около бъдещото обединение на висши училища. Как трябва да се случи то според вас?
- Не могат да се отричат предварително каквито и да е било идеи. Трябва да се видят конкретните параметри, по които се предлагат обединения, да се разбере в каква степен това ще бъде полезно за развитието на висшето училище и образованието в него. Това е процес, който ще отнеме време и няма как отсега да дам перспектива как ще се развие. Не бих могъл да коментирам, докато няма конкретна нормативна база. Тя тепърва започва да се развива. Много неща се изговориха в медиите, голяма част от тях създадоха напрежение в различни висши училища, сред студенти и преподаватели. Министърът многократно заяви, че работната група ще даде вариантите как може да се случи нещо и въобще може ли, и че той ще се съобрази с нейните предложения.
- Проучихте ли чуждестранния опит и може ли той да бъде приложен у нас?
- Дълги години общувам с висши училища зад граница и знам ползите и негативите. Но опитът от чужбина не бива да се прилага механично. Трябва да се опитаме да видим в каква степен това може да се случи в нашите условия.
- Очаква се скоро да имате възможност да издавате общи дипломи с други български висши училища. Има ли вече идеи за интердисциплинарни програми?
- Отдавна искаме това да се реализира. Още със закона „Игнатов“ бе заложено, че е възможно да се извършва интердисциплинарно обучение. Тогава обаче така и не бе регламентирано как ще се случва, когато е между 2 или 3 университета. Кой ще получава финансирането, кой ще издава дипломата, как ще се провеждат заниманията. Това пречеше и на кооперирането на университетите, и на видимостта на българските висши училища в чужбина. Бихме работили съвместно с Националната художествена академия, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, СУ „Св. Климент Охридски“, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, с Националната спортна академия. И сега работим по създаването на такива програми, но те все още са твърде аморфни и нерегламентирани. Когато имаме нормативната база, ще започнем и стъпки за реализирането им.
Това е той:
Роден е на 6 януари 1963 г. в Пловдив
Завършва Английската гимназия в родния си град, а след това ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1987)
Създател и ръководител на специалността „Драматургия“ от 1991 г.
Изпълнителен директор на Световната асоциация на висшите училища по кино и телевизия (CILECT) от 2011 г.
Основател и председател на Българската асоциация на филмовите, телевизионните и радиосценаристи (БАФТРС) от 2006 г.
Съсценарист, драматургичен консултант или продуцент на над 80 филмови и тв проекта у нас и зад граница
Стела Маринова
