- Г-жо Гешева, вие сте учител само от три години. Как се посветихте на професията?
- Когато завърших българска филология, бях убедена, че няма да стана учител. Отгледана съм от един много сърцат, всеотдаен, обожаван от учениците си учител – моята майка, но смятах, че тази професия не е за мен. Дълго време работех и професии, далечни от специалността, но моята неугасваща любов към родния език и литературата винаги се връщаше и успяваше да ми напомни за себе си. Майчинството обаче бе този решаващ фактор, който промени моята гледна точка. След като се бях откъснала от работната рутина близо две години, трябваше да взема трудно решение. Дали да се върна към предишното си работно място и да започна да градя авторитета си там наново срещу неособено високо заплащане, или да поема риска да изтупам своята добра, стара диплома от прахта и да изразя и развия себе си в тази благородна професия. Факт е, че тя не оставя нито един човек безразличен. От 144-то училище в София повярваха в мен и ми дадоха шанс да покажа какво мога. И установих, че ставам. Децата ме харесват, аз тях също. Така разбрах, че това е моето призвание и съм си на точното място. Посветих се на учителската професия и се надявам да съм добър пример не само за моите ученици, а и за моята дъщеря.
- От учителския синдикат са твърдо убедени, че заплатите ще се повишат догодина и минималната за млад учител ще надхвърли 1400 лв.
- Смятам, че учителският труд трябва да бъде добре възнаграден, за да има повече качествени и високообразовани млади хора в сферата на образованието. Заплатата е добра и ако продължава тази тенденция да расте нагоре, определено ще придърпа младите хора да открият очарованието на тази професия.
- Имат ли свободата да творят младите учители?
- Когато учителят има желание да реализира нови и оригинални идеи, да разчупи традиционния стил на преподаване в училище, винаги има начин да го постигне. Той влага своето сърце, своята душа, своя творчески подход в представянето на който и да е изучаван материал. Нашето училище е в списъка с иновативните. Предлагат се допълнителни и нестандартни възможности, а класните ни стаи са оборудвани с интерактивни дъски, компютри и с проектори. Всекидневно в моите уроци правя презентации, подбирам и други образователни материали. Децата са много отворени за експерименти.
- Затрудняват ли се с произведенията на българските класици?
- Да. Не разбират идеите, има архаични думи, които се налага да обяснявам. Винаги казвам на моите ученици, че не е лошо да се обръщат и към своите родители. Да им обяснят и те думите, които не разбират и са им далечни.
- Какви са плюсовете и минусите на дистанционното обучение?
- Аз преподавам на децата от прогимназиален етап (5-и, 6-и и 7-и клас). Работя с общо 102-ма ученици. По време на дистанционното обучение учителите доказаха, че са бойци и могат да се справят уверено и с достойнство в такива ситуации. Всичко това в името на децата. Миналата година по време на първия локдаун всички бяха изплашени, търсеха решение и изход. Учителите бяха едни от първите, които се окопитиха. При нас, по-младите, този адаптивен период беше по-лесен. Онлайн обучението разби на пух и прах всички стереотипи и консервативни начини на преподаване. И аз наистина се възхищавам на моите по-опитни колеги. Изключителни професионалисти. Работили много преди ерата на информационните технологии, те се справиха геройски и продължиха да дават знание и светлина на своите ученици. Онлайн обучението ни принуди да се научим да използваме по-пълноценно ресурсите на информационните технологии. Да ги прилагаме в своята учителска практика. Добавихме нови компетентности към своя личен педагогически арсенал.
- А минусите?
- Прекъсвания на интернет връзките, спиране на тока. Платформите за работа бяха неподготвени за огромния натиск. Много трудно се случваше учебният процес при семейства с повече от едно дете, ако нямат достатъчно стаи, ако родителите работят от вкъщи. Това по-скоро беше в началото. Тогава напрежението и натоварването бяха огромни, сега нещата се нормализираха, но остават фактори, които влияят на здравословното състояние на ученици и на учители. Например изтощението на един преподавател, стоял цял ден, а понякога и нощ в една поза пред екрана. Проверил десетки домашни, върнал същото количество отговори и рецензии, подготвил три мултимедийни урока, презентации за следващия ден.
- Успявате ли да правите безпроблемно тестове онлайн?
- И в онлайн среда тестовете се случват все по-успешно. Миналата година беше трудно. Сега децата вече свикнаха. Ползват камери и микрофони, решават си тестовете честно и нещата се получават. Все пак категорично предпочитам писмените и устните изпитвания да се провеждат на живо в училище.
- Смятате ли, че заради дългия период на дистанционно обучение ще се налага да отпада материал?
- На този етап не смятам, че има нужда да се съкращава учебен материал.
- Вие преподавате на 7-и клас, а знаем, че той е важен, защото престои национално външно оценяване, или т.нар. малки матури?
- Мотивацията на децата в тази съдбовна година от тяхното обучение е решаваща. НВО като изпит е неповторим по своя статут. Не може да им се случи втори път. Смятам, че децата много добре осъзнаха това и определено полагат усилия. Има ученици, които се чувстват по-спокойни и по-уверени у дома. Работят по-концентрирано и ефективно. Има други, на които родители, роднини, баби и дядовци помагат. Ако това се случва с мяра, не е опасно, ако тя се загуби, е вредно. Някои ученици споделят, че се чувстват по-натоварени в онлайн среда. Има и такива, които не разполагат с добри технически устройства. Други вкъщи се чувстват по-лежерно, не като на училище. В 7-и клас обаче това се променя и болшинството са много концентрирани.
- За малките матури кои произведения и автори са им най-трудни?
- По литература в 7-и клас децата изучават 13 великолепни творби, създадени от 8 български автори. Те са връх в нашето художествено слово. Образци за поколения българи. Посланията им са непреходни, обаче днешните ученици се затрудняват най-вече с Иван Вазов - повестта „Немили-недраги“, романа „Под игото“, одата „Опълченците на Шипка“. Не им леко със „Заточеници“ на Яворов. Трудно боравят с литературната терминология. Давам им различни творчески задачи, игри, състезания, литературни и езикови кръстословици, мисловни карти и винаги търся обратната връзка от тях - дали са разбрали, доколко са разбрали, въпроси, на които все още не са намерили отговор. Специално на НВО ги объркват неясно и сложно формулирани въпроси. А и допускат грешки от бързане. Недостатъчно внимателно четат въпроса и не вникват толкова добре в смисъла на текста. Налучкват случайни отговори и това създава впечатлението, че функционалната им грамотност не е на достатъчно високо ниво, а аз не съм на това мнение.
С моите ученици решавам тестове, подобни на тези от изпитния формат на НВО през цялата година. Пишем преразкази, тълкуваме внушения, идейни послания от литературата, пишат тези, разплитаме сложни езикови казуси. И така те добиват едно спокойствие и увереност, че се явяват подготвени за предизвикателствата, които ще се сблъскват по време на малката матура. И вярвам, че каквито да и да са те, учениците получават в училище необходимия набор от знания и умения, за да се справят добре.
- А могат ли без частни уроци?
- Да. Ако внимават и работят много съвестно и усърдно в часовете по български език и литература, биха могли да се справят успешно на матурата след 7-и клас и да бъдат горди и доволни от крайния резултат.
- Как върви тестването на малките ученици при вас?
- Много добре. Колегите учители са се включили масово. Има и много доброволци от родителите, а децата са спокойни.
Райна Харалампиева
