В рачанско село си прави копие от камък на първия паметник на Христо Ботев. Той е и първият паметник на български национален герой и първият скулптурно-архитектурен паметник в България след Освобождението.
Монументът през годините е демонтиран и местен, а повече от десетилетие е разчленен – фигурата на поета революционер е поставена като експонат в местния исторически музей, а постаментът – захвърлен в комуналното предприятие на града.
Преди дни стана ясно, че постаментът ще се ползва за копие на многострадалния паметник край врачанското село Косталево и вече е монтиран там. Всъщност още преди пет години кметът на селото Любомир Кръстев изрази желание „да приюти” разнебитения монумент.
„Ще го поставим на Ботева поляна. Това е мястото, където четата на войводата спира за почивка и той праща няколко души да проверят идва ли след тях турска потеря”, мотивира се тогава местният управник. По-късно инициативен комитет взе да събира нужните 15 000 лева за изграждането на патриотичен кът, в който ще бъде ситуирано копие на първия паметник, но изработено от камък.
Но ползването на оригиналния постамент от първия паметник на Ботев възмути историка Красимир Богданов. „За моя почуда на прясната бетонова площадка в покрайнините на селото „цъфна“ постаментът от 1890 г. Разбира се, очукан, обезобразен, без прилежащите му елементи”, реагира Богданов.
По думите му председателят на комисията по култура в местния парламент Красимир Ангелов вече е поставил въпроса на заседание на Общинския съвет във Враца. „Предстои поредното издание на „Ботеви дни“. Сега е моментът да се вземат предвид всички изказвания по темата. Важното е да се вземе решение за цялостно възстановяване на първия в България паметен знак на поета революционер Христо Ботев, а Враца да не се срамува, а да се гордее със своето културно-историческо наследство”, категоричен е историкът.
Фердинанд го открива
Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд на 27 май 1890 г. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка, четници и поборници.
Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. Паметникът изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела.
Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници и прикрепени бронзови барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала бистра вода.
Металните плочи на паметника са отлети във Виена. До 1955 г. паметникът на Ботев се намира на едноименния площад, откъдето е демонтиран като неотговарящ на стилистиката на епохата. В началото на 90-те години е поставен в градинката на площад ”Руски”. ”През 2010 г. бронзовата фигура на Ботев е прибрана в Регионалния исторически музей и е поставена в тематичната Ботева зала.
Скоро след това постаментът пък „украси“ базата на БКС. Опитите през последното десетилетие да се възстанови в цялост първият паметник на Христо Ботев срещна сериозна съпротива от страна на врачански политици и общественици”, припомня Красимир Богданов.
Той е поставил въпроса на заседание на консултативния съвет по култура и изкуство към Министерството на културата, председателстван от покойния академик Светлин Русев. „Становището на съвета беше еднозначно – мястото на паметника е в градска среда. „Съпротивата“, естествено не позволи това да се случи”, разочарован е историкът.
Райна Тошева
