- Г-жо Георгиева, какви изводи можем да си направим от резултатите на тазгодишните матури по професия?
- Средният успех е 4,36. Учениците от професионалните гимназии трябваше да преминат праг от 50% за оценка среден 3, а всяка точка по-малко ги отдалечаваше от 6.00. Критериите са сериозни и тежки, но резултатите могат да бъдат окачествени като добри. Системата показа, че може да се справи със сериозните предизвикателства. Зрелостниците имаха три варианта за изпита в частта по теория на професията - дипломен проект, изпитен тест или писмена разработка на изпитната тема. Защитата на дипломен проект изискваше предварителна подготовка от учителите - да формулират добре темите, да дават насоки, да консултират ученика и да го ръководят в процеса до защитата. Предизвикателство бе и създаването на изпитни тестове. За разлика от другите държавни зрелостни изпити, на които всичко е централизирано, учителите във всяко професионално училище, в което изпитът е с тест, бяха задължени да изготвят банка с въпроси по всяка от осемнадесетте изпитни теми, като за всеки критерий за оценяване предложат поне три варианта. Това означава, че за теста по всяка изпитна тема, който съдържа средно 25 въпроса, трябва да се подготвят предварително около 75 въпроса или задачи, което прави около 1350 въпроса за всяка специалност.
- Нямаше ли в този случай опасност някои учители да подготвят по-лесни въпроси за своите възпитаници?
- Получаваме такива критики, но смятам, че сме елиминирали проблема. В националните изпитни програми е ясно формулирано какъв брой и какъв тип въпроси трябва да съдържа тестът по всеки критерий за оценяване от съответната тема. Няма как едни училища да направят само лесни въпроси с избираем отговор, а други да изготвят по-трудни. Желанието на директорите и учителите в професионалните гимназии е да се върви към уеднаквена национално създадена банка от въпроси, дори и самите тестове да бъдат генерирани на място в училище в деня на изпита.
- Кога ще бъде създадена тази банка и ще бъдат ли включени в нея въпросите от тези матури?
- През лятото с преподавателите ще съберем въпросите поне по професиите, в които вече има създадени тестове, и ще ги вкараме в обща база. Така за следващата учебна година ще имаме единна банка с въпроси по тези професии и нивото на тестовете по тях ще е еднакво на национално равнище. В техническите специалности имаме доста примери за тестови изпитвания тази година, в селското стопанство, в някои професии от туризма. Това зависи и от капацитета на гимназиите в различни региони. Вероятно в тази форма биха се включили още училища, защото в едно малко училище двама преподаватели трудно биха могли да ръководят голям брой дипломни проекти. Трудно биха изработили и толкова много въпроси по темите. За тях бъдещата банка с въпроси ще е много полезна.
- Възможно ли е в тези случаи дипломните проекти да са под ръководството на представители на бизнеса?
- Това е една от идеите, които ще обсъдим. Особено за учениците в дуално обучение това е почти задължително. Предстои да обсъдим как да гарантираме качеството и съдържанието на дипломните проекти, защото във всяко училище има различна практика и бизнес. Надяваме се за следващата учебна година да предложим по-работещ вариант.
Основната ни цел е да повишим доверието в обществото към тези изпити и професионалното образование като цяло. Търсим подходи, с които да елиминираме максимално субективния фактор. Би могло да се търси вариант за провеждането на практическите изпити под видеонаблюдение или друг начин, който да гарантира, че няма нещо, което е останало между изпитвания и комисията. Колкото и да се стремим, не можем да контролираме всяко действие на 100%, но това не е целта. Най-адекватната оценката за тези изпити е оценката на работодателите, когато учениците демонстрират своите знания и умения, а според изискванията на закона в изпитните комисии с равни квоти участват учители, работодатели и представители на работниците и служителите от съответната професия.
- Имаше ли специален софтуер, който проверяваше за плагиатство в дипломните проекти?
- Това е един от въпросите, които и висшето образование поставя като преход към следващото ниво. На този етап няма такава възможност. Тази и други характеристики на дипломните проекти обаче също се обсъждат. Трябва да научим учениците да използва литературни източници, без да си ги присвояват, да цитират коректно, да могат да посочат откъде са взели информация, както и да имат техен личен принос. В момента има различни мнения и по друг въпрос - дали до дипломен проект трябва да бъдат допуснати само отличниците, или трябва да е достъпен за всички.
- Върви преглед на учебните планове и програми. Смятате ли, че това трябва да се отнася и за някои професии?
- Предстои да бъде направена промяна в списъка с професии. От една страна, те трябва да бъдат синхронизирани с международните стандарти. От друга, всички анализи от последните години сочат, че трябва да окрупним професиите. Не трябва да раздробяваме на толкова много специалности всяка една професия, а да даваме по-широкопрофилна подготовка и специализацията да се случва в последните една или две години. Промените в списъка на професиите и окрупняването на част от тях ще бъде реализирано чрез новите държавни образователни стандарти, промени в учебните планове и програми, в изпитните програми. Планираме този процес да бъде осъществен с помощта на секторните съвети за уменията, които предстои да бъдат създадени. Очакванията са нещата да започнат да се случват още наесен. Финансирането ще бъде по програма „Образование“.
- Тоест през следващите години гимназистите няма да се готвят да бъдат само хлебари или само сладкари, а ще се обучават в една обща професия?
- Това е един от примерите. В момента имаме отделни специалности за сладкари и хлебари. Ако на пазара са нужни кадри и за двете професии, трябва да приемеш и двете паралелки, за да излязат различни специалисти. Ако професията е една, например „производство на хлебни и сладкарски изделия“, накрая в зависимост от това как се е развил пазарът на труда в тези 5 години може повече деца да специализират сладкарство, а по-малко в хлебарство. В момента трябва да предвидим какво ще се случи за този период, за да обявим приема. А често той е ограничен и невинаги има нужда от 26 човека с една и съща специалност.
- Кога ще се случва в такъв случай изборът на специалност?
- Идеята е специализацията да се случва в 11-и или 12-и клас. Когато бъде решено по какъв начин да се разпределят различните специализиращи модули, ще се вземе решение как ще бъде реализиран изборът. Не трябва да забравяме, че професионално образование не се предлага само в училище. Трябва да гледаме нещата и в смисъла на учене през целия живот. Често се налага да се сменя професия и човек да се квалифицира в област, която изведнъж е набрала скорост. Тези програми ще бъдат подходящи и за тези, които вече имат някакво ниво на подготовка, но имат нужда от новопоявила се специализация.
- Ще се реши ли по този начин проблемът с избора на професия веднага след завършване на основно образование? Понякога учениците не се ориентират по най-добрия начин.
- Ще опитаме да разрешим този проблем с възможността за гъвкавост в програмите и определена проходимост. Ще обединим в професиите надграждането на степените на квалификация. В момента те са от първа до четвърта и се реализират в отделни професии. Например имаме работник в заведения за хранене, след това готвач, сервитьор и най-накрая ресторантьор или специалист в кетъринга. Всяка професия е с отделна специалност. Идеята е в новия класификатор да има професия например „ресторантьор“ и тя да предлага първа, втора, трета или четвърта степен на квалификация. Те ще могат да се надграждат. Така човек може да излезе от цикъла в някакъв момент, но след време да се върне обратно и да продължи пътя си.
- Тоест всеки ученик от паралелка „ресторантьорство“ ще може да избере до коя степен да стигне, а след години може да се насочи към продължаващо образование?
- Да. Целта е да няма разнообразни успоредни пътеки, а една, която позволява израстване, надграждане, добавяне на различни компетентности. Това е полезно и за децата със специални образователни потребности.
- Ще привлече ли това повече кандидат-гимназисти?
- Факторите за това са много. Повече ученици могат да привлекат подкрепата от страна на бизнеса, повишаване на имиджа на професионалното образование, увереността на обществото, че то е качествено. За това биха допринесли също национални изследвания и системно проследяване на реализацията на тези деца, на техните възнаграждения - това, което следим при приключване на висшето образование. Ако по същия начин можем да кажем, че завършвайки професионално образование, човек е подготвен за успешна реализация, от която ще бъде удовлетворен, смятам, че професионалното образование ще бъде предпочитано.
- Кога ще стартира рейтинговата система за професионално образование, ако може да бъде наречена по този начин?
- Имахме желание още тази година да е готова, но ще се забавим малко, защото в момента всички електронни платформи и данни мигрират към единна система на МОН. Твърдо сме решени, че това ще бъде задължителен елемент, който ще говори за качеството и ще дава насоки за посоката, в която трябва да се движи системата.
- Част от работодателите споделят, че учениците нямат желание да карат стажовете си, че не са добре подготвени, след като завършат. Как ще се разрешат тези проблеми?
- До края на годината в рамките на проект „Подкрепа за дуалната система на обучение“ ще бъде създадена система, която да проследява мотивацията и израстването на учениците от 8-и до 12-и клас. Проучването ще е сред ученици, учители, родители и работодатели. Пилотно ще започнем с професиите, които са в дуалното образование, но идеята е да можем да го приложим и към тези в дневната форма. Така ще видим има ли разлика между тях, какво трябва да се подкрепи или промени.
- Ръководихте Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Видин повече от 20 години. Кои са най-големите проблеми според вас като човек от системата?
- Трудно е да се изведе най-голям проблем. Те изглеждат по един начин на училищно ниво и по друг - на национално. Директорите посочват проблема с организацията и реализирането на държавния план-прием, че професионалното образование се разлива във все повече различни видове училища, включително средни и профилирани, без да е използван изцяло капацитетът на професионалните гимназии. Инвестициите в материалната база и липсата на разнообразни възможности за квалификация на учителите също са проблеми. В системата се предлагат най-вече общи курсове, а има нужда от специализирана квалификация за отделните професии. Бизнесът се развива динамично и често учителите могат да се подготвят единствено по интернет. В много професии липсват учебници и учебни помагала с актуално учебно съдържание.
- Разливането на приема не е ли свързано със заложените от МОН квоти? Училищата започват да предлагат професионални паралелки, за да не губят ученици.
- Вероятно това е една от основните причини. Затова понякога неадекватно се получава изпълнението на дадени критерии и стратегически цели. В това професионално образование да се предлага в различни видове училища няма лошо, но възниква проблем, когато се изкривява системата. Това разпиляване навярно е в опит да се изпълни стратегическата линия, но модифицирайки я по подходящ за конкретни училища начин. Професионалното образование трябва да преобладава пред профилираното, защото пазарът на труда има нужда от квалифицирани специалисти. Когато в него се въведат точните критерии за качество, няма да има риск да се появяват професионални паралелки в училища, които нямат капацитет и възможност да предложат качествено професионално образование.
- Има ли развитие около приемането на новите правила за придобиване на шофьорски книжки, ще преминат ли автошколите под шапката на МОН?
- Засега все още няма промяна в нормативната рамка. Каквото и да се реши, целта ще е да се гарантира, че в процеса на подготовка на бъдещите шофьори ще се следва концепцията за обучение по безопасност на движението по пътищата, че изпитните и обучителните материали, както и практическото обучение ще водят до придобиване на умения, с които да бъдат избягвани драматични ситуации на пътя. Защото в момента основният проблем е с гарантирането на качеството на обучение.
Коя е тя:
Заместник-министър с ресор професионално образование
Директор на Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Видин от 20 години
Има богат опит като учител по електроника и информатика и като преподавател в локалния център на Нов български университет във Видин
Двукратен носител на почетното отличие на МОН „Неофит Рилски“ за цялостна високопрофесионална дейност в системата на образованието
Стела Маринова
