П аневропейският пенсионен продукт, или т.нар. европейска пенсия, е подходящ основно за хора с високи доходи, които през трудовия си път работят и в други държави от ЕС. Това коментираха за „Телеграф“ от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Паневропейският пенсионен продукт ще се въведе и в България с промени в Кодекса за социално осигуряване, подготвени от финансовото министерство. Тези изменения са на етап обществено обсъждане към момента. Още отсега обаче е ясно, че интерес към предлагане на европейска пенсия у нас обаче няма. Поне засега, докато някои спорни моменти не се изчистят в самия Регламент на ЕС, с който се урежда този нов продукт.
Паневропейският пенсионен продукт представлява вариант на пенсионен спестовен продукт на капиталов принцип. Той дo голяма cтeпeн щe пpиличa нa доброволните пенсионни фондове, които от години функционират у нас като трети стълб на пенсионната система. Основната идея е да позволява пренасяне на осигуровките и пенсиите от една страна в ЕС към друга с преместването на човека.
Продуктът ще може да се предлага чрез създаване на пенсионни фондове от различни участници на финансовия пазар – международни пенсионни фондове, глобални застрахователи, кредитни институции, банки и др. Идеята е те да могат да оперират на различните европейски пазари и да правят допълнителни пенсионни плащания за хората, които инвестират в тях доброволно, в зависимост от натрупана лична партида.
Като една от формите на пенсионно спестяване в инвестиционни портфейли - според българските пенсионни дружества, тя ще е подходяща основно за хора с високи доходи и натрупани сериозни лични средства, които работят през трудовия си път в държави от ЕС и биха искали да диверсифицират натрупаните спестявания. Допълнителна специфика е трансграничната преносимост на продукта, т.е. пенсионният спестител ще има един и същ продукт и ще продължи да инвестира в него независимо къде работи в Европейския съюз. Но това ще е постижимо, ако се намерят заинтересовани оператори и доставчици, които желаят да предлагат паневропейския пенсионен продукт в България.
Европейска пенсия може да се получава, ако има редовни и сериозни по размер инвестиции в европейски пенсионни фондове за дълъг период от време. По отношение на фазата на натрупване е въведено изискване човекът, който започва да внася осигуровки за втора пенсия в такъв фонд, да има навършени 16 години. Това условие е приложимо и за доброволните пенсионни фондове. Плащанията на европейска пенсия ще могат да започнат, щом човекът придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Европейската пенсия ще може да се наследява по същия начин, както е при ДПФ. Осигурителните партиди ще са лични и могат да се прехвърлят както между различни дружества в България, така и към фондове в друга държава от ЕС. Съгласно проекта прехвърляне на партидата за европейска пенсия ще може да се извършва веднъж на 5 години.
Една от основните отличителни черти при паневропейския пенсионен продукт е, че той дава възмoжнocт xopaтa дa мoгaт дa пpeнacят пpaвaтa cи в дpyги cтpaни oт EC. Дават се и инвecтициoнни възмoжнocти нa ocигypeнитe да избират между шecт paзлични инвecтициoнни пopтфeйлa c paзличнo нивo нa pиcĸ. Включва се елемент и на мултифондове, който все още липсва при доброволните и универсалните пенсионни фондове.
При паневропейския пенсионен продукт средствата на осигурените лица се инвестират дългосрочно на световните капиталови пазари в различни инвестиционни инструменти. От тази гледна точка реализирането на добри нива на доходност е в пряка зависимост, както и при ДПФ, от уменията и опита на доставчика (напр. пенсионен фонд) за професионалното управление на портфейлите и постигане на възвръщаемост. При базисния паневропейски пенсионен продукт всички инвестиционни разходи са ограничени до 1%, което би могло да лимитира инвестиционните разходи за спестителите. Но е под въпрос дали при тези условия продуктът ще започне да бъде предлаган от различни оператори, които на практика ще реализират по-високи оперативни разходи по управлението на партидите, посочват от БАДДПО.
Искат промяна в регламента, за да заработи
Активните дискусии в работни групи по въвеждането на паневропейския спестовен продукт продължиха няколко години преди приемането на самия Регламент на ЕС.
През този период изникнаха много нерешими трудности и по линия на еднаквото му данъчно облагане, прилагане на единни биометрични таблици и коефициенти за смъртност; еднакви изисквания за лицензиране на операторите, за единен надзорен контрол, нереалистично ниски такси и др. С много компромиси се одобри сложен продукт, който до голяма степен не отговаря изцяло на нуждите на пазара и на възможностите на предвидените доставчици да намерят икономическа обосновка да го предлагат. В тази връзка сега всички държави членки, включително България, са задължени да променят законите си, за да може да се предлага продуктът без яснота дали ще има реален интерес от доставчици. По наша информация към момента няма първоначален интерес от българските пенсионно-осигурителни дружества или застрахователни институции да предлагат този продукт, посочват от БАДДПО. Пенсионната индустрия и пазарните участници в Европа, не само в България, все още се отнасят с големи резерви колко бързо и дали в този вид и структура са напълно подходящи паневропейският пенсионен продукт да привлече доставчици, които да го предлагат. Изказват се мнения, че на този етап не се забелязва сериозен интерес от големите оператори като международни пенсионни фондове, глобални застрахователи, банки и асет мениджъри. Не се очаква в близко време и в България и другите държави на ЕС да започне да се предлага европейска пенсия поне дотогава, докато самият новоприет Регламент на ЕС не бъде адекватно променен.
София Симеонова
