З апочнах преговори с ЦСКА, защото винаги се боря за трофеи, заяви Саша Илич по време на първата си пресконференция като треньор на „Армията“.
Останалото нямало голямо значение. Почти нищо не се e променило отпреди 26 години, когато 18-годишният тогава младеж подписва първия си договор с Партизан. „Всичко беше уредено, но аз треперех да не се провали. Четири дни чаках пред стадиона да подпиша. Тогава нямаше позиране, нямаше шалчета и снимки. Но не ми и трябваше. Условията нямаха значение, единственото важно за мен беше да бъда част от Партизан, да играя и да вкарам гол на Цървена звезда. Нищо повече“, каза Саша в интервю пред сръбския „Експрес“ преди няколко години, когато вече беше в зенита на кариерата си.
Небето плаче
Историята на Саша Илич разказва как за 8244 дни Врабчето, както в началото заради крехката физика го нарича говорителят на Партизан Слобоан Новакович, става легенда. Точно толкова изминават от 26 октомври 1996-а, когато Илич дебютира за любимия отбор срещу Борац (Чачак), до 23 май 2019-а, когато се прощава с „гробарите“ от трибуна „Юг“ и вдига Купата на Сърбия. Четири дни по-рано той играе и последния си мач в своя втори дом – стадион ЮНА. Тази вечер и небето плаче са оттеглянето на идола. Дъждът не спира, както не спира и песента на агитката: „Иска ми се да играе още малко, защото Сале е само един“. Но техният №22 напусна в 81 минута с натежали крака и очи пълни със сълзи обикаляйки пистата, съпроводен от сина Никша. Отстрани го чакаха другите любими хора – съпругата Тияна, и неговата малка Нева, която много прилича на татко и е точно толкова упорита, колкото и той.
"U svakom kukolju žita ima, dobar kapiten najgoreg tima! Saša Ilić - živeli!"
— Sport Klub (@sportklub) April 25, 2019
Najvatrenije pristalice Crvene zvezde transparentom su se oprostile od legende Partizana Saše Ilića, koji na kraju sezone završava karijeru. #fkcz #fkpartizan #vecitiderbi pic.twitter.com/9yhBhaVF67
Идол или не
Саша напуска своя дом след 876 мача – най-много в историята на клуба, 240 гола, 11 шампионски титли, 7 купи и две участия в Шампионската лига. Достатъчно, за да го посочат мнозина като най-голямата легенда на Партизан. Така, както Райко Митич, е първата звезда сред звездите на вечния съперник Цървена звезда.
„Никога не съм обръщал внимание на цифрите. Аз играех, други водят статистиката. Татко ми казваше, че Моца Вукотич е най-добрият в историята на Партизан, заедно с чудото Милош Милутинович. А какво да кажем за Васович, Галич, Кавачевич, Бобек, Милко Джуровски или Педжа Миятович? И сега изведнъж Саша Илич е най-добрият! Кой го твърди? Цифрите ли? Но това не е истина. Не го казвам от скромност, а защото го мисля“, не спира да повтаря Илич.
Извън употреба
Той е и единственият в историята на Партизан, чийто номер – 22, е изваден от употреба. Носи го от втория си сезон до последния мач. Дава му го дългогодишният култов домакин Гавран.
„Дебютирах с №1. Влязох резерва срещу Борац (Чачак) и победихме 10:0. Тогава треньор беше Любиша Тумбакович, той ми даде път в големия футбол. Следващия сезон вече играех редовно и Гавран избра за мен №22. Няма никаква символика. Заобичах го и само него исках в другите си клубове (б.р. Селта, Галатасарай, Ред Бул Залцбург, Лариса). Не го получих единствено в Селта, тъй като вече беше зает“, спомня си в интервю за Sportal.rs Илич.
На село
Малкият Саша рита откакто се помни, а когато е на 9 баща му Милан го води в Партизан. Моли за помощ свой познат – боксьора Светомир Белич, вече покойник, който от своя страна познава хора във футболния клуб. „Обичах футбола до дъното на душата си, обичам го по същия начин и днес. Татко ме водеше няколко пъти на тренировки, после започнах да ходя сам. Тогава все още бяха времената, в които не беше опасно“, спомня си Илич.
От Пожаревац е – градът на Драгана Миркович и Слободан Милошевич, пише във всички източници. Но той уточнява: „Само съм роден там. Майка ми е от Сибница, баща ми – от село Бързоходе, където и мина детството ми. Когато се преселихме в Белград, всяка ваканция прекарвах при дядо и баба. Това бяха безгрижни дни. Детството ми беше безгрижно и щастливо. По цял ден тичахме след топката. Тогава селата бяха пълни с деца“, признава Илич в интервю в родината си.
Порок
Като единствен свой порок той определя цигарите. Преди обичал и бурните нощи навън, но отдавна спрял. „Не го крия, когато бях млад обичах и излизах много. Пийвах, но у нас често всичко се преувеличава. Когато се ожених и станах баща, сведох пороците до минимум“, обяснява 44-годишният Илич, за когото ЦСКА ще е едва вторият клубен отбор в треньорската кариера. Първият е сръбският Чукарички, с който направи чудеса.
На пресконференцията у нас той заяви: „Титли се печелят с офанзивен футбол“. Което е заявка, че ЦСКА ще играе именно така. „Много харесвам Гуардиола, неговия стил. Някои ще кажат, че и Чоло Симеоне има резултати. Да, така е. Но на мен ми допада играта на Пеп“, обяснява футболната си философия идолът на Партизан.
Чудо
С неговото име е свързано и едно истинско чудо. То е от лятото на 2019 година, малко след като капитанът сложи край на кариерата си. В пожар заради неизправна инсталация изгоря целия апартамент на голям фен на Партизан от Ресник, край Белград. Огънят опустошава всичко. Остават непокътнати само три неща – книгата на отец Тадей, книга за патриарх Павле и екипът с №22 на Саша Илич.
Надежда Кърликова
