0

Д обре дошли в рая, приветства ни служител в плажен бар на остров Сейнт Китс и Невис, докато вълните на Карибско море кротко се плискат по брега.

Часът е 14:27 на 8 декември 2024 г. и въпреки приказната природа атмосферата бързо се нажежава. „Съдията, хайде свири края!”, крещи фенът на Челси Клиф Браун, който гледа срещата на огромния телевизор в бара.

На 6000 километра оттам, в Лондон, феновете са екипирани с шалове, палта и ръкавици, за да се предпазят от студа. В 6-ата минута на добавеното време Хю-Мин Сон отбелязва и дава искрица надежда, че Тотнъм може да открадне нещичко от дербито с Челси. Няколко секунди по-късно прозвучава последният сигнал и „сините“ успяват да удържат преднината от 4:3, за да запишат четвърта поредна победа във Висшата лига.

Браун скача от столчето си на бара и се радва заедно с още десетина фенове, които неистово подкрепят отбора на Коул Палмър, родения в Манчестър потомък на Сейнт Китс и Невис. Същият, който гордо носи знамето на малката островна държава на футболните си обувки. Така той отбелязва връзката си със страната, в която е роден дядо му, и където са корените на семейството му. „Истината е, че когато гледаш Коул Палмър, веднага се сещаш за Сейнт Китс и Невис”, казва спортният министър на Самал Дугинс. „Той представлява истинската приказка за нашите традиции и наследство”.

Сграда

В един от кварталите на столицата Бастер има тъжна порутена сграда. Някога тя беше пълна с живот, но днес на „Дорсет Вилидж” 17 не живее никой. Гъста растителност от трева и плевели е завладяла имота, който скоро ще бъде съборен.

Именно тук, на 27 декември 1953 година, е роден дядото на Палмър – Стери. „Къщата е построена от дядо ми Чарлс Уорд и баба Емили Дор”, казва Ози Мартин, един от братовчедите на Стери, докато оглежда порутената постройка. „Навремето ни смятаха за богаташи, а „Дорсет“ беше престижен квартал. Къщата имаше четири спални, баня с плочки, кухня, трапезария и хол. Израснал съм там с баба, дядо и лелите, които ни отглеждаха”.

През 1955 година родителите на Стери - Естер Уорд и Джеймс Палмър, вземат трудното решение да оставят него и брат му Синклер и да емигрират в търсене на по-добър живот. По онова време жителите на Карибите били поканени в Обединеното кралство, за да дадат своя принос във възстановяването на следвоенна Великобритания.

Стери, или както го наричали най-близките Стез, бил отгледан от баби, дядовци, чичовци и лели, след като родителите му поели с кораб през океана. „Стез и аз си играехме в парка, който е от другата страна на улицата. Нямахме много играчки и трябваше сами да си измисляме как да се забавляваме. Правихме си колички и железни барабани. Имахме и стари колелета от велосипеди, които бутахме с пръчки и търкаляхме”, казва Ози.

През 1960-а, когато е на 6, Стери, Синклер и Ози се отправят на пътешествие до Англия. „Първо стигнахме с кораб до Барбадос, а оттам отпътувахме към Саутхемптън”, спомня си Ози.

Родителите на Стери се установили в квартал „Мос“ на Манчестър, където имало много карибски семейства от Сейнт Китс и Невис. Ози не успял да се адаптира към новия живот, не се справил и с носталгията. Затова при първата открила се възможност се върнал обратно на Карибите. „Началото беше много депресиращо. Не беше като да напуснем Сейнт Китс и да тръгнем нагоре. У дома на нашия си остров имах баня с плочки и хладилник, а в „Мос“ семейството на Стери живееше долу под стълбите, а ние бяхме на горния етаж. Децата трябваше да използват външна тоалетна. Нямахме хладилник. Бяхме тръгнали надолу”, спомня си той.

Чипс

Още от ранна детска възраст Палмър е фен на Манчестър Юнайтед, като негов идол бил Уейн Руни. Той копирал играта му в мачовете на малки вратички на игрището до рампите за скейтборд. Когато бил на 6, в училище имали упражнение да довършват изречението „Един ден ще стана...”. „Футболист”, реагирал мигновено той.

Когато си помислите за Палмър, сигурно ще сметнете, че е някой надут успял млад човек, който много обича да го дават по телевизията. Всъщност той е просто едно свястно момче от Манчестър, стъпило здраво на земята. За него баща му обича да казва: „Той не иска да е известен, не иска да е звезда. Иска просто да бъде футболист”.

Единственото нещо, с което стана известен Коул, беше телевизионно интервю, в което изтърси, че чипсът е част от диетата му за възстановяване след мач. В същото изказване сподели, че често се прибира в Манчестър, за да се вижда с родителите си – Жермен, сина на Стери, и Мари, както и сестра си Хейли.

Завет

Дядо Стери също бил привлечен от футбола. Той израснал на улица „Кипакс”, близо до стадиона на Манчестър Сити „Мейн Роуд“. С братовчед си Ози редовно играели за аматьорския Уест Манчестър Бойс. „Всяка неделя следобед отивахме в парка да ритаме”, спомня си Ози.

Днес Стери, той вече е на 71, и не спира да се фука с постиженията на внука си, който е извървял целия трънлив път от аматьорския Уайтънсхоу до това да се превърне в един от най-ярките таланти на английския футбол.

В началото Коул слушал внимателно съветите на баща си, който също играел неделни мачове за аматьорския ФК Блекбой – отбора, взел името на местната кръчма, в която всички ходели. Жермен прегръщал сина си под дъждобрана и така двамата се отправяли към парка.

Националът се присъедини към отбора до 8 години на Манчестър Сити, след като бил забелязан да играе мачове в квартала от треньора Били Хюз. Той, по стечение на обстоятелствата, също е роден в Сент Китс, откъдето емигрира в Англия.

След като премина от Сити в Челси за 42,5 милиона паунда през септември 2023-та, 22-годишният футболист записа на сметката си 36 гола в 55 мача за „сините. Именно той вкара гол и гола за Англия срещу Испания във финала на Евро 2024. От него се очаква да изгради брилянтна кариера. Въпреки успехите обаче Палмър не е забравил откъде е започнало всичко. Затова и на футболните му обувки редом до знамето на Англия стои и това на Сейнт Китс и Невис.

Марка

Палмър има своята запазена марка – той празнува головете си, като имитира, че трепери от студ. Жест, който в момента се копира от всички деца от Сейнт Китс – страна, с население от 47 775 души.

„Той е най-добрият в света. По-добър е от Меси”, отсичат хлапетата, които играят поредния си мач.

Палмър не е единственият спортен талант от островната държава. Футболистът на Манчестър Юнайтед Маркъс Рашфорд също има корени от Сейнт Китс. Оттам са и родителите на железния защитник Майка Ричардс. На 25 август 2003 г. спринтьорът Ким Колинс спира хронометрите на 10,07 сек. И става световен шампион на 100 метра.

Все пак футболът е спортната религия на острова. Националният отбор обаче се намира на 144-то място в ранглистата на ФИФА, след Туркменистан и Бурунди.

Източник: bbc.co.uk

Коул Палмър Карибите дядо Челси Англия