„Ние сме само на един мач от Висшата лига“, казваше мениджърът на Лутън Роб Едуардс след победата с 2:0 срещу Съндърланд на полуфинала в плейофите за промоция във Висшата лига.
„Звучи сюрреалистично, но ние успяхме. Това е факт“, добави 40-годишният специалист след победата с дузпи срещу Ковънтри във финала на „Уембли“.
Наистина звучи странно, но миналия август Едуардс беше мениджър на най-големия конкурент на Таун – изпаднал елитен отбор, който бърза, за да се завърне отново във Висшата лига и да докаже, че кризата му е била съвсем мимолетна.
Обрат
Треньорската работа е най-несигурната в света. Трябва винаги да носиш оставката в джоба си. Така се случи и с Роб. Мястото му в Уотфорд изстина в началото на септември. Старият договор изтече, а нов не беше предложен. Шест седмици по-късно се освободи мениджърският пост в Лутън, след като Нейтън Джоунс напусна в посока Саутхемптън. Не на майтап се говореше, че има голямо търсене на снимки на треньора от страна на феновете. Казват, че залепяли физиономията му на мишените за дартс. Но това очевидно не смути Роб Едуардс. Той запретна ръкави и само за няколко седмици спечели безусловната любов на привържениците. Още в онзи момент мениджърът получи ключовете от стадион „Кенилуърт Роуд“ и от сърцата на местните запалянковци.
„Шапкарите“ се движеха като асансьор между различните нива на английския футбол. Клубът бе част от елита през далечната 1992 г., или една година преди създаването на Висшата лига. Всъщност Лутън бе един от клубовете, които участваха в създаването на Висшата лига. Пропадането отнесе отбора до четвъртото ниво на английския футбол. Тимът от лондонското предградие остана там до 2002 г.
Риалити
Клубът спечели промоция за трета дивизия – сега Първа лига още от първия опит през 2002 г. И сякаш всички добри новини приключиха. Таун трупаше огромни загуби и това принуди собственикът на мажоритарния пакет акции Майк Уотсън – Чалис да продава. В интерес на истината той търсеше някой, на когото да подари книжата. Точно тогава на сцената се появи бизнесменът със съмнително минало Джон Гърни. Той получи цялата собственост за символичната цена от четири паунда.
За краткото време, което бе в клуба, Гърни забърка голяма каша.
Той предложи клубът да промени името си на Лондон-Лутън ФК или дори да се слее с Уимбълдън. В добавка към това поиска да построи писта за Формула 1 около стадион с капацитет от 70 000 души, който да има подвижен терен, поддържан върху горната част на близката магистрала М1.
В рамките на три дни той уволни популярния мениджър Джо Киниър и асистента му Мик Харфорд. Беше решил да стигне по-далеч, но срещна яростната съпротива на феновете. Тогава на Гърни му хрумна иновативната идея треньорът да бъде определен с гласуване с есемеси и обаждания на номера с добавена стойност. Точно както се случва в риалити. Но сметките му бяха криви. Феновете започнаха да играят неговата игра и гласуваха масово. Предложеният от Гърни Тери Фенуик събра нищожна подкрепа. За сметка на това любимецът на феновете Киниър получи безпрецедентните 82 процента доверие. Но Гърни се отметна и не се съобрази с мнението на привържениците. Той реши еднолично и напук да назначи Майк Нюъл. Скандалът набираше сила и привлече вниманието на националните медии. ВВС командирова голям телевизионен екип да отразява бурята. В резултат на това бе заснета документалната поредица „Проблем на върха“. В нея бяха разкрити всички мръсни номера на собственика.
Фалит
Гърни издържа на натиска само 55 дни. Привържениците се мобилизираха, бойкотираха сезонните билети и вместо това събраха пари за закупуване на друга компания, собственост на Уотсън-Чалис. Дълговете на Лутън бяха записани точно на тази компания. Така феновете изведнъж се превърнаха в основен кредитор. От тази своя позиция те назначиха синдик, който да се разпорежда с активите. Омразният бос беше изритан. Любопитен детайл е, че във водопада от неговите лъжи е имало интересен детайл. В навечерието на откриването на линиите за гласуване за треньор, Гърни казал, че ще се оттегли, ако неговият кандидат не получи подкрепа. В крайна сметка кандидатът се провали, а Гърни бе изхвърлен, което горе-долу отговаря на обещанието „да се оттегли”. „Ако очакват от мен да си тръгна от Лутън без нищо, ще се уверя, че няма да остане нищо, от което да си тръгна“, бе последната закана на Гърни, преди да изчезне от хоризонта.
„Шапкарите“ се върна обратно в Чемпиъншип през 2005 г. Успяха да останат там за две години, но старите дългове на клуба така и не бяха погасени напълно и през ноември 2007 г. Таун бе принуден да обяви фалит. Имаше потенциален купувач, групата LTFC2020, предвождана от Ник Оуен, но имаше проблеми с постигане на съгласие за отписване на дългове. Клубът бе наказан с отнемане на точки от актива и бе пратен на дъното на Първа лига.
Среден пръст
След изпадането във Втора лига последваха два тежки удара в рамките на няколко седмици. Първо дойде още едно наказание и отнемане на още десет точки, а после на още десет. Причината бе, че предишните директори сключвали меко казано странни трансферни договори. Казано с други думи, некадърното управление струваше 30 точки от актива на отбора преди началото на сезон 2008/09. Тогава беше ерата, в която наказанията масово се измерваха с отнемане на точков актив. Лутън бе клубът, който пострада най-много от новите правила на Футболната лига. Те изпаднаха от Втора лига в края на този сезон. Отнетите точки бяха твърде много за наваксване и 89-годишният престой във Футболната лига приключи. Но поне си тръгнаха с високо вдигнати глави.
Въпреки изпадането си, те заведоха 40 000 привърженици на Уембли за финала на Купата на Футболната лига, където победиха Скънторп Юнайтед с 3:2 след продължения. Целият следобед представляваше един вдигнат среден пръст по посока на Футболната лига.
.
На Лутън им отне пет години, за да се върнат обратно в Лигата, през което време те станаха първият отбор извън лигата, който изхвърли съперник от елита от надпреварата за ФА Къп от 1989 г. „Шапкарите” победиха с 1:0 Норич Сити на „Кероу Роуд“ през 2013-а.
Ново начало
През следващия сезон те спечелиха промоция обратно във Втора лига с рекордните за клуба 101 точки. И след като се завърнаха при професионалистите, две последователни промоции през 2018-а и 2019 г. ги върнаха чак до Чемпиъншип. Четири години по-късно те се изкачиха до Висшата лига, за която са гласували като клуб преди толкова години.
Тази бурна история предлага и добър повод Лутън да замени стария „Кенилуърт Роуд“. Страничният вход е вграден в редица от къщи. Капацитетът е едва 10 356 места и е абсолютно миниатюрен за стандартите на елитния футбол.
През годините имаше многобройни опити Таун да се премести на нов стадион. Ще започнем от фантасмагоричните планове на Джон Гърни и ще стигнем до идеите на един друг бивш собственик Дейвид Колер, който искаше да строи Колердоум, покрит стадион с 20 000 места. Тези планове бяха отхвърлени, защото щеше да се наложи прекрояване на Магистрала M1.
В крайна сметка през 2019 г. беше дадено разрешение за планиране за нов стадион с капацитет 17 500, но работата все още не е започнала и може да минат две или три години, преди реалната дейност да стартира. Клубът ще трябва да похарчи 10 милиона паунда, за да подготви „Кенилуърт Роуд“ за следващия сезон, в който на него ще се играят мачове от Висшата лига. Това е капка в морето, като се има предвид, че промоцията ще донесе в касата минимум 200 милиона паунда.
Но това няма голямо значение. Лутън оцеля в условия, които щяха да са смъртоносни за някой друг клуб. Те продължиха, въпреки престъпно управление, административни санкции, фалит и изпадане. „Шапкарите“ бяха спасени заради любовта на феновете, която бе тяхната най-здрава опора.
Football365
