А ко всичко върви по план, на 9 януари догодина в Камерун трябва да стартира турнирът за Купата на Африка, а бившият английски национал Стивън Колкър да играе с екипа на Сиера Леоне в надпреварата. Ще попитате: Как е възможно това? Нали ФИФА изрично забранява на футболистите да прехвръкват като прелетни птички от един национален отбор в друг. При това Колкър е записал мачове в почти всички юношески и младежки формации на „трите лъва“, а не само за мъжете. Специално за него обаче ФИФА направи изключение и той вече получи картотека за Сиера Леоне, пише в днешния си брой в. "Мач Телеграф".
Връзката на Колкър с малката страна в Западна Африка е по линия на дядо му, но дълго време той не знае какво всъщност се случва там. За пръв път научава за проблемите й през 2013 г. от тогавашния си съотборник в Кардиф – Крейг Белами. Самият Белами е открил своя футболна академия в околностите на рибарското селище Томбо. След като разказва на Колкър за безпросветната немотия там, последният се свързва с хуманитарния фонд ActionAid и предлага помощ за финансовата издръжка на началното училище, разположено в Ла Гберай в северната част на страната. Образователната система и обезпечаването на материалната й база е голям проблем за Сиера Леоне, особено след като бушувалата в продължение на 11 години гражданска война там довежда до разрушаването на 1270 начални училища.
Колкър като играч на КПР в мач срещу Сити
В началото Колкър си поставя за цел да събере 76 000 паунда, очаквайки, че това ще стане бързо. Близо година по-късно обаче от дарения идват едва 26 000 паунда. Останалите 50 той добавя от джоба си, тъй като хората в Ла Гберай повече не могат да чакат.
Говорим за забравено от Бога място. Там няма телефони и каквито и да били средства за комуникация със света.
Все едно са ви върнали с машина на времето 200 години назад."
Местните жители могат да разчитат единствено на онова, което земята роди, и на нещата, произвеждани с ръчен труд. И въпреки това те бяха готови да ми дадат цялото си имущество, само и само да получат училище. За тях то е лъч светлина“, обяснява защитникът.
След като училището е завършено, Колкър се захваща с друг от големите бичове за Сиера Леоне – вируса на хеморагичната треска ебола. Тя е изключителна заразна, а при най-голямата й епидемия през 2014 г., в чийто епицентър бе страната, смъртността достигна 50% от заболелите. Ситуацията допълнително се усложнява от недоразвитата здравна система и социалния остракизъм, на който са подложени болните, понякога доброволно. Колкър се сблъсква челно с него при запознанството си с Елизабет. Тя е загубила родителите си и почти всичките си близки и трябва да се грижи за по-младите си братя и сестри. И въпреки че самата не е заразена, само едно семейство в селото си общува с нея. Срещата с Елизабет завинаги променя
живота на Колкър.
„Благодарение на нея осъзнах кои са истински важните неща.
Започнах да си задавам въпроси като – наистина ли имам нужда от ризи за по 220 паунда парчето или това е просто безсмислен каприз?
Оказа се, че години наред съм живял в балон, изолиран от реалния свят. Онези 50 000 паунда, които дадох за училището, бяха най-важната ми инвестиция“, разказва защитникът.
В момента той е футболист на Фенербахче, но играе под наем за турския Газиантеп и всеки месец заделя част от заплатата си за благотворителност в Сиера Леоне. Хората там са във възторг от него. За тях най-добрият футболист в света не е Меси, Роналдо, Мбапе или Левандовски, а Колкър. Той обаче е твърдо решен да не се задоволява с постигнатото. „Искам да направя това място по-добро и за момента мисля, че се справям. През миналата година построих още едно училище в Камбия, но това е само началото. Бъдете уверени, че след него има още много други. През всичките тези години често си мислех как ще изглеждам с фланелката на Сиера Леоне. Е, сега ще разбера, и то съвсем скоро.“
Мач Телеграф
