0

На 75-годишна възраст почина бившият нидерландски национал Вим Янсен, потвърдиха от Фейенорд, където преминава по-голяма част от кариерата на известния халф. От миналия октомври Янсен беше с поставена диагноза деменция.
"Загубихме наша икона и рожба", се казва в изявлението на клуба от Ротердам.

Той беше трудолюбивият в легендарния нидерландски футболен отбор от 1974 г. В продължение на 15 години Вим Янсен вършеше черната работа в халфовата линия на Фейенорд и националния отбор. Мълчаливият Вим записа триумфи само на клубно ниво.

Той почти не даваше интервюта, така че други трябваше да говорят вместо него. Или дори да пеят, припомня Петер Аренс в "Шпигел".



Той несъмнено беше един от великите, този Вилхелмус Маринус Антониус, накратко Вим Янсен, в оранжевия отбор, за който той играе 65 пъти и в продължение на много години държи националния рекорд с 14 участия на Световно първенство, но преди всичко за Фейенорд Ротердам. Там той остави играта си да говори - 15 години вършеше работата си в халфовата линия, вляво, вдясно, там, където треньорите искаха да бъде.

Янсен е роден в Ротердам, израснал е с Ротердам, този град, който е толкова различен от другите нидерландски градове, силно пострадал от германските бомбардировки през Втората световна война, след това възстановен от нулата и станал най-модерният от градовете в страната.

Фейенорд през 60-те и 70-те години на миналия век е символ на това ново начало. Тук се играеше модерен футбол.

Треньор беше Ернст Хапел, който също не беше по приказките, затова и двамата с Янсен си паснаха веднага, сериозният млад халф стана един от любимите ученици на Хапел.

Янсен успяваше да размекне такива мъже, които изглеждаха груби отвън, така и треньорът на Нидерландия Ринус Микелс също го взе присърце. Сигурно са се разпознавали като съмишленици.

Той прекара най-доброто време с Фейенорд, неговото и това на клуба. През 1970 г. печели европейската купа под ръководството на Хапел. Фейенорд беше първият холандски отбор, който някога печели европейска купа, а тази победа с 2:1 над Селтик на „Сан Сиро“ в Милан беше началото на великия нидерландски период във футбола.

Поглеждайки назад, човек винаги го свързва с Аякс Амстердам, с Йохан Кройф и Микелс, но Хапел и Вим Янсен положиха основата на всичко това с Фейенорд.

Треньорът и неговата дясна ръка на терена работиха заедно четири години, само четири години, но тези четири години бяха разцветът на Ротердам: Фейенорд спечели Световното клубно първенство, отпразнува титлата през 1971 г., Хапел не завърши по-долу от втори.

Австриецът напуска клуба през 1973 г., но работните отношения между Янсен и него не свършват дотук. Като треньор на националния отбор Хапел изведе Оранжевите до финала през 1978 г., който Холандия загуби от домакините Аржентина в продълженията, след като Роб Рензенбринк удари гредата и пропусна вратата малко преди края на редовното време.

За работягата Янсен това беше второто голямо разочарование, което четири години по-рано беше може би още по-трудно за преглъщане.

Този голям, елегантен нидерландски отбор, който се извиси през първенството в Западна Германия, с Кройф начело, само за да загуби германците на финала - и Вим Янсен имаше специалната си роля в това.

В 25-ата минута Бернд Хьолценбайн навлезе в наказателното поле с топката в краката си, Янсен се опита да го спре и се се изпречи на пътя на хитрия германец. Хьолценбайн прие поканата, спъна се в крака на легналия Янсен, реферът свири дузпа, Пол Брайтнер се засили и изравни 1:1.

В този момент надмощието на "оранжевите" приключи и финалът намери заслужен победител - 2:1 за Западна Германия.

У дома не обвиниха Янсен, но тихият Вим по-късно усети гнева на феновете - а именно, когато беше в края на игровата си кариера, след една година във Вашингтон Дипломатс в САЩ с Кройф, се завърна в Холандия още веднъж – но не в своя Фейенорд, а при омразния им съперник Аякс.

Кощунство за някого, който преди това е изиграл 476 състезателни мача за Ротердам, за някой, който е засукал от Фейенорд с млякото на майка си. Когато двата клуба се срещнаха за първи път след това, Янсен беше обсипан със снежни топки пред сектора на Фейенорд преди мача. Той бе толкова зле ударен в окото, че се наложи да го сменят след четвърт час, защото му се виеше свят. Но в крайна сметка стана шампион с Аякс.

Но това беше само кратък епизод на изневяра. Фейенорд остана неговият живот: "Отидох си веднъж, но винаги се връщах", каза Янсен.

Когато клубът беше в най-лошото си състояние, когато изглеждаше, че не е останало нищо от старата слава и застрашен от изпадане, Янсен се зае със задачата и стана треньор на старата си любов. И разбира се, той върна успеха, само година по-късно Фейенорд спечели купата.

Технически директор, съветник, скаут, младежки треньор, Янсен по-късно направи всичко това за и във Фейенорд. Междувременно отскачаше и в чужбина, в продължение на една година той тренира Селтик, клуба, който Фейенорд победи на финала през 1970 г. Той гарантира, че „детелините“ отново стават шампион на Шотландия за първи път от десет години през 1998 г., привличайки клубните легенди Хенрик Ларсон и Пол Ламбърт като мениджър на отбора. Никога не са го забравили и в Селтик.

Йохан Кройф каза за Вим Янсен, че е един от четиримата души, които е слушал, когато са говорили за футбол. Тихият Вилем нямаше нужда от големи думи за това.

 

Вим Янсен Фейенорд Нидерландия Йохан Кройф