В НАТО заявяват, че Русия води хибридна война срещу алианса и се готви за истинска. Увеличаването на броя на обявените и доказани инциденти с нарушаване на въздушните граници на страните от НАТО доведе до бързо нарастване на напрежението в Европейския съюз и тревога относно дългосрочните намерения на Русия.
Западни експерти отбелязват, че руската икономика като цяло все повече се мобилизира за нуждите на войната, което допринася за общото нарастване на военния потенциал на Русия.
В същото време няма очевидни признаци за подготовка за нахлуване, като прехвърляне на войски. Ето защо в повечето оценки се споменават срокове от няколко години, през които Русия може да се подготви и да започне пълномащабна война в Западна Европа.
Военните наблюдатели на Би Би Си събраха основните въпроси, които възникват във връзка с подготовката на Европа за евентуална голяма война, и се опитаха да намерят отговори на тях.
Защо на Запад смятат, че Русия може да нападне НАТО?
Кратък отговор: войната в Украйна, враждебното отношение на руското ръководство към НАТО и активната милитаризация на Русия дават основание да се очаква нападение в бъдеще, въпреки че в момента няма явни признаци за това.
Отношенията на Русия със Запада се влошиха през 2014 г. Тогава Русия анексира Кримския полуостров, принадлежащ на Украйна, а след това се включи в хибридната война в Донбас.
През 2017 г. първите руски учения „Запад“ в Беларус бяха възприети от балтийските страни и Полша като подготовка за нахлуване. Това не се случи нито през същата година, нито през 2021 г. по време на същите учения.
Но през февруари 2022 г. ученията „Съюзна решителност“ в Беларус станаха прелюдия към реално пълномащабно нахлуване в Украйна.
След началото на пълномащабната война в Украйна в НАТО се присъединиха две нови страни – Финландия и Швеция. Те заявиха, че неутралният статут вече не може да им гарантира сигурност.
Тази стъпка не увеличи значително силите на алианса количествено, но в близост до руските граници се разрасна инфраструктурата на НАТО – летища, пристанища, военни бази.
Руското ръководство, което живее с усещането за „обсадена крепост“, винаги е възприемало разширяването на алианса изключително негативно. Самата хипотетична възможност за присъединяване на Украйна към НАТО беше една от декларираните причини за пълномащабното нахлуване в тази страна.
Защо Балтийските страни в представите на Запада са вероятен театър на военни действия?
Кратък отговор: това е единственият театър, в който Русия има продължителна сухоземна граница с държави-членки на НАТО. И това са страни, които по-рано са били част от СССР.
Русия граничи с държави от НАТО в три региона. Това са Далечният Изток, където има морска граница със САЩ; Черно море, към което имат излаз Турция, Румъния и България; регионът на Балтийско море, където Русия има сухоземни граници с Естония, Латвия, Литва и Полша – през Калининградска област, а също и с Финландия и Норвегия.
Вероятността от война със САЩ е изключително ниска, тъй като, имайки предвид ядрения потенциал на двете страни, тя може да доведе до гибелта на цялото човечество.
Противопоставянето в Черно море също не е много вероятно – първо, поради липсата на исторически претенции към страните от НАТО в региона, и второ, поради слабостта на руския Черноморски флот, който отстъпва по обща бойна мощ на морските сили на страните от алианса.
Освен това, в момента руският Черноморски флот, под въздействието на ударите на украински безпилотни катери, прехвърли по-голямата част от силите си от анексирания Севастопол и ги укри на руската военна база в Новоросийск.
Руските въоръжени сили традиционно се чувстват по-уверени в сухопътна война, а морското противопоставяне е по-малко предпочитано за тях.
В същото време, от чисто географска гледна точка, балтийските страни не са много удобни за отбрана. Те са отделени от останалата част на Европа от 60-километров „Сувалкски коридор“ – полско-литовската граница, която се простира от Беларус до руската Калининградска област. Цялата сухопътна доставка на Балтийските страни минава през този коридор и ако той бъде прекъснат, Литва, Латвия и Естония ще могат да се снабдяват само по море или по въздух.
Въпреки това и други участъци от границата с Русия или Беларус също се считат за рискови зони и Литва, Латвия и Естония се подготвят за евентуална инвазия по цялата й дължина. Като цяло задачата на войските на НАТО в този регион в случай на инвазия от Русия е да удържат позициите си до пристигането на основните сили от дълбочината на континента.
Води ли се вече хибридна война в Европа и доколко европейските страни от НАТО са подготвени за нея?
Кратък отговор: В НАТО очевидно смятат, че Русия води хибридна война и вече са започнали военни операции за противодействие.
Хибридна война се наричат враждебни действия на една страна срещу друга в мирно време. Обикновено такива действия не са открито военни, по-често са скрити. Например, диверсии, хакерски атаки, нарушения на въздушното пространство и т.н.
Към такива действия в НАТО се причисляват случаите на повреждане на кабели в Балтийско море от 2023 до началото на 2025 година. Русия не се обвинява директно в това, но генералният секретар на НАТО Марк Рюте в изявлението си на 4 септември фактически каза, че зад повреждането на кабелите стои Русия.
През 2025 г. НАТО стартира операция „Балтийски страж“ (Baltic Sentry), която има за цел да защити инфраструктурата от посегателства. Оттогава насам не са се случвали повреди на кабели.
През последните седмици се увеличи броят на инцидентите с нарушения на въздушното пространство на страните от НАТО, в които Русия или участва открито, или е заподозряна в това.
Става дума за нахлуването на две дузини руски безпилотни самолети в Полша, прелитането на руски изтребители МиГ-31 във въздушното пространство на Естония, както и за няколко инцидента с появата на дронове в района на летищата в Дания и Норвегия — за което мнозина обвиняват Русия.
Случаите с безпилотни самолети и изтребители могат да се считат за хибридни действия, ако това са били военни апарати и са нарушили държавните граници, както твърдят военните от НАТО. Но при това самолетите все пак не са пресекли „линията“, зад която това би могло да се счита за агресия, и затова протоколът за употреба на оръжие не е бил приведен в действие.
Сива зона в този случай е и това, че намеренията на Русия са много трудни за доказване – теоретично има вероятност и дроновете, и изтребителите да са се озовали в чуждо въздушно пространство по грешка.
Такива случаи са се случвали. Например, през 2005 г. руски изтребител се е изгубил над Балтийско море и е паднал на територията на Литва.
Въпреки това, по това време това беше единичен инцидент и не доведе до влошаване на отношенията с балтийските страни. Но през 2005 г. в Полша не са летяли руски безпилотни самолети, а в Украйна не е имало голяма война.
В самата НАТО смятат, че руските пилоти със сигурност знаят как да се ориентират в небето над Балтика, а моряците от търговския флот – как да вдигат котва в морски води. В НАТО са убедени, че Русия води хибридна война срещу западните страни.
В отговор на инцидента с дроните в Полша НАТО стартира операция „Eastern Sentry” („Източен страж”). Тя има за цел да защити въздушното пространство и територията на страните от НАТО от хибридни действия. Прелитането на изтребителите се случи вече след обявяването на тази операция.
НАТО понякога е критикувано за неспособността си да се справи с хибридните заплахи. Например, за да пресекат дроновете, изтребители на полските и нидерландските ВВС излетяха и свалиха няколко дрона с ракети, чиято стойност значително надвишаваше стойността на дроновете.
Прелитането на руски изтребители във въздушното пространство на Естония в продължение на 12 минути също не беше спряно, но те бяха придружени от италиански F-35. Снимките на руските МиГ-ове във въздуха бяха направени в неутрално въздушно пространство от шведски военни пилоти, които се присъединиха към ескорта на руските самолети.
Нямаше формални основания за употреба на оръжие срещу руските бойни самолети. Въпреки това, след този случай европейските политици открито обсъждаха въпроса дали да свалят или не руските самолети, ако те пресекат границите на страните от НАТО.
Как НАТО ще воюва с Русия, ако се стигне до война?
Кратък отговор: Тактиката на западните страни се различава в основата си от руската. Те вероятно няма да приемат „правилата на играта“ на Русия и да се впуснат във война с дронове. Те ще заложат на високопрецизни оръжия, авиация и традиционни средства за унищожение – ракети и артилерия.
Начинът, по който руските войски воюват в Украйна в момента, едва ли е приложим за война със страните от НАТО.
Позиционната война, в която се впуснаха и двете страни, възникна поради факта, че на Русия преди всичко не й стигнаха войските, за да победи Украйна през февруари – март 2022 г. Сега руската армия най-добре умее да действа именно в такава война.
Предимствата на руската армия, които изглеждат очевидни – голям брой тактически и далечни ударни дронове и отработена тактика за щурм на малки пехотни групи – възникнаха именно в хода на такава позиционна война.
Руските войски на ученията „Запад-2025“ отработваха маневрена отбрана, но учебните битки дават представа за тактиката на сухопътните сили. По време на ученията те отработваха изпитани техники – например, използването на мотоциклети или ударни FPV-дронове, комбинирайки ги с класическия общовойскови бой с танкове и инженерна техника.
Съдейки по ученията, които отразява пресслужбата на алианса, армиите на страните от НАТО планират да използват безпилотни летателни апарати в по-малка степен от руснаците – те не възнамеряват да надминат Русия на нейното поле, а вместо това ще използват своите предимства.
Това са високоточни ракетно-артилерийски оръжия, широко използване на авиацията, действия на военноморските сили. Дроните в такава тактика служат не толкова за поразяване на целта, колкото за осигуряване и подкрепа – разузнаване, целеуказание, наблюдение.
Авиацията, която във войната в Украйна служи по-скоро за подкрепа на действията на пехотата, в западните страни е едно от основните средства за водене на война.
Общата тактика на НАТО на източния фланг се състои в сдържане на авангардните части на настъпващия противник, бързо прехвърляне на подкрепления и след това оперативно привличане на основните сили към мястото на бойните действия.
За тази цел в осем държави са разположени многонационални бойни групи. Те се намират в Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния, Унгария, Словакия и България.
Има ли НАТО боеспособна армия?
Кратък отговор: НАТО няма единна армия и това е проблемът на алианса. Но общата численост на армиите на страните-членки на НАТО в Европа е приблизително равна на общата численост на руската армия. Европейските страни активно подготвят мобилизационни ресурси за случай на война – човешки, материални и финансови.
Численост
Общият брой на националните армии на НАТО е средно по различни изчисления 3,5 млн. военнослужещи (от 3,2 до 3,8 млн. души). Сред тях 1,3 млн. са американски военни.
В публикация на научноизследователския център Bruegel се посочва, че числеността на армиите само на европейските страни-членки на НАТО възлиза на 1,47 млн. души.
Щатната численост на руската армия е 2 209 130 души, от които само 1,5 млн. са военнослужещи, а останалите са цивилен персонал.
В същото време Русия води кървава война в Украйна, в която участват над 700 000 руски военни, и постоянно се нуждае от попълване на загубите в бойните подразделения. Затова е трудно да се увеличи числеността на руските въоръжени сили – войната „изяжда“ попълнението.
Друг показател е резервът. Тоест броят на хората, които не са в армията, но които могат да бъдат мобилизирани в случай на война. В Русия това са всички, които са преминали военна служба.
Има и мобилизационен човешки ресурс – това е броят на хората, които по принцип могат да бъдат призовани в армията в случай на война. Той се определя само от броя на населението.
Изхождайки от общата численост на населението, мобилизационният ресурс на европейските страни от НАТО е по-голям, тъй като общата численост на населението на тези страни е 550-600 млн. души. Населението на Русия е около 146 млн. души.
Но мобилизационният ресурс не означава, че в случай на война може да се събере голяма армия. Много зависи от военната подготовка на населението.
През септември 2022 г., говорейки за „частична“ мобилизация, тогавашният министър на отбраната на Русия Сергей Шойгу заяви, че тя ще засегне 300 000 души, или 1% от мобилизационния ресурс на Русия. По този начин, според думите на бившия министър, този ресурс възлиза на 30 милиона души.
През април 2025 г. главнокомандващият ВСУ Олександър Сирски оцени мобилизационния ресурс на Русия на 20 млн. души, от които само пет имаха военна подготовка.
При това е съмнителна възможността бързо да се осигури на всички мобилизирани военна техника и оборудване, да се създадат им елементарни условия за живот и служба. Мобилизационната система също има пропускателна способност, която е различна в различните страни.
Според груби оценки, европейските страни от НАТО могат при необходимост да мобилизират до 3,8-4 милиона бойни войници (само Великобритания има над 900 000 резервисти), но колко бързо – не е ясно.
В страните от Северна Европа отношението към военната подготовка на населението е по-сериозно.
В относително малобройната (24 хиляди действащи военнослужещи) армия на Финландия най-високият процент резервисти спрямо броя на населението е 870 хиляди души, според данни на Global Firepower Index.
Финландските власти планират да повишат възрастовата граница за служба в резерва до 65 години, в резултат на което резервът трябва да достигне почти един милион души до 2031 година.
Във Финландия действа задължителна военна служба за мъжете, страната разполага с инфраструктура за бърза мобилизация.
Полша, която също се намира близо до Русия, разполага с много резервисти, като разширяването на армията и резервите започна активно през 2022 г., след нахлуването на руските войски в Украйна.
Бяха създадени войски за териториална отбрана, въведена задължителна военна регистрация за всички мъже и някои категории жени до 60-годишна възраст. Общият резерв на въоръжените сили на Полша в момента се оценява на повече от 1 милион души, от които 350 000 имат военна подготовка.
Активно развиват своята система за мобилизационен резерв и балтийските страни – Естония, Латвия, Литва. Основните усилия са насочени към постепенното възстановяване на наборната служба, разширяване на силите за териториална отбрана и укрепване на сътрудничеството с НАТО.
Провеждат се редовни учения и мобилизационни тренировки, в училищата се въвеждат програми за начална военна подготовка. Така властите на Латвия, която е сравнително малка по население, си поставиха за цел да създадат до 2027 г. боен резерв с численост до 50 000 души.
Военна медицина
Въоръжените сили на Германия разработват план за медицинско обслужване в случай на мащабен конфликт между Русия и НАТО и засилват подготовката на военните медици, като отчитат коренната промяна в характера на войната в Украйна.
В германските болници се подготвят да приемат около хиляда ранени на ден, заяви в интервю за агенция Ройтерс шефът на Централната медицинска служба на Бундесвера Ралф Хофман. За целта ще са необходими около 15 хиляди болнични легла – и това само в Германия. Оценката е приблизителна – много зависи от интензивността на боевете и от участващите в тях подразделения.
В Бундесвера в момента служат около 15 хиляди медицински работници (включително не само лекари, но и средно и млад медицински персонал), което е малко, и службата ще се разширява, каза Хофман. Освен това е необходимо да се препрофилират медицинските служби, които лекуват ранени военнослужещи.
Ако в предишните военни конфликти лекарите най-често се сблъскваха с огнестрелни рани, то сега – с експлозивни травми и изгаряния, причинени от бойни дронове и баражиращи боеприпаси, отбеляза ръководителят на медицинската служба на Бундесвера.
Участниците в боевете в Украйна разказват, че оказването на първа помощ на ранените и тяхната евакуация са много затруднени поради безпилотните летателни апарати, които постоянно кръжат над фронтовата линия и близкия тил.
Затова е необходима продължителна стабилизация на състоянието на ранените войници – понякога в продължение на няколко часа – директно на фронтовата линия, казва Хофман. Това означава, че германските въоръжени сили се нуждаят както от повече войници на фронта, обучени да оказват първа помощ, така и от средства за евакуация и доставка на медикаменти.
Бундесверът проучва различни варианти за транспортиране на ранените в тила – с използване на болнични влакове и автобуси, както и медицинска евакуация по въздух.
Какво да правим с ядреното оръжие?
Кратък отговор: В Европа ядрено оръжие имат Франция и Великобритания, а в още няколко страни са складирани американски тактически ядрени заряди. Русия също разполага с тактически ядрени оръжия, които съхранява както на своя територия, така и в Беларус. Използването им е по-малко регулирано и те са дори по-опасни от стратегическите, защото прагът за тяхното използване е по-нисък. Но ядреното сдържане съществува не само на стратегическо, но и на оперативно-тактическо ниво, и то също работи срещу войната.
Между Русия и САЩ съществува стратегическо ядрено сдържане, което в случай на конфликт между страните заплашва целия свят с ядрен Армагедон.
В Европа стратегически ядрени сили, освен Русия, има още във Франция и Великобритания. Само това вече превръща войната със западните страни в потенциално възможен ядрен конфликт.
Но в Европа има и тактическо ядрено оръжие. То се намира и в Русия, която освен това е разположила свои заряди в Беларус. То се намира и в САЩ, които съхраняват своите маломощни ядрени бомби в Белгия, Нидерландия, Италия, Германия и Турция.
Това оръжие е под американски контрол и войските на тези страни не могат да го използват без разрешението на американците – точно както беларусите не могат да използват руското. Освен това, Франция може да разполага с тактическо ядрено оръжие.
Опасността от ТЯО се състои в това, че прагът за неговото използване може да бъде понижен – то е по-малко мощно, което означава, че може да изглежда не толкова опасно.
Но всъщност в Европа вече практически се е оформило ядрено сдържане спрямо Русия и Беларус. Възможно е то да успее да възпрепятства страните да започнат и разширят конфликта.
Може ли Европа да разчита на САЩ?
Кратък отговор: европейците все по-често разчитат на собствените си сили в областта на отбраната, като същевременно член 5 от Северноатлантическия договор остава в сила, а САЩ продължават да бъдат техен ключов съюзник.
В продължение на много десетилетия от Студената война сигурността на страните от НАТО в Европа се осигуряваше преди всичко от САЩ. Това се отнасяше както за доставките на американско оръжие, което досега съставлява значителна част от вноса на европейските страни, така и за присъствието на американски военни.
С идването на власт на администрацията на Доналд Тръмп това положение се промени – САЩ декларират отказ от ролята си на защитник на европейския континент, предлагайки на съюзниците си сами да се погрижат за своята сигурност.
САЩ продължават да бъдат член на НАТО, а член 5 от Северноатлантическия договор продължава да действа. Американските военни продължават да участват в маневри с европейски войници.
Но много европейски лидери са склонни да оценяват скептично бъдещата роля на САЩ.
„Президентът Тръмп заяви, че Украйна може да си върне цялата територия с подкрепата на Европейския съюз. Зад този удивителен оптимизъм се крие обещанието за намаляване на участието на САЩ и прехвърляне на отговорността за прекратяване на войната на Европа. Истината е по-добра от илюзиите“, написа полският премиер Доналд Туск в социалната мрежа Х.
При това Полша е страна, която поддържа интензивно военно-техническо сътрудничество със САЩ. Какво да кажем за другите?
Въпреки това, без да се отказва от партньорските и съюзническите си отношения със САЩ, Европа и в рамките на НАТО, и в рамките на ЕС се опитва да изработи някаква единна позиция и политика по отношение на собствената си сигурност.
Готова ли е европейската икономика за война?
Кратък отговор: засега не. Европейската икономика е изчислена за мирно време и й е трудно да се модернизира и да увеличи дела на военно-промишления комплекс. Но ЕС инвестира все повече средства в отбраната и активно реформира самата военна промишленост.
След разпадането на СССР европейските страни-членки на НАТО намалиха разходите за отбрана, което с времето доведе до силно намаляване на боеспособността на националните армии.
И макар че общият размер на икономиките на страните от НАТО е многократно по-голяма от тази на Русия, военно-промишленият комплекс на тези държави в началото на руската инвазия в Украйна беше ориентиран към производство за „мирно време” и сега се нуждае от технологично обновяване и инвестиции, частни и държавни.
А когато става въпрос за икономика и промишленост, действията в рамките на ЕС са по-актуални, отколкото в рамките на военно-политическия съюз.
Европейските страни се нуждаят от колективен подход към закупуването на оръжие, планирането, инвестиционната политика, те трябва да адаптират своите закони, които сами по себе си могат да превърнат организацията на колективната отбрана в хаос.
Европа вече напредва във всички тези направления. Разходите за отбрана през 2025 г. ще достигнат 381 милиарда евро. През 2024 г. те възлизаха на 343 милиарда евро.
Инвестициите във военно-промишления комплекс през 2025 г. ще възлязат на около 130 милиарда евро.
Очаква се през 2025 г. военните разходи на страните от ЕС да достигнат около 2,1% от БВП. Това е значително по-малко от 5% — целта, която НАТО си е поставила за 2035 г.
Готов ли е европейският военно-промишлен комплекс?
Кратък отговор: все още не. Европейският военно-промишлен комплекс едва излиза от състоянието на хронично недофинансиране и не може да произвежда оръжия в необходимите количества. Но се строят нови заводи, компаниите разширяват капацитета си и темповете на производство се увеличават.
„Ние катастрофално недофинансираме нашата трансатлантическа отбранително-промишлена база, за да произвеждаме необходимите ни оръжия в необходимия темп и мащаб“, заяви наскоро помощникът на генералния секретар на НАТО по операциите Том Гофус. „Русия, чиято икономика съставлява едва 5% от икономиката на НАТО, за три месеца произвежда много критично важни боеприпаси, за производството на които на 32-мата съюзници е необходима цяла година.“
Въпреки това създаването на нови военно-производствени мощности в Европа е в разгара си. В момента основният акцент се поставя върху намаляване на зависимостта от доставки отвън, по-специално от Азия и САЩ — строят се заводи за производство на снаряди, взривни вещества, артилерийски системи и противовъздушна отбрана.
Лидер по обем на собствените инвестиции в нови производства е германската компания „Райнметал“. По-конкретно, тя строи големи заводи за производство на артилерийски боеприпаси в Латвия, Литва и Германия, които трябва да заработят в следващите една-две години.
Европейският разработчик на ракетни системи MBDA разширява производството на системи за противовъздушна отбрана в Германия, включително „Пейтриът“. Шведската компания Sweden Ballistics (Swebal) строи нова фабрика за производство на взривни вещества, като се планира производството да достигне 4 хиляди тона годишно до края на 2027 г.
Полският оръжеен завод Lucznik бързо увеличава производството си и възнамерява в близко бъдеще да произвежда до 100 хиляди автоматични пушки Grot годишно.
Но както показва войната в Украйна, характерът на военните действия постоянно се променя, появяват се средства за унищожение, които преди не са били използвани в такива обеми, което поставя воюващите страни пред необходимостта от масово производство на съответни средства за противодействие.
Така преходът на руската армия към тактика на действие с малки пехотни и моторизирани групи поставя въпроса за създаването на ефективни противопехотни заграждения. В тази връзка изглежда доста логично излизането или началото на процедурата за излизане от „Отавското споразумение“, забраняващо противопехотните мини, на шестте страни, които имат обща граница с Русия – Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Украйна.
А неотдавнашното влизане на две дузини руски безпилотни самолети в Полша показа ниската ефективност на европейските средства за противовъздушна отбрана, „насочени“ към отблъскване на традиционните заплахи – пилотирана бойна авиация, крилати и балистични ракети.
„Не е възможно постоянно да се свалят дронове на стойност хиляда или две хиляди долара с ракети, които струват може би половин милион или милион долара... Всички ние бързо развиваме технологиите и се учим от украинците“, каза в интервю за „Блумбърг“ генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
На въпроса на редактора на изданието дали НАТО изпитва недостиг на необходимото оборудване, Рюте отговори: „В краткосрочен план – да“.
Колко лошо е положението в момента?
Кратък отговор: Няма да става дума за начало на война между НАТО и Русия в обозримо бъдеще. Русия не може да започне война с НАТО, без да приключи войната в Украйна, но и след това ще й е нужно известно време, за да подготви силите си за нахлуване. Външно такава подготовка ще бъде забележима по струпването на войски по границите.
В момента рискът от пълномащабен конфликт може да се счита за нисък.
Въпреки че в Украйна руските войски напредват всяка седмица, завладявайки определена територия, това напредване едва ли може да се счита за значително.
Такова напредване изисква големи усилия и струва на Русия големи загуби. В началото на септември, според изчисленията на Би Би Си, във войната в Украйна са загинали над 128 115 души. Загиването на толкова много руснаци е било потвърдено, но в действителност загубите са поне два пъти по-големи.
Русия не може да промени положението, защото групата от 700 000 души не й позволява да проведе оперативно настъпление – да организира пробив на фронта и да вкара в него толкова войски, че да завземе значителна територия за кратко време.
Очевидно е, че Русия не може да продължи войната в Украйна и да започне нова. Освен това, самият факт на хибридните действия на Русия много коментатори са склонни да тълкуват като признак, че нещата на фронта в реалната война за руската армия не вървят най-добре.
Така или иначе, според оценките на различни коментатори, на Русия ще са необходими няколко години, за да натрупа достатъчно войски за нахлуване в Европа.
Как може да изглежда непосредствената подготовка? Като минимум, тя ще изисква концентрация на значителни сили на границата.
Русия започна подготовка за нахлуване в Украйна през пролетта на 2021 г. В началото на април това беше толкова очевидно, че в пресата вече задаваха въпроса – дали да очакваме нова война?
Затова, ако някога започне подготовка за реална инвазия, журналистите ще започнат да говорят за това много преди нейното начало, но не по-рано от няколко години след края на войната в Украйна.
*Източник: БГНЕС
