От 31 май до 7 юни, в Двореца на културата в Перник, чуждестранна и българска публика има възможност да гледа качествено късометражно кино в следните категории: игрален филм, анимация, документален и експериментален. Те са част от програмата на Международен фестивал за късометражно кино IN THE PALACE.
Алек Алексиев и Юлиан Вергов са главните действащи лица в The Immortal (Безсмъртният) на Николай Урумов. Ето, какво още научихме от тях.
От какво е вдъхновен сюжетът за филма?
По-скоро е от интереса ми към свръхестественото и нещата, които са в човешкото съзнание като възприятие на света – как всичко може да се изопачи, да се промени и да бъде абсолютно неприемливо и необяснимо. Аз обичам мистиката и това ме влече като посока за киноразказ.
Какво ви грабна, за да се включите в този проект?
Юлиан: Ники Урумов и Алек Алексиев ме принудиха да участвам във филма.
Алек: Мистиката не е моя най-любим жанр като зрител, но като актьор бих казал, че имаше голяма провокация в психологията на героя ми. Тази вътрешна битка, през която преминава, той е специалист в областта на психиатрията, ми беше интересна за изследване. Фактът, че щяхме да се гмурнем в едно по различно пътешествие беше това, което ме привлече. С Николай не се познавахме добре, но истината е, че имаше добра обратна връзка с хората, които са работили с него преди това. Както и от Яна Титова, която е много критична и сложна за приемане на роли напоследък. Тя е снимала в предишния филм на Николай.
Кои бяха предизвикателствата по време на снимките?
Николай: Работих с двама от най-изявените актьори от България, което за мен си беше и притеснение и предизвикателство – трябваше да ги спечеля първо като авторитет, второ като приятели, за да може това да се случи като една симбиоза. Основното предизвикателство беше дали ще успея да изградя тази мистика, която търся. Преди да го видя сглобен мислих, че съм се провалил, но в крайна сметка след всички корекции и музиката на Георги Стрезов филмът наистина се приема и е интригуващ за зрителя.
Кой е любимият ви момент?
Юлиан: Да, на ръба на покрива на един открит паркинг.
Алек: Имаше напрежение, защото на позицията, на която стои Юли е сравнително високо. Беше обезопасено със скеле и кашони, но го имаше този приятен адреналин и винаги, когато има нещо една идея по-екстремно си много жив и буден. Беше готино и неочаквано за дипломен студентски филм, да си позволиш такъв кадър и каскада от Юлиан.
Каква е вашата лудост в живота?
Юлиан: Любовта.
Алек: Хората, които се занимаваме с изкуство имаме шизофренички отклонения със сигурност. До някаква степен това се припокрива с героя ми. Осъзнати психопати – това сме ние. И защо осъзнати? Защото знаем, че има едни неща, които ни минават през главата и са много грешни и неверни и тази цялата енергия я вкарваме в творчеството.
Николай: Непрестанно се вкарвам в ситуация, в която да ми е безкрайно трудно, все да съм на ръба. Но не ми стига и винаги искам нещо ново. Не случайно завърших филмова режисура на 45 години. Преди това съм се занимавам със звукозапис, след това бях продуцент. Обичам да се вкарвам в ситуации, от които трудно се вижда изхода и това ми дава стимул.
В кой жанр ви се иска да работите повече?
Алек: Любопитно ми е просто да експериментирам и да работя различни неща. Късметлия съм в професията и съм имал възможност да работя с много режисьори и да съм част от разказването на различни истории. Това, което може би най-много ме плаши е комедията. Но тя е особена, защото имаме много малко добра комедийна драматургия и от там може би идва притеснението ми.
Николай: Аз бих пробвам всички жанрове, защото все още не знам къде бих се чувствал в собствени води. Мистиката, трилъра, кримката със сигурност са нещо, което ми харесва. Много искам да правя детски филми. Смятам, че там има нещо, което мога да дам и е толкова неизползвано и не правено в България, че всеки който тръгне да ги прави би бил пионер. И разбира се комедията. Бил съм изпълнителен продуцент на комедийния сериал „Домашен арест“ и по време на снимки е много приятно, позитивно преживяване.
Винаги си искал да се занимаваш с филмова режисура или си се ориентирал след определен период?
Нямах никакво отношение към киното дълги години. Занимавах се с музика и смятах, че живота ми ще премине изцяло в тази посока. Но без да искам навлязох в другия бранш, защото имах умения като тонрежисьор. Попаднах в киното, страшно много ми хареса. Усетих путенциал в себе си и започнах да се развивам от тонрежисьор през продуцент до режисьор. Сега най-вероятно ще стана и актьор (смее се).
Алек, разкажи ни с какво си се заел в Украйна?
Това, което извършваме е почти всяка седмица или през седмица е носене на хуманитарна помощ до Украйна. Връщайки се докарваме майки и деца, които бягат от ада на войната. Много важно е да си легитимиран и да направиш всичко възможно тези хора, качвайки се при теб да са спокойни. Има много хора, които злоупотребяват и се случват трафик на жени, изнасилвания.
Плюс е, че съм участвал в проекти и има хора в България, които могат да гарантират за моята самоличност. Работя много и с Фондация „Адра“, Фондация „За доброто“ и много хора, които действат независимо – Тея Денолюбова, Жаклин Вагенщайн, Георги Божилов, с когото и пътуваме до Украйна.
Направихме кампания. За седмица събрахме над 25 000 лв. Закупихме медицински помощни, основно хирургични инструменти, които закарахме до Виница и се върнахме с хора. Но не е нужно човек да пътува, за да е полезен. Има логистична, финансова помощ или само да се споделя информация. Не казвам, че някой трябва да спира в спорове с други хора, защото това е огромна загуба на време. Не трябва да се обръща внимание на този негативизъм и хора, които ти зарадват въпроси „Ти българин ли си? Чуждопоклонник ли си?“. Споделям, че ми се случва често. Но го игнорирам. Има работа, която трябва да се свърши и това е най-важното и всеки човек да допринася за всеобщия мир и добро. Пълно е с прекрасни хора, които имат потребност да са полезни.
Какво въпроси дава филмът The Immortal на публиката?
От една страна може да изглежда самоцелен, но не е. Той говори много за доброто, за злото, за битките, които водим. Има една метафора, която ако наистина човек е в съответното състояние, в което да я усети това би му дало възможност да си зададе въпросите къде е той в ситуацията на битка добро и зло и защо всъщност често злото побеждава. Би трябвало светлината и доброто да е повече на тази планета, но реално погледнато за съжаление има ситуации, в които не е точно така.
