- Г-жо Чакърдъкова, предстоят едни от най-светлите празници, с какво ги свързвате?
- За мен Коледа е единствено Рождество Христово. Не е масата, трапезата, яденето и пиенето. На Рождество Христово човек си прави равносметка на отминаващата година, надежда за следващата и проявява съпричастност към близки и приятели.
- Съхранила ли сте детски спомени от Бъдни вечер и Рождество?
- Аз съм родена в Гоце Делчев. Пред очите ми като че ли и днес изникват детските ми спомени от Бъдни вечер. Запомнила съм как боботи печката на дърва и тиквените семки се пекат отгоре. Аз съм най-малката, най-голяма е сестра ми, а по средата е брат ни. Майка ни Тинка слагаше във фурната постните сърми, приготвяше папудяк, това е гъст дребен боб без чорба. Ние непрекъснато й давахме зор, а майка казваше: „Ще чакате да дойде Рождество“. Тогава из апартамента се разнасяше уханието на тамян, а мама прикадяваше за здраве трапезата и всички стаи. Питката с паричката винаги приготвяше майка. И новогодишната нощ всички посрещахме у дома. В първите часове на новата година ни идваха гости - приятели на нашите родители. Честитихме си и си пожелавахме здраве и берекет.
- На кого се падна паричката на Бъдни вечер миналата година?
- От няколко години паричката все се пада в сина Васил. Лани Мария се шегуваше: „Няма смисъл да замесваш питката с паричка. Пак ще се падне при батко!“ И така стана. Сега ще видим при кого ще се падне.
- Има твърдения, че по онова време не са разрешавали да се ходи на църква за посрещането на Коледа и Великден. Така ли е?
- Майка спазваше всички пости и всяка седмица ходеше на църква. Сестра ми пееше в църковния хор. Никога не са ми казвали, че милиция не ги е допускала в църквата. Всички в семейството вярвахме в Господа Бог и в добродетелите, на които ни учеше той. Веднъж в една великденска нощ, вече поотраснала, но още непълнолетна, за първи път отидохме от любопитство с приятелки съученички на черква. Дори в двора на храма нямаше къде игла да падне, толкова много народ имаше. Да, ама видяха ни учителки, които също бяха в двора. На следващия ден ме повикаха при директора, за да ми съобщят, че ми намаляват поведението с две единици. Казаха ми, че съм непълнолетна и не трябва да нарушавам вечерния час. После, когато започнах да пея в Неврокопския ансамбъл и се заговори за мен в града, тихомълком ми повишиха поведението на примерно.
- Спомняте ли си първата поява с песни пред хора?
- Никога няма да забравя първите си „концерти“ пред жените на нивата или в стопанския двор. Да съм била 10-11-годишна, когато батко Стефан идваше да ме вземе с колелото и акордеона на гърба. Отивахме в стопанския двор, където жените вече нижеха набрания рано сутринта тютюн. Като ме виждаха, възкликваха: „Кунето идва да ни пее!“. Започваше моят рецитал, а жените ми пригласяха и нижеха тютюна два пъти по-сръчно. Така пеех и на жените, които бяха на нивата. Да не забравяме, че майка Тинка също гледаше тютюн и ние с брат ми и сестра ми, след като си научехме уроците, отивахме да помагаме в низането. За първи път на абитуриентския бал отсъствах от къщи цяла нощ. Тогава на рождени дни и забави ходехме, без да нарушаваме вечерния час.
- На кого бихте благодарила след толкова години?
- На първо място искам да благодаря на Запрю Икономов, който е създател на Неврокопския ансамбъл и ме прие като редова певица още 14-годишна. Мога убедено да кажа, че той ме създаде такава, каквато съм сега. Да е свята паметта му, той си отиде от този свят преди няколко години! На второ място поставям семейството си. Без тяхното разбиране и подкрепа нямаше да постигна тази реализация! Другото име, което държа да спомена, е на Васил Циров. От двайсетина години той е, така да се каже, моят мениджър. Винаги е в основата на всички турнета и организацията на всички мои изяви, както и на ансамбъла.
- Някога мислила ли сте да емигрирате?
- Никога! Обиколила съм почти целия свят. Не съм изнасяла концерти само в Австралия, Китай и Япония. Още 18-годишна при първото ми излизане в Канада развълнуван български емигрант ми поиска да се оженя за него. Видимо му личеше, че се е замогнал. Отговорих му директно, че бързам да се върна в Гоце Делчев, защото с майка ми гледаме тютюн, а сега е кампанията по бране и низане.
- Мнозина казват, че песните ви действат като лекарство. Как мислите?
- В Израел д-р Леви ме покани да отида в болницата му само за да пея на болните. Той сериозно ми каза, че музиката ми е по-ефикасно лечение от лекарствата: „Немите ще пропеят, глухите ще започнат да чуват, а куците ще затанцуват, когато те чуят“, каза той.
- Има ли разлика, когато пеете пред малко хора или пред препълнени зали?
- Не, в никакъв случай не правя разлика! Влагам еднакво чувство, когато пея и пред 5 души, и пред десетки хиляди. Не съм си позволявала дори веднъж да се отнеса несериозно към изпълнението си, защото хората веднага ще усетят и ще се обидят. А това аз никога не бих си го причинила! Ще нараня не само тях, но и себе си! Музиката винаги преминава през сърцето ми!
- Къде е била най-многобройната публика?
- Няма да забравя един мразовит новогодишен концерт на площад „Батенберг“, който беше препълнен. Няма да забравя Арбанаси през 2008 г., на Националния събор на ловците. Поляната беше изпълнена до краен предел с ловджии. Бяха дошли с пушките и облечени с ловджийските си дрехи. Всяка дружина развяваше своето знаме. Хванаха се на дълго ловджийско хоро. Две години изнасяхме спектакли в препълнената зала „Арена Армеец“ пред 12 000 почитатели. На почти всички концерти в Европа, Азия и Америка залите бяха пълни. 90% бяха българи, дошли със своите жени, мъже и деца. Те водеха и свои приятели.
- Скоро дъщеря ви Мария ще ви дари с внучка, разкажете ни за щастливата вест.
- В очакване на момичето сме всички у дома. Мария вече няма търпение, вчера слиза на нашия етаж и ми казва: „Няма ли най-после да се роди?“. Скарах й се: „Господ си знае работата. За нас най-голямото щастие ще бъде, ако четвъртото внуче се появи на белия свят на Рождество Христово или на Нова година!
- Подготвяте ли нови песни или албум?
- Нови песни не, но правя клипове на стари песни. Миналата година в зала 1 на НДК представихме спектакъла „Младостта пее и танцува“ заедно с Мария, Боби Шапков и други приятели.
- Какво бихте пожелали на почитателите си?
- Пожелавам на всички трудещи се в най-популярния български вестник, както и на неговите многобройни читатели преди всичко здраве. Това е най-важното за всички ни в тази пандемия, която все още не е отшумяла. Пожелавам ви повече смирение, търпение и добронамереност към всичко и всички. Близки, познати и непознати!
Това е тя:
Родена е на 4 септември 1969 г. в град Гоце Делчев
Появява се на професионална сцена за пръв път едва на четиринадесетгодишна възраст
През 80-те се утвърждава като солистка в Неврокопския ансамбъл, с него пленява публиката в България, Западна Европа и Канад.
Превръща се в най-известната народна певица у нас
Собственик е на Фолклор тв
Румен Жерев
