- Г-н Сърменов, предстоят две премиери в Сатиричния театър „Алеко Константинов“, разкажете ни повече за това какво ще видят зрителите през новия театрален сезон.
- На 2 и 3 октомври са премиерите на „Буржоата благородник“, режисьор е Бойка Велкова. В постановката участва доста широк състав от хора. В главната роля влиза Ники Върбанов. На камерна сцена се играе представлението, като погледът на тази позната вече история е доста любопитен, различен превод в днешно време на този познат текст. Това за мен е много важно, защото трябва не да правим класика, а да я превеждаме на езика на времето, в което живеем. Аз съм се изморил да не превеждаме класиката на съвременния език или да го направим изключително лошо поради простата причина, че ритъмът на времето, в което живеем, изисква съвсем друг поглед на нещата и ние сме задължени да го правим.
- Другата премиерна пиеса отново е много интересна - „Креват за двама“. На нея вие сте режисьор.
- Това е австрийска пиеса на Рене Фройнд, който не е толкова популярен в България. Постановката се занимава със съвременната социална среда и основният въпрос е начинът, по който ние си представяме живота, доколко лъжем в него и си го измисляме. Каква е границата между измисления ни живот и реалния и в коя от двете планети се чувстваш по-добре – вечер, като си лягаш и си мечтаеш, или сутрин, като ставаш, обличаш се и тръгваш да живееш. Изключително важен проблем във времето, в което днес живеем, разбира се, поднесен с чувство за хумор и сатира. Всеки един от нас знае, особено в света, в който живеем, как си измисляме други светове и по една или друга причина започваме да живеем там, защото сме принудени или нямаме избор. Затова за мен е важно да бъде разказано всичко това като преживяване. В постановката участват Александра Сърчаджиева, Николай Луканов, Явор Борисов и Стела Ганчева.
- Страхотно звучи. Има ли друго, с което ще ни изненадате през сезона?
- Има. Вече се репетира „Майка Кураж“ с режисьор Стоян Радев, а в главната роля е Албена Павлова. Започнаха четенията на маса. Боил Банов репетира на камерна сцена „Чумата“. След това, живи и здрави, започваме с Елица Йовчева моноспектакъла на Мишо Сървански, по текст на един млад драматург, който работи при нас - Мишо Тазев, и ще го поставим в Хепи Сатира. Предстои и сатиричното кабаре, което октомври го започваме и до края на месеца ще трябва да е готово в новия си вариант, на базата на всички политически и емоционални сривове и висини, на които нашето общество е подложено напоследък.
След нова година Ники Урумов ще прави Валери Петров с „Когато розите танцуват“. Иска ми се този сезон палитрата от драматургия да е насочена повече към класиката, независимо дали е българска или световна. Нека не забравяме и че ние сме единственият театър, който има над 10 български заглавия в репертоара си и аз съм много щастлив от този факт, защото ние имаме изключително талантливи автори.
- Споменахте ни за Сатирично кабаре, където винаги със сатира поглеждаме към политическите проблеми. Вие винаги сте били човек, който има ясна позиция. Предстоят ни избори отново, умориха ли се хората?
- Даже темата „Уморени от избори“ е страхотна тема за сатиричен спектакъл (смее се). Ако започнем да го анализираме - как стигнахме дотук, това какво ни донесе, какво е бъдещето, след като дойде тази умора… виждаме, че това е изключително богата почва за сатира. И въпросът е нашето общество може ли да издържи.
- Като изключим сатирата, вие като гражданин ще гласувате ли отново и виждате ли смисъл и изход?
- Не. Аз смятам, че и това поредно гласуване няма да доведе доникъде. Отдавна трябва да се направят сериозни промени в конституцията. За мен е първото, което трябва да се направи. След което да бъде държавническа позицията за развитието на България, а не да се борим коя партия и какво да бъде, защото след всички тези злощастни опити ние започваме да рушим парламентарната демокрация. Давам пример - малцинствените и групите с ниска образованост, не е възможно в 2024 година хората без образование и тези с по две висши образования да имат еднакви права пред урната за бъдещето на България. Това е невъзможно, колкото европейско или не да ви се струва. Това трябва да бъде променено. Не е нормално и хора, които не живеят тук, да решават. Ако ти поемаш отговорност, трябва да дойдеш тук. Както е в Гърция. Това са неща, които спешно трябва да се направят, за да помогнат на нас, на нацията да излезем от клещите на това, което се случва. Количеството, което не гласуват или които го правят финансово мотивирани, обърква всичко. Вижте докъде стигаме - Евгени Минчев е предложен за депутат… меко казано несериозно е това, да не кажа, че е обидно за системата. И какво следва по-нататък, даже не искам да го формулирам.
- Преди малко, когато говорихме за постановката „Креват за двама“, споменахте за два свята - реалния и този, за който мечтаем, но не достигаме. Вие самият като човек как бихте определили разликата между света, за който мечтаете, и този, в който живеете?
- Това е въпрос на цивилизационно развитие и, разбира се, на културно. Цивилизационното развитие би ти дало възможност да се огледаш и да разбереш кой си и къде се намираш, както и какви са ти приоритетите. Аз на моята възраст отдавна съм разбрал кой съм, къде се намирам, какво мога и какво искам. Благодаря на съдбата и на Господ, че са ми дали тази възможност. Плюс това аз имам толкова деца, за които нося отговорност, че не мога и да си позволя друго. Това е, ако говорим, в личен план.
- Вие имате сериозни наблюдения и върху младото поколение. Връщат ли се към културата и театъра и най-вече към морала?
- Ама как да се връщат, при условие че държавата и обществото не си е сложило това нещо за приоритет. Ако образованието, културата и здравеопазването станат приоритет и се инвестира в тях, но не само да се вдигат заплатите, защото си мислят, че като се вдигнат, всичко ще е наред. Вчера гледам, че заплатата на учителите била 1900 и не знам колко си лева. Това е жалко. Колкото и нескромно да звучи, при нас в Сатиричния театър най-ниското заплащане на позицията с най-ниското ниво на отговорност, без необходим образователен ценз, е толкова. Държавата се фука, че се вдигат заплатите на учителите, но пак казвам, не е само в това въпросът, а да се вдигне и самочувствието им. Ти ще им дадеш 5000 лв., но ученикът пак ще отиде и ще му се изплюе в лицето и нищо няма да се случи. Същото е и с изкуството. Нищо не се говори за меценатството, как и докъде стига културата, да не говоря за логиката в театрите в цяла България, зарязани отвсякъде, и се плащат едни заплати. Никой не полага усилия, а после искаме младите да ходят на театър или да са възпитани. Как да стане. Аз виждам как младеж върви по пешеходната пътека и светът е негов, той не е част от движението, не намира за нужно дори да се огледа. Ти си длъжен да се съобразяваш с неговото аз. Те имат права, но не и задължения. Това създадохме, нищо повече не успяхме. Все по-страшно ще става.
- Вие обаче създадохте 3 прекрасни дъщери. Средната – Димана, я виждаме все по-често по модните списания и на подиумите на големи модни форуми.
- В момента е в Париж на Седмицата на модата. Преди това беше доста дълго време в Милано, лятото бе в Истанбул, а сега заминава за Лондон. Аз вече нямам много контрол над кариерата й, опитвам се да запазя самочувствието й и крехката й психическа стабилност, защото тя все пак е на 18 години. Вечер се чуваме. Подписа с една агенция, много мощна, на певицата Адел. Сега са в Париж, говорили са с нея. Естествено това е бизнес, хората си гледат работата и тя снощи по телефона ни казва: „Амин, аз ще уча в Америка“, и ние зяпнахме (смее се). Радвам се на това, че усилията ни от гледна точка на възпитанието дават резултат, защото когато човек заживее сам, далеч от родителите и семейното гнездо, тогава най-много си личи как е възпитан и какъв е начинът му на мислене.
- Малката как е?
- Купува си широки панталони като на кака й. Всичко е като на кака й и това е съвсем нормално. Много се забавляваше да прави набези, да краде нещичко от стаята на кака си и след това да се гонят и сега, откакто Димана я няма, й липсва това, защото забавлението го няма. Може да си вземе каквото иска, но никой нищо не й казва и страда. Пита ме: „Кака кога ще си дойде да ме гони?“.
- Играят ли си двете с внучката ви?
- Да, двете са добре. Разменят си сополи, защото, както знаете, това е най-страшната детска болест и едната носи от едната градина, другата от другата (смее се). Така растат децата.
- Успяхте ли да си откраднете време за почивка това лято?
- Да. Месец и половина бях на море и много благодаря на всички колеги от театъра, които ми дадоха тази възможност.
- България или чужбина избрахте?
- Аз не почивам в България от над 20 години. Ние съсипахме Черноморието и го превърнахме в място, в което се изливат едни бетони и някакви алкохолизирани идиоти от света идват, за да могат тук да злоупотребяват с разни неща, защото в техните държави им забраняват. Освен това усещането за чалга и салфетки навсякъде не ми е по вкуса.
Това е той:
*Роден е на 25.5.1963 г. в София
*Завършва кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство в класа на Гриша Островски
*През октомври 2017 г. е избран за директор на Сатиричния театър „Алеко Константинов“
*Баща е на три дъщери
* Освен актьор и директор е отличен художник, завършил е гимназията по рисуване в София
Елизабет Методиева
