- Г-н Камджалов, на 16 октомври правите уникален концерт, на който ще чествате много годишнини, които си съвпадат, дори на кръстения на вас астероид. Разкажете повече за събитието.
- Да, и според мен концертът е уникален – в личен, в общокултурен и в социален план. Всички тези изключителни съвпадения говорят, че в България продължават да се раждат толкова много културни и социални явления въпреки липсата на каквато и да било подкрепа. Колегите от Quarto са уникален състав, който прави много музикални чудеса в България и по света. Нашата фондация я създадохме през 2014 г., защото в България имаше много злато и диаманти под формата на таланти, които не са обгрижени. Беше едно съвпадение, че точно преди 10 години на моя рожден ден създадохме Хор „Музикална лаборатория за Човека“ - един изумителен състав. Предстои ни сега „Реквием“ на Моцарт, който ще бъде изпълнен на 27 януари, на неговия рожден ден. Също ни предстои „Кармина бурана“. И коледната оратория на Димитър Ненов. Искам да поканя всички на 19 декември, на рождения му ден в НДК. Той е дипломиран професионален архитект, завършил в Дрезден преди около 100 години. Изключителен пианист, педагог, художник.
- А да разкажете за концерта сега на 16 октомври, на вашия рожден ден – там в годините има символика, 4 + 4 – получава се 8, тоест безкрайност?
- Ако трябва да говорим за тази символика, „Софтпрес“ издадоха книгата „Дързост“, тя е един ауфтакт към биографията на Йордан Камджалов и ще излезе през този сезон. Тя споделя и неща, които досега никога не са комуникирани в нашето пространство. В нея има 44 мисли и тези, и 44 снимки. Тя ще бъде показана на 16 октомври в зала „България“. Освен това точно на моя рожден ден преди 10 години получих сертификата за астероида 52292 Камджалов от членове на Международния астрономичен институт.
- Къде бе това?
- Това се случи в най-големия астрономичен институт в Германия, в Хайделберг. А на концерта в „България“ ще има и няколко други изненади на сцената и всичко това ще бъде под знака на музиката. Ще звучат произведения от цяла Европа, от Северна Америка. Ще прозвучат две национални премиери.
- А „Музикална лаборатория“ наистина ли ще изпълнява музика на различни езици, на страни и народи, които в момента воюват?
- За мен музиката винаги е била помиряваща. Ще се изпее „Честит рожден ден“ на много езици. Някои са в стил класика, други – в джаз, романтизъм, поп стил и т.н. Тази виртуозна обработка върху Happy Birthday е известна по цял свят. Предложих на колегите да я изпеем не само на популярните 5-6 европейски езици, а да стане една музикална прегръдка и на сцената с изпълнения на иврит, на арабски, на руски, на украински... На езиците от места, където има конфликтни точки. Защото в музиката не виждаме противоречия, не разбираме всяка форма на антихуманност.
От Камджалов всяка секунда строи особена енергия.
Това ще бъде празник, закачка с публиката. Но не мога да правя каквото и да било, без да го наситя с максимално много допълнителни послания. И ще призовем публиката да пее с нас – който може на немски, на френски, на руски, на български, на арменски и т.н. Ще бъде празник на духа. Не честваме някакви лични, субективни рождени дни, а честваме едни институции, защото така ги възприемат. Много хора се обръщат към нашата фондация, която вече 14-15 години работи, като към последна надежда за съдействие. Аз бях в подобна ситуация преди 22 години, когато заминавах за Берлин, бях приет там, абсолютно никой не ми помогна. Моите родители ми казаха: „Недей да заминаваш, нямаме пари“. И аз, ако не бях абсолютно луд, мобилизиран и способен да се лишавам и ограничавам, щях да пропусна шанса да уча в Берлинската консерватория. Бях първият българин, приет там след Панчо Владигеров преди сто години. Това е истината!
- А фондацията?
- Има много хора, които заслужават подкрепа. Смениха се много правителства, много министри на културата, на просветата, но нашата фондация устоя. И ще се сменят още, но ние ще продължим, нас никой няма да ни смени. Обещали сме си да даваме нашия максимум за културата, за просветата, изповядваме култ към таланта, служим на таланта. И слава богу, в България този талант все още е изобилен. Има нужда от всички, които могат, дори микроскопично, да „поливат“ този талант.
- Избирате българското, предполагам, че ви канят от много места по света, но вие решихте тук да радвате българската публика. Как така?
- Никога не съм искал да радвам публиката. Винаги съм търсил катарзиса, промяната, повдигането, развитието в музиката, в изкуството - в пълен резонанс с разбирането за функцията на изкуството, на поета в античността. Платон, перифразирам, казва, че ако изкуството не довежда до катарзис, това е загуба на време – абсолютно съм съгласен. Получавал съм предложения от много места по света, както и у нас, за назначаване на главен диригент, които съм отказвал. Аз съм бил винаги назначаван като главен диригент, като генерален музикален директор, никога не съм работил нещо по-малко. Видях какво е държавната структура както на Запад, така и на Изток, и никога не бих искал да работя в държавната структура на Запад или на Изток.
- Защо не искате в държавна структура?
- Тя има много ограничения, това е една ризница – къде по-модерна, по-лъскава, къде по-мизерна, но тази ризница съществува. Дори да бъда назначен някъде, бих поставил брутални условия, които много трудно биха могли да бъдат приети. Искам да работя с хора, които не ходят заради заплатата, а идват заради работата. Искам да работя с хора, които са там само за да изпълняват реалната мисия на изкуството. И ако ние всички в публичното пространство – музиканти, журналисти, лекари, композитори, артисти – ако ние всички бяхме изпълнили истинската си мисия, нямаше да има в момента война. Но ние не сме изпълнили заветите на най-големите европейски гении в лицето на Бетовен, на Шилер, които казват „Прегърнете целия свят с любов“ в „Одата на радостта“, която също е и европейският химн. Искам да изпълнявам реалната функция на изкуството и тя е в една особена борба с институционалното.
- Но се завърнахте у нас и предпочетохте България?
- Аз не съм патриот или националист, избрал българското в класическия смисъл. Обожавам България! Но бих работил във всяка точка на планетата, където мога да реализирам максимално моя идеал в изкуството – бих работил на Северния полюс, на Южния полюс, в Бразилия, в Сибир, в Канада, в Берлин, навсякъде, където мога да го реализирам.
По отношение на тези юбилеи – точно преди 10 години започна едно лавинообразно устойчиво създаване на културни проекти от фондация „Йордан Камджалов“. Ние самите не можем да повярваме, че това нещо се създаде. Нямаме нито един започнат проект, който да сме изоставили, или да фалира заради ковид, държава, или защото сме мързеливи и изгубили мотивация. Ние ги наричаме инструменти за облагородяване на културното и социалното пространство, не проекти. Създадохме хора на „Музикална лаборатория за Човека“, който сега ще чества 10 години в зала „България“. След това създадохме „България пее“ към „Музикална лаборатория“. Създадохме ансамбъла към „Музикална лаборатория“ – един експериментален състав, който заминава на турне в Щатите. Създадохме Genesis Orchestra. На 3 ноември правим гала на млади български талант в зала „България“.
- Каква е тази гала?
- Създадохме цикъл интердисциплинарни творци, където се представят гении в повече от една област – Чехов е бил лекар, но всъщност писател; Леонардо е бил инженер, но същевременно художник – ей такива явления има и в музикалната композиция. За пръв път ще има гала на българския талант. Нека го отбележим – тези, които няма да могат да дойдат на 16 октомври, да дойдат на 3 ноември в зала „България“ да чуят младите български таланти Genesis Orchestra.
Също създаваме нова българска музикална традиция през призмата на великия ни архитект, композитор и пианист Димитър Ненов с „Коледна оратория“. Създаваме нов фестивал в Долината на розата, който скоро ще го коментираме публично. Това ще бъде в първата седмица на юли 2025 г. Та попитахте преди „Защо България?“. Не знам дали това може да бъде създадено на друго място по този начин. В България условията са абсурдни, но същевременно безпрецедентни и гениални. Този много рисков дух, който го има!България е абсолютно ограбена, но същевременно и много богата!
- Четох, че използвате учението на Петър Дънов, това помага ли ви във вашата дейност?
- Не знам дали много задълбочен човек в изкуството и изобщо в живота може да игнорира това, че съществуват Лао Дзъ, Платон, Дънов, Кант... Не ги сравнявам, но това са феномени в различни епохи на човешката цивилизация. За мен е велико, че в България е съществувала такава личност, която е дала много импулси на човечеството, за много от тях дори не си даваме сметка. Тези импулси са на всички континенти на планетата, във всички държави, дори в малка форма. Дали ми е помагало – да, свръхмного ми помогна. Още когато бях 7-8-и клас прочетох едно-две изречения, които ми промениха живота. Но човек трябва да е готов да ги чуе в правилното време, в правилния момент. Аз нямам толкова много време да чета, да се развивам както искам. Знаете, че човек може да чуе нещо от баба, от дядо, от някой съсед, от Петър Дънов и това да са изречения, които не може да извади от себе си цял живот. Това са съществените неща.
- Обичате да провокирате публиката, ето със Софи Маринова направихте много интересни спектакли, имате сега и с Деси Тенекеджиева?
- Никога не съм се опитвал да провокирам публиката. Моята задача винаги е било едно повдигане и образователната функция. Със Софи Маринова направихме една мистерия, много хора я смятаха за несъвместима, много я коментираха, преди да я видят, но ние направихме нещо зашеметяващо. На сцената бяха над 100 човека от 6-7 държави.
Казва, че Софи Маринова го е впечатлила с емоциите си.
Софи Маринова беше диамант, вплетен в ултрасложна концепция и се справи блестящо. Тя се справи зашеметяващо и даде вдъхновение на всички. Получихме ново вдъхновение за разбирането на музиката и общуването на сцената. Търсих мистерия, както преди това с Лиса Джерард, а после и с български певец, каквато е Софи Маринова.
С Лиса Джерард създадоха истинска мистерия на сцената.
Тя подходи с цялата си отговорност, с професионализъм, респект. Трябва да кажа, че с по-дисциплиниран човек не съм работил. Огромни са благодарностите ми към Софи Маринова, тя плака от сърце на всеки концерт, без изключение.
- Емоционален човек като нея не може да не плаче като че ли?
- Искам класическите музиканти също да плачат на сцената. И после се чудим защо залите на класиката са празни – защото просто ходим на работа, не плачем. Ако чудесата се случват на сцената, залите ще са препълнени. Това е моята рецепта. Културата бедства, има празни зали, защото не сме честни докрай. При Мариус Куркински няма празна зала, защото той излиза на сцената ултимативно, като за последно, на живот и смърт – с целия си талант и цялата си душа.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 16 октомври 1980 г. в Търговище, майка му е учителка по музика, баща му е инженер и бивш директор на Търговищкия театър; сестра му е пианистка.
- Учи дирижиране в Националната музикална академия в София при проф. Васил Казанджиев, в Музикалната академия в Берлин, в Международна академия за диригенти, Лондонски филхармоничен оркестър и др. Специализира при величия като Пиер Булез, Еса-Пека Салонен, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Дейвид Зинман, Даниел Баренбойм и др.
- Когато го избират с пълен консенсус за генерален музикален директор и главен диригент на културен център Хайделберг измежду над 150 кандидати, отбелязват: „Харизматичен музикант с изключителен талант, който би могъл да убеди всички, въвлечени в артистичните и музикални планове“.
- Заради заслугите му към културата и това, че „свързва света на музиката с очарованието на вселената“ кръщават астероид на негово име - 52292 Kamdzhalov.
- На 16 октомври, навръх рождения си ден, в зала „България“ заедно със създадените от него камерен оркестър Quarto и хорът към „Музикална лаборатория за Човека“ отбелязва още няколко годишнини, сред тях и на кръстения на него астероид.
Георги П. Димитров
