- Какво ви отведе в Южна Корея?
- Дъщеря ми иска да учи и да живее в Южна Корея. Това пътуване беше подарък за 18-ия й рожден ден. Това е първото ми пътуване до Южна Корея, но може би няма да е последното. Сега това беше опознавателно. Бяхме в Сеул. Прилича на Америка, но всичко ти е азиатско. Дъщеря ми иска да кандидатства там. Сега й предстои изпит да завърши второ ниво корейски език. Иначе другата година ще бъде абитуриентка, завършва класическата гимназия. Запали се много по Южна Корея покрай кей попа. И много искаше да види Южна козметика, както аз й казвам. Тук всичко е кей поп, козметика и кимчи. Уникално е. Разхождахме се по различни квартали, за да усетим атмосферата. Посетихме, разбира се, основните културни забележителности. Няма как всичко да се види, защото Сеул е 10 милиона, много е интересно – във всяка голяма столица всичко е много скъпо, но има и по-евтини места.
- Успяхте ли да се ориентирате по отношение на живота там ?
- Още не сме се ориентирали за университет. Аз исках да ида да видя цялата обстановка – сами си организирахме пътуването. Мотаехме се доста по различни квартали. Да усетим живота. Аз имам познати там, които ни посрещнаха, водиха ни на много интересни ресторанти. Кухнята е много интересна. Има и неща, които никак не ми харесаха. Както и в България – примерно, у нас се сервира пача, което не харесвам. Там, където ни водиха, беше много вкусно като цяло. Не ми харесват изобщо водорасли. В хотела имаше едно кремче, бяло, с една скарида, на закуска мислех, че ще е много вкусно. Но не беше. Имаше и една супа на закуска – като курбан. Харесах много студените нудли – купата е сервирана с лед. Страхотно. Корейското барбекю е близко до нашето. Там няма проблем да ядат свинско, пилешко, телешко. Ядат всичко – сам си го правиш – дават ти барбекюто и суровото месо и се оправяш.
Обожава да пътува по света, а сега го чака и турне у нас.
Свинска кожа не бях ял от малък – едно време като сме клали прасето, сме яли кожата, обаче там свинската кожа е маринована, пече се и се слага в един прах от боб, крехка, не можеш да разбереш какво е. Не е така жилава. Има един десерт – скри ми шапката! Настърган лед, червен боб, оризов кейк и нещо като топинг – и става сладко, толкова вкусно. Има много странни неща – кимчито си е класика. Настроението е много приятно. Навсякъде е цветно. Има навсякъде различни куклички. Кей попът е навсякъде във всичко – от магазина за козметика през магазините за техника – като телевизия „Планета“ преди 20 години у нас. Това, което ми направи силно впечатление, е, че там хората вървят по улицата, не говорят, но като роботи цъкат постоянно по телефона. Главите им са забити в телефоните. Като стигнеш до светофара – вместо да светне срещу теб, се осветява цялата улица , за да можеш да видиш. Метрото има специфична мелодия – на север е една, на юг е друга, това те улеснява да не се объркаш. Разсеяни са много. По същия начин е в Русия – към центъра ако пътуваш с метрото, ти говори мъж, а към крайните квартали женски глас ти говори, все едно жена ти те вика вкъщи. Метрото в Корея е може би най-чистото, което съм виждал.
- Колко време останахте там?
- Бяхме седмица, 7-8 дни. Не е достатъчно. Всъщност стига, ако не си с 18-годишната си дъщеря, която влиза в магазина за козметика и прекарва два часа вътре (смее се).
- Какво основно ви направи впечатление като културна разлика?
- Не съм така добре запознат с ориенталската култура. Примерно у нас е просто най-възрастният да започне да се храни първи и след това – останалите. Там например, ако пиеш алкохол на масата, не е добре прието сам да си наливаш в чашата. Трябва да изчакаш този, който е до теб, да ти налее. Аз пих соджо, това е нещо между вино и водка, в коктейл с бира. Ако си сипваш сам, малко изглежда странно за тях, все едно нямаш търпение, не можеш да почакаш.
- Успяхте ли да разгледате най-важните забележителности?
- Дворците са много интересни – дават ти дрехи като на император, можеш да се облечеш и да си направиш снимки с традиционен костюм на император. Те имат 5 двореца – не си представяйте като тези в Европа. Аз очаквах да видя нещо огромно като постройка – а те са едни такива дървени къщи, не са впечатляващи като европейските, в много красиви цветове са. Интересен е дворецът в Доксо. Има и сгради от британски архитекти – там са и азиатски, и европейски постройки, които се редуват.
- Как е стандартът там?
- Трудно е да направя обобщение. Алкохолът е много скъп. Европейската бира е около 6.50 лв. в магазина, тяхната бира е около 3.50 лв. Интересно е, няма как да не пиеш бира, защото там 30 градуса в Сеул – равнява се на 45 градуса у нас! Влагата е 98 процента. Суперинтересно е, аз съм си взел портативен вентилатор от България, но все едно не го усещах, не ми духа студено. Хората ги гледам по улиците с едни съвсем малки вентилатори, викам – тези какво се правят с тези миниатюри. Последните дни отидох, взех един, той така духа, че съм взел за България за подаръци.
- Какво друго си донесохте оттам?
- Освен вентилаторите дрехи, много – стрийт модата е номер едно. Брутална мода. Много яки дрехи, които в Европа ги няма. Те са много откачени – има магазини за унисекс дрехи и аксесоари, магазин за очила, те са очила един модел и за жени, и за мъже. Има и магазини за дрехи, които са и за мъже, и за жени – унисекс. Един размер, един вид – много широки дрехи и за мъжете, и за жените. Те са слабички едни, не ядат хляб. Техният хляб е като козунак. Най-интересно ми беше, мислех, че ще ида в държава и ще съм малцинство – защото само азиатци. Направи ми впечатление, че няма чернокожи и араби. Мисля, че един-двама цветнокожи видях.
- Какво друго правихте там?
- Бях гост на световната централа по таекуондо – това е типично корейско изкуство. Направи ми впечатление, че лицата на известните хора – от кей поп изпълнители до спортистите, са навсякъде – от консерва риба тон до водорасли. Самата държава хвърля много пари да дотира музиката, културата и спорта. Така хората – държавата – става чрез това по-влиятелна.
- А по отношение на сигурност как е?
- Все пак за седмица не мога да знам, но разпитвах много предвид, че дъщеря ми иска да живее там. Казаха ми, че е една от най-сигурните страни в света. В сравнение с други, в сравнение с Америка и т.н. Не видях по улицата разправии. Срещнах една жена, която се беше разплакала до хотела, но хора спряха да питат как е, какво е, всичко наред ли е. Просяци или пияници не видях, за седмица видях двама, за разлика от Европа, пияни видях един-двама за целия престой. За седмица един човек ме попита откъде съм и каза, че събира като хоби пари от цял свят. Аз му дадох български лев. Не знам дали е стратегия за просия, или наистина събира. Ако е стратегия – много добре.
- След това посещение вече взето ли е окончателно решение да заминава дъщеря ви за Корея?
- Не е взето решението напълно, все пак е въпрос на обсъждане. Трябва да сме сигурни кое, какво, как. Заплатата е 3 милиона – 4000 лв. Наемът на месец на малък апартамент е пак толкова – 4000 лв.
- А какво иска да учи дъщеря ви?
- Тя като цяло е много зарибена по хореография и танци – но ще трябва да помисли и за нещо друго. Така я съветвам аз. Ако не ми бяха потръгнали на мен нещата в шоубизнеса и ако мога да върна времето, не знам дали щях да се занимавам с това, с което се занимавам. В шоубизнеса трябва да си нащрек постоянно. Аз знам, че не съм велик глас, трябва да съм креативен и интересен, ако не е на български, да пиша такива текстове, ще е трудно. Хубаво е човек да гони мечтите си, но все пак животът е труден. Аз съм завършил две висши образования – управление на човешките ресурси и застраховане и социално дело, не съм работил и ден по тези специалности, но ако нещата не ми се бяха получили, можех да съм управление на човешките ресурси.
- Преди Южна Корея сте били в Москва – там какво ви отведе?
- Тази година направих нещо, което не знам дали някой досега е успял да направи. За месец направих турне и в Русия, и в Америка. Под надслов „Смехът ще победи страха“, стендъп комедия. След това бях в Лондон и сега отивам в Канада – искам да покажа с такъв тип турне, че изкуството е това, което обединява хората в момент, в който сме толкова разединени. Светът трябва да върви към мир, а не към война. Всичко, което се случва по света сега, Газа, това е нещо ужасно.
- Вдъхнови ли ви за нещо това пътешествие?
- О, да, имам изцяло ново шоу. Представям го в зала 1 на НДК. В Корея имаше много забавни ситуации – вмъкнал съм и тях. Това е изцяло ново шоу. Направих премиерата на 27 август, сега на 18 септември започвам турне в България с него. Казва се „Цапнат в Устата“. В него съм вкарал преживяванията си и като малък по времето на социализма. От малък съм цапнат в устата. И периода ми от казармата съм включил, но няма да видят зрителите позицията на 47-годишния Устата, а моята приятелка пази писмата ми, които съм й писал от казармата преди 30 години. Пази ги от 1996-а. Нови интересни истории със Софчето. И много други неща.
- Имаше ли време за почивка това лято?
- Оставих си това лято за почивка изцяло, но не намерих време. Работих много, затова не ми се връщаше от Корея. За седмица там съм навъртял 130 км пеша. Почивам си в колата, като пътувам между ангажиментите си.
Мариана Маринова
