- Г-н Ганчев, „Тангра“ се завръща на сцената на Joy Station на 19 май за концерт със златните ви хитове. Разкажете ни малко повече за програмата и избора на сетлист за събитието.
- С нетърпение очакваме да ударим на сцената на Joy Station най-популярните парчета на „Тангра“, които без преувеличение са хитове и любими на няколко поколения. В осъвременени аранжименти ще изсвирим „Жулиета“, „Любовта, без която не можем“, „Бъди какъвто си“, „Оловният войник“, „До последен дъх“, „Циркът“, „Богатство“, „Нашият град“. Групата изпълнява целия албум „ТАНГРА II“ - емблема на новата вълна в музиката у нас. В този състав свирим и песента по един от най-въздействащите текстове на нашия приятел Сашо Петров - шестият член на „Тангра“. Говоря за „Безсъние“, позната на доста фенове като „Дон Кихот“, която в изпълнението на певеца ни Боби Косатката е уникално емоционално преживяване.
Ще направим, разбира се, и последните композиции на Косьо Марков, които той даде на групата - „Когато си до мен“ и „Денят“.
Искам специално да отбележа, че за парчетата ни са подготвени модерни визии, които са като кратки киноформи, допълващи образно посланието на песента. Знам, че клубът има отлични технически възможности и на стената зад нас ще вървят тези визии.
Надяваме се всички да пеят с нас вечните песни на „Тангра“, чиито текстове хората знаят и обичат.
- В какъв състав ще излезете на сцената на 19 май?
- Сега е моментът да разкажа повече за членовете на групата. Започвам с нашия певец - небезизвестния Боби Косатката. Той е в „Тангра“ от 2018 година и с неговия уникален глас са записани последните композиции на групата. Боби е познат и от своята група Der Hunds, както и от участието си в Intelligent Music Project.
На китарата е Иво Чалъков - изключително оригинален музикант, основна идейна част от Gravity Co., Стейн и Apemen, който с модерното си мислене и изпълнение допринася за съвременното звучене на „Тангра“. Той е и моят моден гуру.
Тримата - Боби, Иво и аз, свирихме в последния състав на „Тангра“ заедно с Косьо Марков. И тук се отваря въпросът дали е редно и можем да намерим някой на негово място.
Убедени бяхме в едно - Косьо би искал „Тангра“ да продължи да съществува и да достига до все повече хора - стари и нови фенове. Дълго мислихме и решихме да свирим в групата с басист на живо, вместо да използваме предварително записан бас, каквато беше една от идеите. Взехме на баса наш стар приятел Валери Григоров - Рио, живял предимно в чужбина, където има своята музикална история и успехи. Според нас се вписва добре в групата - музикално и визуално.
На барабаните ще свири Деян Драгиев - Даката - име в ъндърграунд средите и супер талантлив музикант, който участва и в групите „Ревю“, „Нова генерация“, Me and My Devil. Цунами на барабаните!
Последните ни участия в този състав ми дават куража да се похваля, че няма да разочароваме.
- С какви чувства изпълнявате тези песни, превърнали се в любими на поколения българи, днес, толкова години след създаването им?
- Със същата страст и желание, както тогава, когато сме ги създавали, мислили, преживявали и поднасяли за първи път на публиката. Говоря в голяма степен за песните от албума „ТАНГРА II“, който по признание на мнозина е променил вкуса им. Звучи нескромно, но е истина, че и днес ме спират хора, които казват, че съм променил мисленето и представата им за естетика. Сигурно голямата част от вас не са били родени или пък са били много малки, за да знаят от първа ръка колко ограничени бяхме в соца откъм източници на информация, в колко сив и унифициран, разчертан свят живеехме. Нашата цел тогава беше да разбием сивотата и да дадем шанс на истинската музика далеч от естрадни шаблони и посредствен рок.
Всички наши песни звучат съвременно и днес. Откриват ги нови млади хора, които ги припознават за себе си. Както тогава, и сега продължаваме да се борим и да се радваме на всеки спечелен нов фен, както и на старите фенове, които не сме подвели или разочаровали.
- С изпълнението на златните хитове ще почетете и паметта на Константин Марков, който за съжаление ни напусна твърде рано. Липсва ли ви той?
- Иска ли питане?! Косьо е неизменна част от групата. Винаги изпълняваме за него и в негова памет една от последните му композиции - „Когато си до мен“. Тя е посветена от Косьо на съпругата му Лаура, но както казва тя самата, посланието на песента е универсално - всички ставаме по-добри и силни и проявяваме най-доброто от себе си, когато имаме подкрепата на хора, които ни обичат. Знам, че Косьо е до нас на всеки концерт. Разбира се, че ще направим парчето и този път.
- Има ли нещо, което ви е казал и няма да забравите никога?
- С Косьо се знаем от деца. Във всичките тези години сме поддържали своето приятелство независимо от разстоянията. Заедно откривахме хипи движението, „Бийтълс“, „Бъндараците“, хиляди други неща. Няма да забравя как през соца ни канеше на купони у тях за празници, а и без повод. Умееше да събира хората. Винаги е бил балансиран и овладян. Аз по-скоро съм „лошото момче“, бях стихиен, такъв съм и досега, но се възхищавам на многото ценни качества, които той имаше. Свързани сме завинаги. Продължаваме да свирим това, което сме създавали заедно. Чрез музиката и нашата обща група оставаме духовно свързани.
- Имате ли нереализирани песни с Косьо, които смятате да направите някой ден в негова памет?
- Да, няколко са. Той работеше в своето домашно студио и от съпругата му Лаура знам, че съхранява материалите. В момента се сещам конкретно за една песен, която ми е особено близка - тя е все още като схема от акорди. Нея първа бихме искали да донаправим с групата и да бъде издадена посмъртно, пак с участието на Косьо.
- Работите ли по нещо ново с момчетата и къде можем да ви гледаме до края на лятото?
- Имаме много задачи - от музикално, естетическо, визуално, организационно естество и всъщност трябва добре да се фокусираме, за да не губим „засилката си“. Обмисляме новите композиции, имаме предложение за клип на една от най-силните песни от „ТАНГРА II“ - „На 35“, която сега правим в аранжимент, по-различен от този на първоначалния запис. Очакват ни нова фотосесия, работа по профилите на групата в социалните мрежи, доста концерти през лятото. Досега акцентът беше върху задачата да постегнем редиците и песните, тъй като „Тангра“ е ниво и задължава. Смея да кажа, че звучим хомогенно и цялостно като група, като много силна група. Изискванията ни са високи.
Очакват ни концерти в Обзор за празника на града, Враца, Златоград. Хедлайнери сме на една от вечерите на Рок фест Хоталич - Севлиево и на Рок феста в град Чирпан. В процес на договаряне е турне на групата в по-големите градове в България със симфоничен оркестър, на което ще изпълняваме песните на „Тангра“ с аранжименти, направени и за оркестър. Подробности ще дадем своевременно.
- Наричат ви „душата“ на втория, нюуейв период на "Тангра". Ако ви върна назад във времето - спомняте ли си първите концерти, които изнесохте като част от групата и предполагахте ли тогава къде ще стигнете днес?
- Спомням си отлично началото - след завръщането ми в България и след поканата от Косьо да се присъединя към групата. Първите ни концерти след промяната в стила и визията, които правихме в провинцията, бяха голяма провокация от наша страна, а и за нас. Тръгнахме със затаен дъх в неизвестното, как ли ще ни приемат - хората очакваха да чуят Чочо и песните от първия период. Ние бяхме вече с нов певец - Стенли, нов репертоар, посока и изглеждахме напълно непонятно за българската действителност. Имахме и смешни ситуации - публиката идваше, без да знае, че „Тангра“ е вече различна от тази, която са слушали и гледали досега, а на сцената изскачахме ние - с пънк ню уейв прически, кичури, съответните дрехи, и ги втрещявахме. Хората не бяха сигурни, дали не сме някакви самозвани измамници, възползващи се от името и славата на групата. За по-плавен преход започвахме с китка от старите хитове на „Тангра“, които всички познаваха отлично. Рискът беше дали ще си тръгнат, като ни видят и чуят с новия репертоар. След китката включвахме електрическите китари и „заблъсквахме“ „новата Тангра“. Имахме час - час и половина да ги спечелим и задържим. Е, успявахме, та имаше даже и бисове.
Първите ни концерти в София бяха истерия - имахме своя собствена публика от млади, модерни, вдъхновени хора, търсещи различното, които ни следваха навсякъде. Репетирахме в зимния сезон, направихме материал, измислихме си сценарий на концертите, хореография, свирехме много стабилно, но за нас беше важно и да правим шоу. Беше задължително да се танцува на сцената - аз и сега го правя. Имахме технически екип и специално осветление, с които концертите ни бяха спектакли. Театрална сцена, скрити инструменти, силен прожектор, който следва музикантите. Никой не го правеше тогава - бяхме първите. Много се надявахме да стане и то стана велико. Първи от групите се сдобихме и с официален фенклуб - този в Русе. Това беше непознато дотогава. Съзнателно работихме за промяна на естетиката на хората. Всичко, което постигнахме, не е било случаен ефект, а резултат от вдъхновение, хъс, любов и отдаденост. Днес искаме да сме достойно продължение на най-славните традиции на „Тангра“.
- Какво научихте през всички тези години за музиката, за себе си, за живота?
- Не съм спирал да се развивам в музиката, надграждайки класическата си основа. За мен и в музиката, и в живота е било безусловно важно да съм свободен. Без музиката щях да съм в тежка депресия, особено в тези днешни времена. Изповядвам мотото „Бъди какъвто си“ - не съм спирал да бъда себе си за добро или лошо. Но така светът е по-цветен. Няма да мирясам, както казва поетът Сашо Петров. Стихията са ми музиката и артистичността. Не спирам да съм с акъла и привичките на момче въпреки всичките си години.
- Живели сте на много места в чужбина, но все пак се върнахте в България. Защо?
- Върнаха ме музиката, Перловската река, която от детство гледам от прозореца ни, както и желанието да продължим с групата, с която бяхме през 80-те. Страдах, че оставихме нашите фенове „с празни ръце“, като се пръснахме по света.
- За какво мечтаете?
- Мечтая за нова музика, групата ни да се заздрави в този състав и да ни чуват все повече хора.
- Какво си пожелавате?
- Нов албум от класата на „ТАНГРА II“ и много концерти.
Това е той:
-Роден е на 16 февруари 1948 г. в София
-Свири на пиано от 5-годишна възраст
-Дебютира на сцената на 9-годишна възраст с „Прелюдия“ на Бах и „Неаполитански песни“ от Чайковски в зала „Славейков“
-Свири в „Бъндараците“ заедно с Константин Марковь след което емигрира в Югославия
-В края на 1983 г. се връща в България, където се включва в група „Тангра“ и променя музикалната стилистика на формацията в посока New Wave
-През 1986 г. отново емигрира и живее и свири в Скандинавия, Холандия, Германия и Белгия
-През 2016 г. заедно с Константин Марков и Стенли възраждат група „Тангра“
Екатерина Томова
