М ного семейства на различни възрасти, но напоследък и млади с деца, търсят места, които да закупят или да наемат, за да си отглеждат чисти зеленчуци и овошки. Много е важно какъв имот купуваме и дали е подходящ за тази дейност. Истината е, че българинът е способен да отглежда домати и чушки на всякакви височини, но важното е да ни е удобно. Едно от най-важните неща е разстоянието, на което се намира нашият двор или къща с двор от мястото, където работим и живеем. Много хора, които имат наследствени домове, се отказват от тях, защото са прекалено далече от града, където си изкарват прехраната. Практически, ако на място няма човек, на когото да разчитат, те не могат да си позволят да отглеждат зеленчуци, които изискват често поливане и ежедневни грижи. От друга страна, честите пътувания на повече от сто километра оскъпяват неимоверно и доматите, и чушките, и всичко останало, което ще посадим в земята.
До къщата трябва да им място за огън, лютеница и мармалад.
Така че колкото по-близо, толкова по-удобно е първото условие. Според Тихомир Трайков, потомствен градинар и внук на българин, който е отглеждал зеленчуци в Чехия, едно от най-важните условия за лесно отглеждане на зеленчукова градина е надморската височина. Според него нашият двор трябва да е под 800 м н. в., защото условията над нея са трудни, непосилни понякога и кратки като сезон. Най-добрите условия са от няколко метра до 400 м, като неговата градина е на 55 м надморска височина и се намира в Централна Северна България. С мек климат и изключително благоприятни условия за земеделие.
Овошките добре са на север, изток и запад.
Другото по важност изискване е водата, но не чешмяна и хлорирана, а от кладенец, сонда, река, езеро. Необходимо е да има и втори тръбопровод за поливане. Ако няма такъв, то трябва да се снабдите с много дълъг маркуч, както и с електрическа помпа, ако става дума за кладенец. Тя може да бъде и подвижна, за да я сваляте, така че да не ви я откраднат. На дъждовна вода не може да се разчита много, но не е лошо да я събираме и използваме и нея, предупреждава Тихомир.
Най-добре е поливките да се правят с вода от кладенец, а не хлорирана от чешмата.
Най-добре е мястото да бъде отворено от юг, тоест да няма хълм, високи сгради, високи дървета, които да засенчват. Също така да няма наклон повече от няколко градуса и ако има, е необходимо теренът да се терасира, а след това да се направят лехи и насипе хумусен слой почва. Мястото се подготвя, като първо се прави орязване на дървета и храсти, ако е необходимо, се изкоренява. Тези плодни или билкови дървета на север се оставят, както и от изток и запад, за да пазят от ветрове. Най-добре е къщата да е построена в най-северната част на мястото, така че да пази земята от северните ветрове. Този начин се е практикувал от дълбоки времена.
Къщата в най-северната част на двора пази от студените ветрове.
Правим веднъж оран и фрезоване
За да подготвим терена, ако дълги години не е обработван, изораваме дълбоко само веднъж в началото, след известно време фрезоваме. Ако искаме да отглеждаме качествени зеленчуци, е най-добре да се снабдим със стари сортове семена, устойчиви, защото те ни правят абсолютно независими. Най-добре е да се следва принципа на местните сортове. Гледаме какво сеят и садят възрастните хора около нас или в селото. Това означава, че техните зеленчуци са изпитани и подходящи за мястото. Имайте предвид, че България е страна, която сменя ландшафта си на всеки 30 км, което дава и различни условия за зеленчукопроизводство.
Създаваме многогодишни лехи
За да облагородим почвата, създаваме многогодишни лехи. Те се обработват с леко фрезоване, като това правим само за тях, без пътеките. В тях се добавя постоянно мулч, хумусна горска почва или друга, каменно брашно, ферментирала тор от коприва или друго, става и тор от животни, но трябва да е измръзнала в чували, за да не вкара паразити. Трябва да е ферментирала 30 дни или за кратко с машинка на въздух, препоръчва Тихомир.
Най-удобно е капковото напояване
Според Тихомир Трайков от поливните системи най-удобно е капковото напояване, с цолска тръба, кранове и тръби за кратко или дългогодишно използване. По този начин се спестява вода и се полива добре, но и се спестява много труд и време. Добре е да си направите парник и защитени площи, защото защитената среда е необходима за създаване на разсад. Може и целогодишно да се отглеждат зеленчуци и разсади в парника. Той гарантира чистота, защитава от токсичните вещества от самолетите и други отрови в атмосферата.
За едно семейство 400 кв. м стигат за зеленчуковите лехи
Според Тихомир площта за отглеждане на зеленчуци, необходима на едно семейство, е около 300 до 400 кв. м. Още толкова са необходими за овощните дръвчета, които е добре да са разположени на север, запад и изток до поливаната градина във формата на буквата П. Ако мислите, че сте по-работни и ще гледате храна за други хора, и целта ви е да се издържате с тази дейност, можете да потърсите максимум 2 до 5 декара, смята градинарят. Дори и тази площ е твърде много, дори за изключително работни хора. Ако са пет декара, то тогава смесен семеен екип би могъл да се справи с 5 декара. Площта, необходима за едно семейство за парник, е около 40 кв. м, а когато става дума за отглеждане в по-голям мащаб, до 5 парника по около 100 кв. м.
Светлана Трифоновска
