О тпадъците със съотношение въглерод-азот до 40 се считат за зелени, а тези над 40 се считат за кафяви, това казва по време на семинар на Националната служба за съвети в земеделието доц. д-р Милена Йорданова от Лесотехническия университет. Има значение и как, и кога са генерирани отпадъците. Ако например имаме овошни клонки рано напролет, когато вече е започнало сокодвижението, те се считат за зелен отпадък. Ако са по-сухи клонки, без сокодвижение, те минават в групата на кафявите отпадъци, тоест с много високо съотношение въглерод-азот. Има две големи групи методи на компостиране - студено и топло. Студеното компостиране е най-лесният метод. Просто се натрупва материал в ъгъла на градината. Обикновено не се бърка, само се трупа куп. Недостатък на този метод е, че не се вдигат високи температури, тоест не може да се изчисти от плевелни семена и болестотворни микроорганизми. Вторият недостатък е, че компостът се получава много бавно.
Топлото компостиране - при него се иска работа. Прави се завъртане на купа. Може да се завърта два или три пъти в седмицата. Всеки ден няма смисъл, но зависи от състоянието на самия компост и какво целите. При това обръщане ние доставяме кислород на микроорганизмите и целият процес е аеробен. При този процес във вътрешността на купа може да се покачи температурата до и над 60 градуса по Целзий. Крайният продукт се получава по-бързо отколкото при метода на студеното компостиране. При тези температури се счита, че се получава качествен компост. За целия процес на компостирането се грижат нашите помощници - микроорганизмите, които превръщат органичната материя в хумусообразен продукт. Три групи микроорганизми се появяват в компоста - гъбички, бактерии и актиномицети. Можем да подпомогнем тяхната дейност. Трябва да им се даде храна и това е правилното съотношение въглерод-азот, да им доставим кислород, влага, да им осигурим температура и те ще работят за нас.
Самият процес на компостиране има няколко етапа. Можем да контролираме процеса на първия и втория етап. Първият етап е предподготовката. Състои се в подбор на материалите, тяхното нарязване или раздробяване и смесването им. Активното компостиране се състои в следенето на процеса, обръщането на компостния куп навлажняването му. Подпомага се дейността на микроорганизмите. Първото нещо, което трябва да направите, е да видите дали отпадъците може да се компостират.
По-едрите сухи клони отиват за друга употреба. За компоста клоните трябва да се смелят на дребно. Проверявате от растителните отпадъци, преценявате дали стават за храна на животните. Отделят се некомпостируемите отпадъци като сезал от доматите, части от маркучи и др. При домакинските отпадъци отстраняваме животинските като кокали, кожи, мазнина и др. Готвените храни също не са подходящи.
Следващият момент е намаляване на едрите отпадъци. Тези, които са сухи и твърди, е хубаво да се надробят с градинска дробилка до размери от 10 до 50 мм и от 25 до 75 мм, за да може да бъдат обхванати от микроорганизмите. Не е препоръчително да се мелят отпадъци от плодове и зеленчуци, защото се превръщат в каша. Като сте подготвили отпадъците, трябва да си направите сметка от кое по колко ще сложите, за да се получи правилният процес на компостиране, за да може да се комбинират материалите, за да се получи оптимално съотношение въглерод-азот. Процесът на активно компостиране започва от момента на оформянето на купа. Има различни начини на оформяне. За предпочитане е слойното, тъй като така се осигурява еднакво количество от различните материали.
Нивото на кислород във вътрешността на купа по време на активната фаза трябва да се поддържа над 10-12% от обема. Ако падне под 5%, се ограничава аеробната дейност, превес вземат анаеробните микроорганизми, разграждането на органичния материал се забавя, което води до настъпване на гнилостни процеси. Регулиране на наличието на кислород става по два начина. Когато направим порьозен, въздушен куп, и вторият начин - чрез обръщането на компоста. Порьозност на купа. Свободното въздушно пространство трябва да бъде около 20-30%. Колкото по-фини и влажни са частичките, толкова по-висока е плътността на купа и по-малка е неговата порьозност. Оптималното съдържание на влага трябва да бъде между 50 и 70%, и то по време на активния период. Нито твърде сухият, нито твърде влажният компост са подходящи за развитие на микроорганизмите. Ако купът е твърде сух, се забавя дейността им, ако е твърде влажен, започват да загиват и стартират гнилостни процеси. Но във фазата на зреене влажността на купа трябва да е около 30%.
Имаме три начина на регулиране на влажността. Ако искате да хванете дъждовете - купът се прави леко вдлъбнал. Когато имате излишък на влага, тогава купът се прави като куповете сено, прави се объл, за да може влагата да не влиза в средата. Другите начини са - при недостиг на влага - чрез поливки, а при прекомерно много влага - чрез обръщане. Калифорнийският университет е направил ритъм на обръщане. Считат, че той се определя според влагата на купа. Ако влагата е в границите на оптималната - тоест 60-70%, тогава завъртането трябва да бъде на интервал от два дни. Ако обаче е на долната граница - 40-50% или 50-60%, тогава интервалът на завъртането е по-нарядко, защото тогава се изпарява излишната влага. Когато влагата е под 40%, едновременно със завъртането трябва да добавяме и вода. Ако е над 70% и влагата е прекалено много - може да се наложи през първите дни да обръщаме по-често, за да се изпари излишната влажност.
Следете температурата с термометър
Следете вътрешната температура на купа с термометър. Ако той показва 40-55 градуса по Целзий, по-добре не обръщайте. Изчакайте да падне под 40 градуса, тогава обърнете купа. Падането на температурата е сигнал, че дейността на микроорганизмите се забавя, това става поради слягане на купа и недостатъчна активност на микроорганизмите. При обръщането се разместват отделните зони, навлиза кислород и високата температура се връща. Важно е температурата да достигне термофилна фаза, оптималните нива варират между 55 и 60 градуса. В този температурен диапазон се наблюдават най-благоприятните условия за протичане на нитрификацията и разграждане на целулозата. Разграждат се патогени и паразити за 5 до 7 дни. Салмонелата се унищожава при 60 градуса за 20 минути, както и за Е.коли.
София Симеонова
