К апризната роза, описана във вечната книга Малкият принц на Антоан Сент Екзюпери, се оказва много по-издръжлива, отколкото можем да допуснем. Това важи особено за старинните сортове като дамасцена, галики и ругози. За това разказват любителите на царицата на цветята в специализираните форуми. Тези, които не са предпазили розите си през есента от зимата, имат основание да се тревожат дали техните цветя няма да измръзнат. Това важи особено за съвременните хибриди. Повечето от тях не различават сезоните. Това може да се разбере, когато листата им не са окапали като защита срещу студа.
Не така стоят нещата с дамасцените, например и другите по старинни сортове. Оказва се, че те имат усет за сезоните, защото през есента пожълтяват листата им и на някои от тях окапват. В случай, че намирате измръзнали пъпки, не се тревожете. Оказва се, че розите не умират, просто от основни пъпки ще избият млади клонки когато стане топло, съветват опитни градинарки. Ако розите ви са стайни и условията са подходящи, те може да цъфтят и през зимата. Ако обаче това не е така, а са в двора и се притеснявате, че не са защитени, най-простото нещо, което може да направите, е да ги покриете със слама, която ще ги топли. Частичното измръзване на рози се предизвиква, когато зимите са студени, розите не са укрити и няма достатъчно количество сняг.
Друг лесен начин да се защити надземната част на розовите храсти от измръзване е да се покрият с клони, листа, кори. За да предотвратите те да бъдат отнесени от вятъра, ви е необходима тежест или оградка. Затискане на органичната материя с дъски, буци пръст или други тежести върши работа, но естетически не изглежда много добре, особено, когато не е под снежна покривка. Някои градинари правят цилиндър от рабицова мрежа, в която се натрупват растителните остатъци. Конструкцията се закрепва към почвата с помощта на скоби или колчета и се премахва напролет след преминаване на опасността от по-дълбоки замръзвания.