79 968 души черпят на Антоновден, като повечето от тях - 46 984, са жени. Това се дължи на популярността на имената Антоанета, Антония и Тони. Във вторник - на Атанасовден, картината е обратна. Мъжете с това име са 44 930, а дамите - само 12 721.
Легенди
Народното вярване гласи, че Антон и Атанас са двама братя ковачи. Те са изобретили ковашките клещи и именно затова се считат за покровители на ковачите, ножарите, железарите, налбантите и точиларите. Според други вярвания двамата светци „затоплят земята“ - обръщат я към лятото.
Освен това се вярвало, че на Антоновден болестите се събират, а на следващия - Атанасовден, тръгват по хората. Има и народно поверие, че който се разболее на Антоновден или на Атанасовден, ще боледува цяла година. Именно затова на тези празници има строги забрани за извършването на определена работа - да не се безпокоят болестите.
Лелинден
Името Антоний има етруски произход, като според различни източници произлиза от „антениум“, което пък в най-общ превод означава „безценен“. Освен това се смята, че Св. Антоний изкарвал прехраната си, като плетял кошници. Затова той се приема и за патрон на кошничарите.
За предпазване от болести на този ден жените правели пресни питки, намазани с мед или петмез, и ги раздавали на роднини и съседи с думите „за лелята”, „за болята”. Може би затова празникът е известен още и като лелинден. На трапезата трябвало да има също така печено свинско, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия варено жито, баница, орехи, мед и др.
Варива
Както на всеки празник, на Антоновден има определени трудови забрани. Жените не трябва да плетат, да шият и да предат. И въобще да не пипат вълна, защото според народното вярване чумата спи във вълната и може да се събуди. Поверието гласи още, че мъжете не бива да впрягат добитъка, за да бъдат животните здрави.
На трапезата в никакъв случай не бива да присъстват определени варива - като например боб, леща, царевица, за да не се разболяват децата. Традиционно на масата за празника се слагат печено свинско месо, баница, мед и орехи. Както е типично и за други празници от календара - месят се специални обредни хлябове.
Египет
На следващия ден - 18 януари, се чества Св. Атанасий Велики. Той е живял в Египет, където е бил богослов, духовник и патриарх на Александрия. В народните вярвания се смята, че след неговия празник времето започва да се затопля.
Легендата казва, че при разделянето на небето и земята на Св. Атанасий се паднали ледовете и зимните снегове. На този ден той си събличал дебелия зимен кожух и си обличал тънката риза. Според друго народно вярване Атанасовден е именно средата на зимата и се очаква, след като премине този празник, да започне постепенното затопляне. И до днес на някои места празникът продължава да е известен и като Среди зима, т.е. средата на зимата.
В миналото стопаните на къщите са проверявали с какви запаси разполагат на този ден, за да знаят дали ще им стигнат дървата и храната до края на студения сезон. В някои райони на страната хората отиват рано в утрото на Атанасовден високо в планината, за да посрещнат изгрева на слънцето и да си откъснат кокичета и кукуряк.
На атанасовденската трапеза се слагало и свинско месо освен традиционната питка с мед и пълнена кокошка. В миналото, който не е клал прасе по Коледа, можел да го направи за Атанасовден.
Гадаят берекета по снега
Според това дали е дебел или тънък снегът на Атанасовден, се гадае каква ще бъде годината. Ако е топло и снегът се топи, то значи се очаква плодородна година. Но също така, ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима се очаква да започне много рано.
На празника се прави питка, която се набожда с вилица и се намазва с мед. Това се прави, за да не се „надупчат“ децата от шарка и болестта да бъде лека, „медена“. В някои части на страната традиционно се коли черно пиле или кокошка и се готви с ориз за празника.
Митрополит Антоний с двоен празник
Двоен празник на Антоновден има Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, защото освен че носи името на великия светия, е роден на 17 януари. Когато е приел монашеските обети, изобщо не е имало и място за съмнение как ще се казва.
„Всичко, което съм постигнал, съм го направил със застъпничеството на моя небесен покровител Св. Антоний. В Германия мерките против ковид епидемията са наистина много строги. Затова останах в София, да чествам празника с повече хора. Ще отслужа Божествената литургия в прослава на Св. Антоний в храм „Въздвижение на честният кръст“ в столичния квартал „Лозенец“. Разбира се - ще почерпя, който дойде да ме уважи“, каза митрополит Антоний за в. „Телеграф“.
