Н а 11 май преди 300 години в богато и знатно семейство в северния германски град Брауншвайг се ражда истинският барон Мюнхаузен – немски благородник, комуто се приписват историите за необикновени приключения, преведени днес на повече от 50 езика.
На 11 май преди 300 години в богато и знатно семейство в северния германски град Брауншвайг се ражда истинският барон Мюнхаузен – немски благородник, комуто се приписват историите за необикновени приключения, преведени днес на повече от 50 езика.
Въпросният Йероним Карл Фридрих фон Мюнхаузен бил възпитан от майка си в родовото имение Боденвердер. Неговият баща, подполковник от кавалерията, умира, когато момченцето е едва на 4 години. Вече 13-годишен, Йероним става паж в двора на брауншвайгския принц Антон Улрих, което определя съдбата му за дълги години напред.
Антона Улрих се жени за племенница на руската императрица Анна и става баща на бъдещия император Йоан Антонович (Иван VI). През 1737 г. Мюнхгаузен тръгва с Улрих за Русия и участва в руско-турската война. Един от епизодите в тази война – обсадата на крепостта Очаков, става отправна точка за историята как Мюнхаузен лети на топовен снаряд. След войната той служи в кирасирския полк в Рига, получава чин лейтенант, после ротмистър, воюва с шведите, жени се за аристократката Якобина фон Дунтен, с която живее повече от 40 години. През 1744 г. почетният караул под командването на барона посреща в Рига отправилата се към Санкт Петербург годеница на наследника на руския престол, принцеса София Фредерика Анхалт – бъдещата императрица Екатерина II. В своите записки тя е отбелязала високия ръст и осанката на командира на кирасирите, отбелязва Deutsche Welle.
През 1750 г. ротмистър Мюнхаузен напуска военната служба и се завръща в имението си в Германия. Повече от всичко на света той обича лова, конете и кучетата, както и веселите събирания със своите съседи земевладелци. Славата на увлекателните разкази за преживелиците на барона във войните, в които е участвал, бързо се разнася из близката и по-далечна околност. Не е ясно доколко тези разкази съотвестват на фантастичните истории, с които по-късно става знаменит героят.
Световноизвестни тези истории стават благодарение на един от гостите на барона, библиотекаря от град Касел – Рудолф Ерих Распе. Неговата книга „Приключенията на барон Мюнхаузен“, издадена много по-късно първо в Англия, се разпространява в много държави. Книгата на Распе, украсена с великолепните илюстрации на художника и гравьор Гюстав Доре, издържа няколко издания и се превежда на много езици, към днешна дата над 50.
Пословична е историята, в която изпадналият в беда барон Мюнхаузен изтегля сам себе си, дърпайки се за косите. Или онази, в която завързва коня си за стълб, който, когато снегът се стопява на сутринта, се оказа шпилът на църквата. Тогава баронът спасява добичето, увиснало на юздите си, като ги прострелва с пистолетен изстрел, то пада на земята невредимо и Мюнхаузен продължава по пътя си... Днес е невъзможно да се установи кои от тези анекдоти са разказани от истинския барон Мюнхаузен и кои са добавени от автора на книгата. Но едно не подлежи на съмнение – все още са невероятно забавни.
Монитор
