М истерията зад неразчитаем ръкопис на Чарлз Дикенс най-сетне бе разкрита след повече от 150 години с помощта на хиляди доброволци и екип от експерти, предаде в. „Дейли експрес“. Самият писател наричал своите драскулки „почеркът на дявола“. Но „шифърът на Дикенс“ най-сетне бе разчетен и резултатите хвърлят нова светлина върху любовния му живот и финансовите му премеждия, изтъкна в. „Гардиън“.
Ръкописът на Големите надежди е с много поправки
Авторът от Викторианската ера се научил да използва стенография, когато се обучавал да стане журналист. Но Дикенс променил кода, който датира от 18-и век, за да създаде своя, почти непробиваема версия. Легендарният писател драскал писма и документи с висока скорост, като писанията му карат експертите да се чешат по главата, докато се мъчат да ги дешифрират. Десет ръкописа, обхващащи периода 1830-1860 г., са написани с тази собствена стенография на Дикенс. В по-голямата си част те са все още неразгадани от експертите.
С помощта на над хиляда доброволци от цял свят изследователите от проекта „Шифърът на Дикенс“ разбулиха мистерията. Това стана с помощта на обявеното от тях състезание с награда от 300 паунда. Победителят Шейн Брагс от щата Калифорния твърди, че успял да разгадае мистерията, като тренирал в групи за кодиране в социалната платформа „Редит“. Тогава той разкрил т. нар. писмо от Тависток. Оказва се, че това е черновата на призив за намеса относно реклама, която е била отхвърлена. Писмото е написано на бланка на лондонската сграда Тависток Хаус, където е живял Дикенс и където е сътворил романа „Студеният дом“. То е адресирано до Дж. Т. Дилейн, който тогава бил главен редактор на в. „Таймс“. Макар документът да не е напълно „преведен“ - едва около 60-70% от текста бе дешифриран, изследователите успяха да разчетат ключови фрази, които помогнаха да се разкрие загадката. Оказва се, че Дикенс е искал да спре старо списание, което е притежавал съвместно с фирмата Bradbury & Evans, след като се скарал с нея. Когато основал новото списание All the Year Round, той пожелал да пусне реклама в „Таймс“, за да разберат читателите. Но един чиновник отхвърлил заявката. Ето защо авторът на „Големите надежди“ изпратил ядното писмо и си запазил стенографираната чернова, която сега бе частично дешифрирана.
Както обясни Хюго Боулс, професор от университета в италианския град Фоджа, „Ние събрахме „просветленията“ на различни доброволци и всичко си пасна идеално. Един от тях намери фразата „Денят на Възнесението“, а друг - „идната седмица“, което ни помогна да датираме писмото. Любителите на загадки, които познаваха творчеството на Дикенс, идентифицираха абревиатурата HW като неговото списание Household Words и свързаха символа за round (кръгъл) с All the Year Round.
За съжаление писмото от Тависток не е наброски за или част от отдавна изгубен разказ, изтъкна в. „Гардиън“. Има обаче надежда други все още неразчетени ръкописи на писателя да включват художествени произведения. Писмото разкрива заплетената история на един вещ бизнесмен, който е стигнал до напрегнат момент в любовния си живот и литературната си кариера, и разчита на връзките и съдилищата за помощ. „Дешифровчиците наистина ни помогнаха да хвърлим светлина върху този проблемен период от живота на Дикенс“, заяви д-р Клер Ууд, преподавател по викторианска литература в Лестърския университет.
Разгаданият текст хвърля светлина и върху още едно писмо, което се пази в Нюйоркската библиотека. То е извинение от управителя на „Таймс“ до Дикенс относно скандал, който изникнал, когато писателят помолил вестника да пусне реклама, адресирана до читателите на All the Year Round. В него се споменава друго писмо, което Дикенс пратил на главния редактор Дилейн. Досега се смяташе, че този документ е загубен. Но сега знаем, че това е беловата на драскулките от Тависток.
Важно е да се разбере какво е било положението на Дикенс през 1859 г. Това е била трудна година за писателя, тогава 47-годишен, въпреки славата, която го споходила със „Студеният дом“ и „Дейвид Копърфийлд“. Предишната година се разпаднал бракът му поради гадните слухове, че имал връзка с една актриса. Става въпрос за 18-годишната Елън Търнан, която трябвало да играе в неговата пиеса „Замръзналите дълбини“. Дикенс се влюбва в младата красавица и остава с нея до края на живота си. Но поради викторианския морал писателят е принуден да публикува опровержение в Household Words, като описва слуховете като „най-грубо фалшиви, най-чудовищни и най-жестоки“. Когато обаче Дикенс помолил Bradbury & Evans да препечатат съобщението в сп. „Пънч“, което издавали, компанията му отказала. Именно затова отношенията им се разпаднали и издателството отказало да купи дял от Household Words, изтъква „Гардиън“.
Климент Богомилов
