Д вама русенски риболовци хванаха сом гигант на кльонк в Дунав и го върнаха обратно във водите на реката.
Постъпката на Теодор Тодоров и Николай Кутинчев срещна одобрението на мнозина, но се намират и такива, които се чудят как можеш да уловиш такава голяма риба и да не събереш махалата на угощение, а после да разказваш за приключението, докато си жив. Такава слука няма всеки ден! 12-13 години са трябвали на сома, хванат от Теодор и Николай, да достигне 190 сантиметра дължина и тегло около 45 килограма. А какви снимки само можеха да си направят всички в махалата с този едър красавец!
Популация
„Грехота е да се убие такава едра риба, която ще помогне за увеличаване на естествената популация в реката. Ако е била женска, ще хвърли страшно много хайвер, ако е бил мъжки екземпляр, ще извърши оплождане и в Дунав ще се появят много малки сомчета. Това е изключително важно, защото сериозно изкуствено зарибяване в реката отдавна не се извършва“, разказват с удовлетворение двамата русенци.
Опитен кльонкаджия всъщност е Теодор, а Николай все още усвоява този начин на улов. Двамата излезли с моторна лодка край остров Батин на 25 юни следобед. Три часа нищо мърдащо в реката не проявило интерес към букета от стръв, който подготвили – пиявици, попово прасе и торен червей. Към 18,00 часа на сонара се видяло, че една едра риба приближава куката. Екземплярът не давал вид, че е гладен и иска да се храни, но в продължение на 5-6 минути следвал лодката. Двамата риболовци предположили, че тежи не повече от 20 килограма. В един момент рибата захапала стръвта и започнала да я тегли навътре.
Битка
Цели 20 минути продължила битката със сома гигант. Щом видели какъв едър красавец са хванали и двамата били наясно, че ще го върнат обратно в Дунав. Но преди това решили да си направят снимки за спомен от незабравимата среща. По водата довлекли рибата до брега, като много внимавали да не я наранят, откачили куката със стръвта и набързо се снимали. После Теодор пуснал обратно по живо по здраво сома в реката, а Николай заснел събитието с мобилния си телефон.
„Раната от куката ще зарасне за няколко дни и няма да причини заболяване на животното. То ще продължи да живее и да изпълнява функциите си, каквито му е отредила природата. Може да зарадва след време някой друг рибар и дано е добросъвестен и постъпи като нас“, обяснява Николай.
Преди няколко години той хванал голям амур и също го е пуснал обратно във водата. За Теодор това пък е четвърта много едра риба, която е вадил от Дунав. Зарекъл се е, че занапред улови ли екземпляр по-тежък от 20 килограма, ще го връща в реката.
Сметки
„За съжаление има риболовци, които не пускат обратно дори дребните рибки. Едно отиване на риболов с моторна лодка излиза не по-малко от 50-ина лева и за да не са на загуба, някои колеги прибират всичко, което хванат. Риболовът е хоби, което струва пари и не трябва задължително да се търси печалба. Като ските – ако не можеш да си позволиш, не отиваш“, разсъждава Теодор.
Теодор и Николай казват, че освобождаването и даряването на живот носи по-голямо удоволствие, отколкото консумацията на уловената риба. И съветват колегите си по хоби да постъпват като тях, щом хванат едър екземпляр.
Рибата намалява
Двамата русенци обясняват, че от година на година рибният ресурс в реката намалява и причините за това са много. Ниските води напролет не позволяват на рибата да хвърли хайвера си и тя го капсулира в себе си. Черешовите води, каквито е нормално да има през април-май, не се наблюдават от десетина години. Другата причина за намаляването на популацията е бракониерството. Все повече недобросъвестни хора избиват рибата с ток и най-уязвими са сомовете, защото нямат люспи по тялото. Няма никакъв контрол, който да спре унищожаването на рибата по този жесток начин.
„Контролът в румънския участък на реката е несравним с този в българския. Същия ден бяхме проверени от румънската гранична полиция и тъй като разрешителните ни са наред, продължихме с риболова си. Не се е случвало да съм проверяван в реката от български служби“, обяснява Николай. Според него това не е регионален проблем, а национален, затова трябва да се увеличат бюджетите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и на Гранична полиция, за да има ефективен контрол по реката и да се противодейства на бракониерството.
Жанета Йорданова
