Б ългария е против текстовете в проекта на еврорегламент за посадъчния материал, които са срещу „Пазителите на семена“, стопани, които опазват и съхраняват най-древните и оцелели във времето сортове на планетата. Това е позицията, която страната ни ще заяви днес на заседание на Съвета по земеделие и рибарство (9-10 декември), става ясно от съобщение на Министерството на земеделието.
Доклад
Става дума за доклад за напредъка по предложение за регламент за растителния репродуктивен материал, който обединява 9 от съществуващите директиви в сектора по време на Унгарското председателство. Страната ни е конкретно против текстовете, които усложняват бюрократичните изисквания към най-дребните стопани, производителите на семена, пише в съобщението (целият текст в карето - б.а.). Припомняме, че още от самото публикуване на предложението има последователна позиция по темата и страната ни заяви позицията си още през юни 2024 г.
Подписка
Преди да бъде представен докладът на проекторегламента, хиляди граждани от България и Европейския съюз се включиха в подписка в защита на старите сортове и хората, които ги произвеждат и съхраняват. Тя ще бъде внесена в Европейската комисия. Един от инициаторите е Агролинк на Светлана Николова, която дълги години се бори за чистота на посадъчния материал от ГМО. „Въпреки че документът е написан на пръв поглед добронамерено, има уловки, които се съдържат и са разпръснати в различни директиви и само професионалист може да прозре, че те са насочени именно към най-малките стопани, които съхраняват и пазят за бъдещето такива сортове и семена“, казва Светла Николова пред сайта Село БГ, които участват активно в кампанията. Документът всъщност представлява 500 страници, написани на тежък чиновнически език.
Заети
Тя добави, че в ЕС действат активно 139 неправителствени организации в защита на семената, защото факт е, че който контролира храната, той контролира хората, изтъква тя. В страната ни има много малки стопани, които дори не получават субсидии, благодарение на които дължим запазването на такива сортове. Въпреки че официалната позиция на България е в тяхна защита, те са оставени на самотек. „Опитвах се няколко пъти да привлека вниманието на различни политици, но всички те бяха твърде заети с предизборни кампании и нямаха време да ни обърнат внимание“, обясни Николова.
Вляво: Девина Деси е един от пазителите на семена в България. Вдясно: Тофу, приготвено от българска соя.
В същото време институтите към ССА много често вместо да предлагат български сортове овошки, предлагат чужди. Тя разказа случай, в който в Института по винарство в Плевен малък стопанин поискал разсад за местен сорт, а те му предложили френски. Подобно е положението и с Кюстендил, и институтите в Пловдив. Николова илюстрира ситуацията на „загриженост“ с генбанката на института в Садово към Селскостопанската академия, който се нуждае от нов генератор, в случай че изгасне токът, за да не загинат семената, но нямат средства да го купят.
Век
Причината за загубата на стари сортове в Европа са остарелите директиви на ЕС за посадъчния материал, които действат от 60-те години на миналия век. „Те са причина за загуба на растителни видове, защото насърчават сортове, които са много близки и еднообразни. Те насочиха високи регулаторни забрани на малки производители на семена на пазара. В България специално влязоха вериги, които предлагат чужди видове плодове, храни и нашите изчезнаха, както и българските семена“, обясни Светла Николова.
Един от бъдещите проблеми, ако се приемат текстовете, е, че изискванията за регистрация на посадъчен материал към най-малките стопани ще са същите като на големите производители. Малките обаче държат десетки и разнообразни сортове и това буквално ще ги откаже или просто ще ги изхвърли от пазара, обясни Светла Николова.
Против сортоизпитването на биоовошки
България е против предложението в доклада да се въведе сортоизпитване за биологични и стопански качества и устойчивост за зеленчукови и овощни култури за местните сортове.
Позицията на страната е категорична, че такова изискване не трябва да се въвежда. В България фирмите и физическите лица, ангажирани със селекция на зеленчуци и овошки, не са малки и средни предприятия по смисъла на европейския регламент, в голямата си част те са микрофирми и това ще бъде голяма тежест за тях.
България също така е против включването на растителния репродуктивен материал в регламент за официалния контрол, тъй като това ще натовари производителите с одити и допълнителни проверки.
При бъдещите обсъждания на делегирани и изпълнителни регламенти България ще обръща особено внимание за намаляване на административната тежест, запазване на сортовете и облекчения за микропроизводителите. В променящите се климатични условия и нестабилни пазари тези производители имат съществена роля.
Светлана Трифоновска
