О бщинска инсталация в Долни Богров превръща клони, листа и трева в биокомост.
Фабриката отваря врати през 2014 г. и е построена по европейски проект с общинско участие. Работи се по немска технология, а българските служители са обучаван от германски специалисти около една година на място. За това разказа пред „Телеграф“ технологът на фабриката Антонио Марков.
Много от столичани знаят, че отсечените коледни елхи всъщност се преработват там, но истината е, че тези дръвчета са най-малка част от дървесината, която се превръща в полезна за почвата тор.
Паркове
Всъщност всички мъртви дървета, счупени клони, изтъгнати дървета по време на бури, окосената от парковете трева, листата през есента се карат в инсталациите, които за два месеца ги превръщат във високочаствен компост. След като е узрял, той мирише на горска пръст.
Така, когато виждаме в парковете камиончетата на „Зелени системи“ да карат отрязана дървесина, то тя отива във фабриката за компостиране. Практически се обслужва цялата дейност на столицата. Има и частни лица, които могат да продадат ненужните дървесни и растителни отпадъци на инасталациите. Плащат си за услугата около 15 лв. за тон и така се освобождават от ненужния товар, разказа Марков.
Опашки
Компостът, който се произвежда, е бил обектна огромен интерес от фирми и хора, и са се образували опашки, за да се сдобият с него. Дотолкова, че е е бил въведен график в последните три години. Субстанцията се е продавала за около 7 лв. за тон. Кампанията с подаръците на изрядни данъкоплатци продължава и тази година, увери Марков. Просто всеки граждани получава торбичка от 10 кг безплатно, срещу бележка за платени данъци. Тази година обаче, след решение на Столичния общински съвет, за останалата част от компоста ще се провеждат публични търгове или продажба на стоковите борси, след публично оповестен конкурс, казаха от пресцентъра на общината при запитване от „Телеграф“. Причината е, че предприятието е само производител, но не и търговско дружество.
Без плевели
Едно от най-примамливите за любителите земеделци качества на продукта е, че той е обеззаразен и при обогатяване на почвата не поникват плевели, така както това се случва, когато се използва животински тор, каза Антонио Марков. По принцип се произвежда два вида компост, с различна големина на частиците. Едният е с по-едра фракция и е много подходящ за мулчиране. Слага се около овощни дръвчета, но и за украса в градините и парковете. Основната цел е да задържа изпарението на водата.
Хумус
Другият е фин и се използва основно за торене. Има почти същите качества, като този на оборския но не е така силен. Съдържа всички необходими елементи необходими на растенията - азот, фосфор, калий и др. Някои от ползвателите го смесват с оборска тор, за да е по-силен, други се отказват от съчетанието, именно заради плевелите. Важно качество на този продукт е, че структурира почвата, пази я от ерозиране. Също така е с високо порьозно действие, попива влагата, но я и задържа, обясни технологът.
Тори се през пролетта или есента, като е добре след това се изорава. Може да се смеси с пръст три към едно или две към едно и да се ползва за саксии и разсади.
Широколистни
В направата се използват основно дървесина от широколистни дървета, много малко иглолистни, трева и есенни листа. Тревата дава предимно азот на компоста, а дървесината и листата въглерод. Понякога през есента месечно пристигат по 2 хиляди тона листа от парковете, каза той. Иначе годишно се добиват около 12 хиляди тона биокомпост.
След като дървесината пристигне, тя се раздробява, след това се вкарва в компостни тунели, после на открито зрее. Обогатява се с кислород през цялото време, като се разбърква и така се подава свеж въздух. След това машина обръщач размесва и разрохква сместа и пак се подава кислород. Практически са необходими средно 10 седмици, за да се получи фината смес. Накрая полученото се пресява. Технологията имитира природата, но процесът е ускорен. Накрая се получава биокомпост, който е по-тъмен на цвят и ухае на горска пръст.
Биофилтър
Любопитно е да се види, че навсякъде е изрядна чистота, а миризма на гнило не се усеща. Една от причините са огромните биофилтри. Практически въздухът по време на зреене се отвежда в биофилтрите. Това са помещения, в които има наредени клони и корени, основно от дъб и бук. Те съдържат бактерии, които прочистват миризмите. След това навън излиза пречистения въздух. Целта на биофилтрите е да не се замърсява природата с вредни частици и лоши миризми.
Правят ток от портокали, колбаси и сирене
Фабриката има и инсталации за производство на биогаз от храни с изминал срок на годност. Всеки ден супермаркети, ресторанти и заведения за обществено хранене карат тук храни, които вече са негодни за преработка. Те се вкарват да ферементират.
И от тях се добива биогаз, който след това се превръща в електрическа и топлинна енергия. Най-бързо става ферментацията, когато в смесите има отпадъци от салати и зеленчуци, обясни Марков. Частни лица също могат да карат ненужни за тях храни. Всички заплащат за преработката и за това, че са се освободили от ненужни отпадъци, но сумите са незначителни.
Светлана Трифоновска
