В ъпреки несигурността на прогнозите от това, което наблюдаваме в последните години, става ясно, че променящият се климат ще предлага често събития на екстремни валежи, които са директна предпоставка за възникване на наводнения. Във връзка с това е наложително разработването на адекватни стратегии за защита от наводнения на национално и регионално ниво. Какво може да се направи, за да се намалят щетите от наводненията?
Разработване
В България действия трябва да се предприемат най-вече на държавно ниво, като е спешно разработването на дългосрочна стратегия за защита от наводнения в две основни насоки.
Мерки
За да се намали рискът от екстремно време, е необходимо да се ограничат емисиите на парникови газове и в България, и в глобален мащаб, защото именно те са главна причина за климатичните промени. А България все още изостава по отношение на въвеждане на цел за климатична неутралност, която следва да бъде включена и в Закона за ограничаване изменението на климата. На национално ниво е необходимо да се направи връзка и със стратегия за възстановяване и съхраняване на българската гора. Опазването на горите е от критично значение за превенцията на наводненията и трябва да стане държавен и обществен приоритет.
Приспособяване
От друга страна важно е да се предприемат и мерки за адаптация към климатичните промени, като пример в това отношение би било създаване на система за ранно оповестяване при възможни наводнения заради проливни дъждове. Ако функционират подобни системи, обществото ще може да получава съобщения, че предстоят интензивни валежи и има опасност от наводнения предварително на телефоните си и по този начин биха могли да се намалят социалните и финансовите последствия и щети.
Защита
Мерки за защита от наводнения, специфични за всяко място
Част от мерките в това направление са следните:
поддържане на речните корита в състояние, за да поемат максимално количество отток. Да бъдат редовно почиствани от клони, в тях да не се изхвърлят отпадъци, да не се допуска незаконно строителство или нарушаване на целостта
на дигите.
поддържане на проводимостта на канализационната система и на отводнителните канали на улиците;
редовен контрол на състоянието на хидротехническите съоръжения;
поддържане на преливниците на язовирите в чисто състояние, без отпадъци и обрастване с дървета и храсти
Създаване на площи, където водите да преливат
Изсичането на горите е сериозен фактор, който допринася за увеличаване на наводненията, така и на тежестта им. Част от мерките за този проблем биха били поддържането им в оптимално състояние, преследване на промишлената незаконна сеч като престъпление срещу националната сигурност, залесяване и сгъстяване на горите, където и доколкото е възможно;
ясно регламентиране на лицата и организациите, отговорни за тези поддържащи дейности;
създаване на специално определени площи, които да се наводняват при определено превишаване нивото на реките, като тези площи намаляват и дори могат да предотвратят локални бедствия. Този метод се използва често в Швейцария, например за предотвратяване или намаляване на ефекта от наводнения на места, където поради специфичния терен и метеорология наводненията са често явление
Повече зелени терени в градовете
Увеличаване на зелените площи в градовете и използване на пропускливи покрития там, където това е възможно – например при изграждането на паркинги, спортни игрища и др. Проблем е, че голяма част от териториите на съвременните градове са заети от площи, които са асфалтирани или бетонирани и не пропускат и не задържат дъждовната вода в почвата.
Анализът на климатичните данни показва, че в основата на многобройните наводнения, случили се в последните десетилетия, винаги стоят интензивни валежи, при които за броени часове падат количества, превишаващи месечните, а понякога и годишните норми. Затова е ясно, че увеличаването на честотата на тези явления директно води и до нарастване на риска от наводнения. В тази връзка вземането на адекватни стратегически мерки от държавата, местните власти и обществото става неотложен приоритет, ако искаме да опазим човешки животи и да спестим материални загуби.
Автор: Доц. Емил Гочев
Визитка
Емил Гачев е автор в Климатека. Той е доцент в катедра “География, екология и опазване на околната среда” към Природо-математическия факултет на Югозападния
университет „Неофит Рилски“, като работи и в департамент “География“ към НИГГГ- БАН. Докторска степен в специалност “Ландшафтознание” получава през 2005 г. от ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с научноизследователска работа в сферите на геоморфологията (ледников и криогенен релеф), хидрологията (изследвания на планински езера), глациологията (съвременни ледникови микроформи) и климатичните промени в планините на България и Балканския полуостров.
