И ма много градинари, които се оплакват, че имат тиквички в излишък. Понякога обаче се получава така, че реколтата е твърде оскъдна и тиквичките не достигат.
Ето няколко съвета как да отглеждате тези растения, така че те никога да не липсват в градината ви.
На първо място трябва да сме наясно, че тиквичките не са устойчиви на слани и затова трябва да се садят на открито, след като отмине всякакъв риск от пролетна слана. Второ, добре е да обирате тиквичките, докато те са още млади. По-старите плодове не са вкусни, но са идеални за семена.
Обичат почва с добро дрениране, трябва да се садят в слънчева част на градината. Податливи са обаче на болести и неприятели.
Подготовка
Добрата подготовка преди самото засаждане е ключ към обилната реколта. Там, където ще растат тиквичките, почвата трябва да се обогати с компост и тор от калифорнийски червеи. Смесете компост и тор и сложете сместа там, където ще сеете семената или ще засадите разсадите.
Компостът ще внесе необходимите хранителни вещества, за да може растението да расте силно и здраво. Полезните екскременти от калифорнийски червеи ще подобрят структурата на почвата и дренажа й, а също така и играят ролята на тор с бавно освобождаване. Действат и като защита срещу различни неприятели.
За борба с неприятелите можете да използвате метода на култура-капан. Това е да засадите друго растение, но не с цел консумация, а за да привлича неприятелите, така че те да не закачат насажденията, които искате да опазите.
В случая с тиквичките идеална роля играе синята тиква хъбард. Засадете я в другия край на градината, където тя ще привлече неприятели не само на тиквичките, но и на краставиците. Така удряте с един куршум два заека. От една страна, предпазвате краставиците и тиквичките. И от друга - есента ще може да се насладите и на самата тиква.
Насекоми
Всяка година насекомите, които опрашват растенията, намаляват. Все още не сме напълно наясно с мащабите на тази негативна тенденция. Но усещаме сами негативите в собствената си градина. За комерсиалното земеделие нещата наистина изглеждат трудни. Често дори се внасят пчели, които да опрашват реколтата.
Решението за малките градини обаче е по-лесно - можете да опрашвате на ръка.
За да правите това с тиквичките, първо трябва да знаете разликата и да разпознавате мъжките и женските цветове. Мъжките често се появяват първи. Те растат на дълго тънко стъбло, завършващо с яркожълто цвете. Женските цветове имат късо, дебело стъбло с цвете на върха. Изглеждат така, все едно са продължение на плода. Тук може да отворим една скоба. Много често градинарите бъркат липсата на опрашване с върхово гниене. Може би сте забелязали, че много тиквички започват да растат, но в един момент цветът пада и краят омеква и покафенява. Това не е върхово гниене, а резултат от това, че женският цвят не е бил опрашен.
Много градинари обаче се подлъгват и почват да поливат повече или да добавят калций в почвата.
За да избегнете загубата на плод, може да направите две неща. Едното е да опрашвате на ръка цветовете. За целта използвайте малка, чиста и суха четка за акварел. С четката леко потрийте тичинките на мъжкия цвят и се уверете, че сте обрали достатъчно прашец. После пренесете прашеца върху плодника на женския цвят.
Резитба
За да си осигурите добра реколта, е добре да правите резитба на растението. Тиквичките са склонни да се разпростират нашироко в градината. Техните листа са големи и заемат доста място. Това може да създаде проблеми. От една страна, големите листа могат да затруднят достъпа на опрашители до цветовете. Премахвайки част от листата, вие улеснявате насекомите да намерят жълтите цветове на растението. Освен това подобрявате циркулацията около тиквичките, което намалява риска от разпространението на брашнеста мана. Започнете да премахвате първо онези листа, които се допират до земята или имат счупени стъбла. Това също така ще намали риска от нападение на неприятели. След това продължете с листата, които се оплитат в други растения. Не се страхувайте да махнете 30-40% от листната маса на тиквичките - това няма да им навреди.
София Симеонова
