Е два ли има човек днес, на когото поне веднъж седмично, а на мнозина и по няколко пъти на ден, да се налага да използват фотокопирни устройства, или т.нар. ксерокси. Но колко от българите знаят, че автор на това съвременно изобретение, без когото днес не можем да си представим света на чиновничеството, също е българин.
Неговото име е Георги Наджаков и той е един от малцината изобретатели, извършили своите открития на родна почва, в България, като при това се и ползва от благосклонното отношение на управляващата комунистическа върхушка. Поради това за разлика от мнозина от своите колеги, които са принудени да емигрират в чужбина, героят на днешния разказ прекарва целия си живот и израства професионално в царска и комунистическа България, като достига до най-високото научно звание - академик.
Георги Наджаков е роден на 26 декември 1896 г. в Дупница. На 16 години остава сирак, след като изгубва и двамата си родители, и поема грижата за петчленното си семейство. След като завършва с пълно отличие гимназия, през 1915 г. постъпва във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Тъй като точно тогава избухва Първата световна война, след завършването още на първия семестър младежът веднага е мобилизиран и е изпратен на обучение в Школата за запасни офицери в Княжево.
Отличник
След като завършва като отличник на випуска, му е предложена военна кариера, която обаче той отказва. По време на войната, в периода 1915-1918 г., воюва на два фронта - добруджанския и македонския. След края на войната отново продължава образованието си и тъй като на участвалите във войната се признава по един завършен семестър за всяка година, през която са били на фронта, студентът Георги Наджаков завършва преждевременно, през 1920 г. След няколкомесечен стаж като учител по математика през 1921 г. той е избран за редовен асистент по физика във факултета, който завършва. А през 1937 г. е избран за ръководител на Катедрата по опитна физика. През 1925 г. младият български учен е изпратен на специализация в Париж и там има уникалната възможност да се запознае и да работи съвместно със световноизвестните физици Мария Склодовска-Кюри и Пол Ланжвен. Именно в лабораторията на Ланжвен ненавършилият 30 години българин прави първото си научно откритие, което е посветено на явлението фотопроводимост в твърди диелектрици. За това си откритие Георги Наджаков е избран за редовен доцент в Катедрата по експериментална физика към Физико-математическия факултет на СУ.
През 1937 г. той прави следващото си откритие, което според специалистите е най-сериозното и най-важното. Той открива ново стабилно състояние при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници, при което в образеца възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток. Веществата, при които се наблюдава това явление, Наджаков нарича фотоелектрети.
Пречки
Избухналата Втора световна война за съжаление осуетява продължаването на изследванията на българския физик. След това превратът на 9 септември 1944 г. и завземането на властта от комунистите също в продължения на няколко години се явяват пречка за бъдещите му научни разработки. Всъщност в първите години на новата власт у нас Наджаков е сред малкото български интелектуалци и учени от царско време, които не са обявени за врагове на народа. Дори точно обратното. През 1945 г. той става академик. В 1947 г. е избран за ректор на Софийския университет за 4-годишен мандат. В периода 1949-1953 г. е народен представител, а от 1951 г. е и член на управляващата БКП. В края на 40-те години акад. Наджаков отново се връща към научноизследователската си дейност. В средата на 50-те години откритието за фотоелектретите напуска пределите на България и интересът към него от научните среди в целия свят нараства. През 1955 г. в САЩ са публикувани две научни статии по темата. Самото откритие на акад. Георги Наджаков е патентовано в българския.
Институт за изобретения и рационализации (ИНРА). През 1957 г. ИНРА продава патента на изобретението на Наджаков на Британското кралско патентно дружество за сумата от 10 хиляди паунда. В световен мащаб откритието на българския физик има отношение към развитието на лазерните технологии, сред които е и ксероксът, както и към технологията за производство на чисти силициеви кристали. То може да се приложи и в областите на запаметяващите устройства, безвакуумната телевизионна техника, рентгеновите дозиметри, както и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път на Земята. Затова и първото име, записано в Златната книга на изобретателите и откривателите в България, е именно на акад. Георги Наджаков.
Пацифисти
Наред с научноизследователската дейност, извършена в областта на експерименталната физика, акад. Наджаков развива и активна международна обществена дейност. Той е един от основателите на Пъгуошкото движение на учените през 1958 г. Това е група от световноизвестни учени, създадена с пацифистки цели – чрез периодични контакти на водещи учени от двата враждуващи лагера по време на Студената война да се смекчи противопоставянето между тези два лагера и да се предотврати избухването на една бъдеща ядрена война. Движението е подкрепено от учени като: Фредерик Жолио Кюри, Алберт Айнщайн, Бълтранд Ръсел и др. През 1995 г. Пъгуошките конференции стават носители на Нобелова награда за мир. От българска страна дългогодишният председател на БАН акад. Ангел Балевски е участник в конференциите. А акад. Георги Наджаков до смъртта си остава почетен председател на Пъгуошкото движение. В периода между 60-те и 80-те години Наджаков е и член на Световното движение за защита на мира, както и член и почетен председател на Световния съвет на мира в периода 1970-1980 г. Сред останалите международни звания и постове на академика са и: член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките, член на Международната комисия за физически и химически константи, член на Научния съвет и постоянен пълномощен представител на НРБ в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, СССР, в периода 1956-1971 г. - чуждестранен член на Академията на науките на СССР, председател на Четвъртата генерална конференция на Международната агенция за атомна енергия във Виена, член на Американската асоциация за напредък на науката.
Паметната плоча, поставена на дома на ул. Тулово в София, където от 3 г. до смъртта си живее акад. Наджаков.
Ученият е автор на повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на физиката на твърдото тяло. А статиите и монографиите, посветени на физика, днес надхвърлят 70.
Академик Георги Наджаков умира на 24 февруари 1981 г. на 84-годишна възраст в дома си в София.
Колекция от награди
През 2014 г. работният кабинет на акад. Георги Наджаков е обявен за исторически обект на Европейското физическо дружество. Наред с това в периода от 1950-1977 г. акад. Наджаков е носител на едни от най-престижните български награди и отличия: носител на Димитровска награда, два пъти носител на орден „Народна република България I степен“, четири пъти носител на орден „Георги Димитров”, носител на Златен медал на мира на името на Фредерик Жолио Кюри, герой на социалистическия труд, народен деятел на културата. Днес Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи името на акад. Георги Наджаков.
Институтът по твърдото тяло, носещ името на акад. Георги Наджаков.
Иван Георгиев
