К осмонавти и астронавти задължително припикават задната дясна гума на автобуса, който ги е докарал до ракетата за излитане – това не е част от странен тоалетен роман, а истинска история, която се случва преди всяко едно изстрелване на управляема ракета.
„Очевидно това е най-странната за западния човек традиция на съветско-руската космическа програма, която ни връща към първия полет на човек в Космоса – този на Гагарин, но и още по-рано във времето“, твърдят от BBC Future.
Припикаването на автобуса е най-старото и първо суеверие, което до ден днешен се спазва от всеки космонавт или астронавт, излитащ от Байконур.
Сутринта на 12 април 1961 г. вече е решено, че Юрий Гагарин ще бъде първият, когото ще изстрелят в Космоса. Автобусът го докарва до ракетата, тогава Юрий и дубльорът му Герман Титов отиват до задната дясна гума и освобождават пикочните си мехури. Всъщност това е съвсем нормално. По това време не е имало памперси в костюмите на космонавтите и никой не е искал капки с урина да се разкарват из ракетата или пък да създават допълнително дискомфорт на летящия, а най-малкото е той да се стиска и да не мисли за полета.
Това е най-първата традиция и най-устойчивото суеверие, което се спазва стриктно чак до ден днешен. Дори жените космонавти или мъжете в съвременната епоха, когато костюмите позволяват този проблем да бъде отстранен, също го спазват, но този път си носят шишенца с урина, която изливат върху задната дясна гума на автобуса. Но повече мъже предпочитат да откопчаят костюмите си и да спазят традицията, а след това техниците трябва наново да ги опаковат.
Според изследователи обаче традицията идва още от времето на Втората световна война, а може би и преди това. Тогава обаче летците са припикавали гумите на самолетите си, като задължително било да става въпрос за десни. Суеверието е, че лявата гума е символ на дявола и носи лош късмет, ако урината се излее върху нея.
Дърво
Саденето на дърво е от най-символичните неща, които всеки един космонавт прави, ако лети от Байконур. Алеята на космонавтите се е превърнала в истинска гора. Тя е и своеобразен мемориал за тези, които са излетели в космическото пространство. Първото дърво е засадено от Юрий Гагарин и до ден днешен тази традиция се спазва. Така дърветата са почит към тези, които са излетели и са жив паметник на онези, които не са се върнали. Заради проблеми с климатичните условия през студените месеци в Казахстан, където се намира космодрумът Байконур, тогава космонавтите засаждат само разсади на дърветата, а после градинари имат задължението да присадят фиданките в алеята при подходящи условия.
В деня преди старта има традиция да се гледа филм, но не кой да е, а „Бялото слънце на пустинята“ - нещо като уестърн, но по съветски, истинска класика в жанра от 1970 г. Разказва за гражданската война в началото на ХХ век. Дори американските астронавти или от други страни задължително гледат филма – независимо дали разбират или не говора или сюжета.
Всичко започва на 30 юни 1971 г., когато загива екипажът на Доброволски, Волков и Патсаев със „Съюз-11“. Космическата програма е стопирана за две години, всъщност за 27 месеца. А когато е възобновена успешно на 27 септември 1973 г. със „Съюз-12“, се оказва, че космонавтите Лазаров и Макаров във вечерта преди полета са гледали точно „Бялото слънце на пустинята“. Оттогава това е задължителна традиция, която дори някои от астронавтите на Кейп Канаверал във Флорида спазват.
Друга традиция, идваща от 80-те години, е преди качването на автобуса към ракетата космонавтите да пийнат глътка шампанско и да слушат песента „Трава у дома“ („Тревата край дома“) в изпълнение на Владимир Мигули и група „Земляне“. Любопитно е, че тази песен първоначално не е писана за космонавти, а въобще за тъгата по дома, но след това е добавена звездната тема. През 1982 г. Мигули преправя текста заедно с Анатолий Поперечний за Деня на космонавтиката. Премахва крави и разни други елементи, които се срещат в текста и добавя Земята, която се вижда в илюминатора. Тогава е изпълнена за пръв път, изобщо не става хит и е забравена. Композиторът Мигули обаче не се отказва. Слуша концерт на Клиф Ричард и точно на изпълнението на хита му Devil Woman у руснака идва идеята по подобен начин да преправи своята песен „Трава у дома“. А след това я изпълнява със „Земляне“ и от 1983 г. тя става тотален хит в СССР, а после и в други страни. През 2009 г. официално е обявена за химн на космонавтиката, поне на руската част от нея. Песента има множество версии, в това число и англоезична, направена от Курт Хауенщайн от групата Supermax.
Монети
Счита се за лош знак, ако членовете на екипажа видят как ракетата е отведена до стартовата площадка и затова ги държат далеч. Подобно на екипажа, инженерите, персоналът за поддръжка и роднините на астронавтите също имат свои традиции. Корабът се транспортира от хангара по железопътни релси. За да достави ракетата на мястото на изстрелване, на дизеловия локомотив са му нужни няколко часа. Когато локомотивът се окаже на сантиметри от крайната зона, присъстващите слагат монети на релсите, които трябва да бъдат сплескани от железните колела. Смята се, че това ще донесе късмет.
А когато ракетата е поставена за излитане, тя е осветена от православен свещеник. Това е нова традиция на Байконур, но вече задължително се спазва.
Друга традиция от 70-те години е групата за поддръжка, като се смята, че тя е заимствана от изпращането на астронавтите. Дори в най-силния мраз, а на Байконур зимите наистина са сурови, мажоретки излизат и веят ентусиазирано помпони, за да донесат късмет на космонавтите. Като се смята, че златните помпони са задължителни.
В съветската ера на космонавтиката са загинали само четирима – Владимир Комаров със „Съюз-1“ и тримата от „Съюз-11“. И въпреки че космонавтиката е напълно логическа вид дейност, суеверията са силно застъпени и се вярва, че щом нещо е направено веднъж и след това полетът е минал добре, то това нещо върши работа и трябва да бъде повторено. Така, когато през април 1961 г. Гагарин вече е застопорен в ракетата и са му сложени всички колани, той седи и очаква да го изстрелят, но това продължава доста време. Таблото за управление е разположено на няколко сантиметра от лицето му и няма какво толкова да разглежда, както разказва по-късно първият космонавт. Гагарин се обажда до центъра за контрол на полета и помолва да му пуснат по уредбата някаква песен за стимул. Изборът пада върху колекция от руски любовни песни. Оттогава това става традиция, но песните се променят. Задължително е обаче да има поне една любовна. А когато започват да летят и космонавти от различни страни, изборът на песни става доста голям. В годините след перестройката сред най-често пусканите песни е Rocket Man на Елтън Джон.
Автографи
Автографите са една от основните традиции, датиращи още от времето на Гагарин. Тогава той се е подписал върху картон, а след него космонавтите оставят автографите си на различни места – първо върху вратите на стаите в хотела в Байконур, където са прекарали последната си нощ преди изстрелването - те никога не трябва да се мият и изтриват, гласи повелята. Тези врати с времето са пренесени в Музея на космонавтиката в Байконур. Там са направени и специални стени, където космонавтите и астронавтите с годините се подписват. Подобно на дърветата в Алеята на космонавтите, тези автографи се смятат за добра поличба и за следващите, които ще летят. Освен това след завръщането си членовете на екипажите често подписват овъгления корпус на своята космическа капсула.
Традиция е тези, които излитат от Байконур, да поднасят по един червен карамфил на мемориала на Юрий Гагарин и четиримата загинали космонавти по време на полет. След това отиват в стаята на Гагарин, която се поддържа точно във вида, в който Юрий я е оставил. И се молят пред духа на първия космонавт да им помага в техния полет.
Американците поставят обаче началото на друга традиция – плюшените играчки. Всеки един полет ги използва. Играчките не са просто талисман, даден от децата и близките на астронавтите и другите летящи около орбита, а те имат важно предназначение. Когато ракетата носител изгори и апаратът влезе в орбита, играчките изплуват нагоре и висят във въздуха, показвайки на екипажа, че вече са в нулева гравитация. Това донякъде напомня на използването на канарче в мина за наблюдение на качеството на въздуха. Въпреки че в космическия случай всяка играчка ще свърши работа, прието е да са меки плюшени. Има най-различни животни и приказни същества.
Понеделник – лош ден
Понеделникът се смята за лош ден за изстрелване на космически апарати.
Суеверието е започнало още от Сергей Корольов, наричан Бащата на съветската космонавтика, а иначе е бил първият генерален конструктор. Той изобщо не обичал понеделниците, но по каква причина - вече е забравено. Важното е, че Корольов налага традицията стартове да не се правят в понеделник, независимо от подходящите метеорологични условия.
Друг ден, в който никога не се правят стартове, е 24 октомври. Това е ден, в който няколко ракети са се взривили. На 24 октомври 1960 г. непосредствено на полигона се запалва и взривява ракетата Р-16. В нея не е имало хора, но това е достатъчно. Три години по-късно се взривява друга ракета. Военната Р-9 се подпалва в шахтата и предизвиква мощен взрив. Тези два случая правят датата 24 октомври за фатална и до ден днешен тя е табу за изстрелване.
Мустаците също не са обичани в космонавтиката на руснаците. По време на полет през 1976 г. пилотът Виталий Желобов се чувства много зле. Космическото пътуване трябва спешно да бъде прекратено. А Желобов имал доста буйни мустаци, които веднага били набедени като основна причина за провала на полета. След този инцидент била издадена неофициална заповед да не се допускат хора с мустаци в Космоса. Ако искате да летите до звездите, трябва да си обръснете мустаците. Сега тази забрана е отменена, но все още повечето космонавти не си пускат мустаци.
По традиция командирът на екипажа докладва за готовността за полет. След като полетът бъде одобрен, всички космонавти трябва да махнат с ръка, точно както го е направил и самият Юрий Гагарин. Отговорът на поздравите обаче е строго забранен. Единствено генералният конструктор или лицето, действащо като негов представител, изпраща космонавтите, изкачващи се по стълбите, с пляскане по гърба.
Георги П. Димитров
