Б ългарите, носещи името Нина, Нино, имат повод да празнуват на 14 януари. На този ден католици и православни почитат светицата лечител покръстителка на Грузия в началото на IV век. Вярва се, че нейните икони пазят от беди и болести домове, семейства и цели държави.
Кападокия
В Грузия я наричат Нино, Нинон, а в Западна Европа е позната и като Кристина, Кристияна (т.е. християнка). Данните за живота й в източната и западната агиография се различават, като за година на раждане се посочва от 280 до 296 г. сл.Хр., а за година на кончината й – 332 - 335 - 340 г.
Света Нина е родена през III век в Кападокия, Източна Мала Азия, където живеели и много грузинци. Родителите й били християни. Семейството й било знатно – на римския военачалник Завулон и майка Сосана (Сузана) и двамата тайни християни по времето на гоненията на Диоклециан и неговия август Максимиан. По баща Нина е роднина на св. великомъченик Георги, а майка й е сестра на Йерусалимския патриарх Ювеналий.
Родителите й се запознали в Йерусалим. Бащата отива там малко след като напуска военна служба, защото благодарение на положението си спасил от екзекуция покръстени гали. Там среща Сузана и двамата се връщат в Кападокия. Там се ражда и дъщеря им Нина.
Йерусалим
На 12-годишна възраст тя и семейството й се връщат обратно в Йерусалим. Баща й раздава богатството си на бедните и става отшелник, а майка й става дякониса към храма „Гроб Господен“. Самата Нина е дадена за отглеждане и обучение на благочестивата старица Ниофора, която я възпитава в християнска вяра. От нея случайно девойката научава, че Хитонът Господен се намира в Иверия, област в днешна Грузия. Тя изпитва огромно желание да посети тази страна и да зърне тази реликва. Една нощ насън й се явява Богородица и й съобщава, че й е отредено да обърне езическата страна Иверия в християнска вяра. Девойката била обзета от съмнения дали ще успее да се справи с такава трудна задача, но Богородица й дала кръст от сплетени лозови пръчки и казала: „Вземи този кръст, отиди в Иверия и проповядвай там благата вест от евангелията на Иисус Христос и ще получиш благоволение пред Господа. Аз ще ти бъда щит срещу всички видими и невидими врагове“. Събуждайки се, Нина действително държала кръст от сплетени лозови пръчки в ръцете си, зарадвала се и побързала да сподели съня си със своя чичо, Йерусалимския патриарх, а той, като научил, я благословил за апостолския подвиг. Освен това Нина била надарена и със способността да лекува с молитва и със силата на своята вяра.
Към Иверия
Св. Нина се придвижва към Иверия с група от 35 благочестиви девици, водени от св. Рипсимия, но са били преследвани както от Диоклециан, така и от царя на все още езическа Армения Тиридат III. Единствена Нина по чудодеен способ успява да се спаси от мъченическа смърт и пристига благополучно в Мцхета, тогавашната столица на Иверия (на 20 километра северно от днешната столица Тбилиси). Намира подслон в семейството на царския градинар и научавайки, че съпругата му е бездетна, с горещи молитви я изцелява от безплодие. Започва да проповядва благата вест за Христос Спасител и същевременно се отдава на целителска дейност. Слухът за нея достига до царицата на Грузия, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Св. Нина успява да й върне здравето, което кара царицата да повярва в Христа, да отхвърли езичеството и да се покръсти от св. Нина (предполагаемо през 314 г). Светицата продължава своята проповедническа и целебна дейност и става широко известна в страната. Със силна вяра, настойчивост и смирение праведната успяла да спечели за вярата хиляди грузинци, дори и владетеля цар Мириан III. Преди това обаче той я заловил, подучен от своите езически жреци.
Тъма
Тъкмо мислел какво изтезание да й отреди и ослепял. В ужас царят се обърнал за помощ към върховния си бог Армази, но напразно, тъмата се разпростирала навред. Като последна възможност царят се помолил на „бога на Нино”, т.е. на Христос, и тоз час прогледнал. Интересно е, че на датата на това събитие - 6 май 319 г. - от територията на Кавказ било наблюдавано пълно слънчево затъмнение.
Така на границата на III и IV век била създадена Грузинската църква, а света Нина се почита и до днес като пазителка и просветителка на Грузия.
Базиликата в манастира Бодбе, в която се намира гробницата на Св. Нина.
Към края на живота си Св. Нина се оттегля в планинския проход Бодбе. Св. Нина почива около 335-340 г. Мощите й се намират в женския манастир „Св. Георги“ (по-известен като Бодбе манастир), изграден през IX век в най-източната област Кахетия в днешна Грузия.
Почитат купела на Велможите в река Арагви
Времето съвпада с покръстването на Амерния и Каспийска Албания. Свещеници и епископи, изпратени от Византия, извършили покръстването на Грузия във водите на Арагви. Мястото, където се кръстили Мириан и князете, и до ден днешен се нарича “купел на велможите”. Вярва се, че там слязъл Св. Дух както във водите на река Йордан, за да отмие всички кървави жертвоприношения и магии в тази част на света. По-долу, по течението на реката, като в огромна купел бил кръстен народът.
Любомир Старидолски
