Н а 22 септември Светата ни църква чества паметта на свети Козма Зографски. Той е най-големият български светец, живял в Атон, надарен с дара на пророчество. Затова днес ликът му стои до свeти Георги над входа на Зографския манастир.
Семейството
Свети Козма е роден през втората половина на XIII век в болярско семейство в Търново. Родителите му пожелали да го оженят, но той живеел с пламенното желание да стане монах и избягал в Света гора Атонска. Бил приет като послушник в Зографския манастир. Показал голямо усърдие и вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил подстриган за монах. Знае се още, че е получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.
Видение
Веднъж на Благовещение - храмов празник на светогорския манастир „Ватопед", той получава видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света гора жени не се допускат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и смутен. На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Духовникът се развълнувал, защото веднага разбрал, че мистериозната жена е била самата Небесна покровителка на Света гора и на целия свят Дева Мария.
Храмът Свети Козма Зографски в Старозагорски минерални бани.
Скоро Козма се помолил на Света Богородица да му посочи пътя на спасението. От една икона чул разговор между Пресветата Дева и Господ Иисус Христос. Спасителят казал на пресветата си майка за Козма: «Нека се отдалечи от манастира на безмълвие!».
Така Козма напуснал Зографския манастир и се заселил в една скала в пустинна местност. Там си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в пълно усамотение и безмълвие. В тая пещера се прояснила още повече душата му и получил дар на прозорливост.
Змията
Веднъж дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били изненадани, когато Козма ги предупредил да счупят кратунката и да излеят виното, понеже вътре е влязла отровна змия и виното е отровено. Монасите били поразени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и изплашени наистина видели в нея змията.
Предизвестие
На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният игумен е умрял и има големи затруднения по митарствата: бори се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не искали да повярват, защото на утринното богослужение били видели игумена в църква. Видели го също и като отишъл в килията си да се готви за предстоящата света литургия. Но като проверили, оказало се, че игуменът наистина е починал скоропостижно.
Монах Дамян
На северозапад от манастира „Есфигмен" в малка килия живеел монах на име Дамян. Той бил получил заповед от стареца си свети Козма никога да не нощува на чуждо място, в чужда килия. Веднъж закъснял по работа при друг отшелник и домакинът го поканил да пренощува при него. Монах Дамян не се съгласил, макар че настъпила тъмна нощ и навън валял проливен дъжд. Тръгнал в тъмнината, отклонил се от пътя си и се загубил насред планината. Отчаян, почнал да се моли: „Господи, загивам. Спаси ме по молитвите на моя старец!“.
И изведнъж се намерил пред своята килия.
Орелът
Веднъж преподобни Козма заболял. Поискало му се да хапне риба, но морето било далеч и нямало човек, който да отиде да му улови риба. Изведнъж орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата голяма прясна риба. Козма си я приготвил за ядене, но вътрешният глас му внушил да остави половината на съседа си, стареца Христофор.
Табела на български език сочи пътя към пещерата на светеца.,
На другия ден Христофор го посетил в килията му. Свети Козма разказал на госта си как поискал да си хапне риба и как орел му донесъл такава. Христофор пък от своя страна разказал, че орел грабнал преди това рибата от него, когато я чистел и миел. Двамата отшелници коленичили един до друг и благодарили на Бога, че така дивно се грижи за тях.
Възнесъл се като Христос на небето
Свети Козма предала Богу дух на 22 септември 1323 г. Бог прославил и Козма след неговата смърт със следното чудо: по време на опелото му се събрали диви зверове и птици, всяко от тези животни викало със своя глас, сякаш и те изпращали светеца и отдавали чест на погребението му. На Атон обаче се разказва и друго предание. След няколко дни гробът му се оказал празен, тъй като тялото му било отнесено на небето - подобно на Христос, свети Илия и Богородица.
