Н а 18 октомври светата ни църква чества паметта на света Злата Мъгленска. Цариградската патриаршия, както и Гръцката, Сръбската, Руската, Македонската и други църкви я честват на 13 октомври, както е записано в основния източник на житието й - „Нов мартирологий“ на преподобни Никодим Светогорец.
Житие
Тя е родена в село Слатина, днес Хриси (Злата), североизточно от Воден (Едеса)., в Северна Гърция. Още от малка се проличава нейната рядка красота, смиреност, благочестивост и чистата, твърда и непоклатима вяра в Господ. Рядката хубост на девойката й донася големи изпитания и става повод да понесе изпитания на велика мъченица. Млад турчин се влюбва в нея и я отвлича. Искал от нея само да се отрече от вярата си и да му стане законна съпруга. Тя обаче не скланя дори пред молбите на трите си сестри да се отрече от християнската вяра. Умира на 18 октомври 1795 г., след като турците дълго и безмилостно я изтезават, а след това я обесват и насичат тялото й на късове
Почит
Почитта към новомъченицата се разпространява бързо в Егейска Македония. Много от местните църкви и манастири я изписват на стенопис или икона, а местни названия изобилстват от имена като „дървото на света Злата“ заради мъченическата й смърт на дива круша. Само дванадесет години по-късно, през 1807 г., се появява първата икона на Света Злата като стенопис в женската част на храма „Успение Богородично“ във Велвендо, на 40 км от Козани. Най-старата подвижна икона на светицата пък е в храма в родното й село Слатина. Иконата е от XIX век и на нея е било изписано името на мъченицата на български език: „света Злата“. Днес този български надпис е заличен.
Стенопис от 1862 г. е запазен във влашкото село Бериславци (днес Периклея). Стенописът е в църквата „Св. Параскева“, построена през 1850 г. Надписът на иконата е двуезичен - на български и на гръцки език.
Манастир
Безспорно обаче най-интересни са житийните сцени, изписани в манастира „Свети архангел Михаил“ в Алмопия, намираща се на около 30 км от родното й село. През 1790 г., пет години преди мъченичеството на Злата, манастирът е изгорен от ислямизирани власи от съседното село Нъте. Тогава голяма част от българското и влашкото население в Мъглен заедно с Мъгленския епископ Йоан приемат исляма. Стенописите обаче са оцели. Те са дело на зографи от Крушово и са в народен стил. Това личи най-добре от външния вид на мъчителите на света Злата. Те са с фустанели кото част от гръцката и албанската носия, както и на елинизираните власи в областта. Това потвърждава, че светицата е жертва на масовото ислямизиране в района. Нейните убийци са били именно нови мюсюлмани от средите на местното население. Употребените в нейното житие етноними „турци“ е просто прозвище за всички мюсюлмани, употребявано от авторите на Балканите чак до края на XIX век.
Реализъм
Няколко са основните житийни сцени, запазени в стенописите на Ошинския манастир. Първата сцена изобразява отвличането на Света Злата от мястото, където е събирала дърва с останалите български жени. „И ето, един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, разбра това онзи агарянин, сговори се с други турци, отиде там, хвана я и я отвлече у дома си“. На втората сцена е изповедникът на Злата йеромонах Тимотей, който благославя светицата преди нейното мъченичество. На следващата сцена от едната страна са изобразени мъченията на Света Злата: „Нетърпейки да бъдат победени от едно момиче, те толкова се ожесточиха и разяриха, че окачиха Христовата агница на една дива круша и се нахвърлиха върху нея с ножовете си, режейки на късове светото тяло на мъченицата“.
Преподобни Никодим Светогорец пише, че тялото на мъченицата е било погребано тайно от благочестиви християни. Според предание на местните жители светите мощи са били пренесени в днешните български земи, но за това събитие няма запазени конкретни сведения.
Учредиха награда на нейното име
През 2009 г. по идея на историка Пламен Павлов - професор във Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“, Злата Мъгленска е обявена за небесна застъпница на българките в чужбина. Държавната агенция за българите в чужбина при председателството на Райна Манджукова учредява наградата „Българка на годината“ на името на Света Злата Мъгленска за тези наши сънароднички зад граница с особени заслуги към българщината, която се обявява всяка година на 21 януари.
