Т одоровден, наричан също Тодорица, Тудорица и Конски Великден, се празнува в съботата (4 март) от първата седмица на Великия пост. На този ден Църквата възпоменава и паметта на Свети Теодор Тирон. Името на светеца у нас носят близо 125 000 българи. В християнството той се счита за закрилник на военни, животновъди, помага и на болни хора. Ако в семейството има тежко болен или обладан от зли духове, близките от време оно се обръщал към свети Теодор с молба за изцеление и застъпничество.
Императорът
Почитта към него е засвидетелствана още в ранните векове. Петдесет години след смъртта на Свети Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (360 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Пасха християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Императорът наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.
Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но Бог направил да се открие нечестивият замисъл.
Църковното предание разказва, че Свети Теодор Тирон се явил на Цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на императора и му заръчал да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни Св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - житото да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на Свети великомъченик Теодор Тирон. За спомен на чудното му явяване се вари жито, което се благославя по време на богослужението в храма.
Божи дар
В православния календар обаче има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар", но в народното съзнание липсва ясно разграничение. Най-популярни са двамата воини великомъченици - Свети Теодор Тирон и Свети Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура. Така най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на Свети Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (IX-X вeк.). В уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 г. са запазени образите на трима светии с името Тодор: Свети Теодор Тирон, Свети Тодор Стратилат и Свети Тодор Студит, в житието на когото се споменава, че за известно време е бил на заточение в Аполония (Созопол). Той, както и преподобните Свети Тодор Сикеот, Свети Тодор Освещени и Свети Тодор Трихина, е канонизиран заради своите монашески подвизи.
Покровител
Св. Теодор Тирон е на особена почит в Стара Загора. Той се счита за покровител на града от първите години на християнска България до наши дни. През 864 г. той става патрон на най-почитания и най-важен храм в района, намиращ се на върха на Старозагорското аязмо.
Названието “аязмо” идва от гръцката дума “агиязмо” - “свещен извор”, и свидетелства за наличието на древен лечебен извор в района. През турско време хълмът все още е носел името Аязмото на св. Теодор. Според историческите данни Аязмото на св. Тодор е бил наричан един голям, вдлъбнат камък на върха на рътлината, от чиято пукнатина е изтичала цяла река с лековита вода. В турско време този извор е бил считан за свещен и лековит от българското население, което продължавало да му отдава почит на Тодоровден, деня на св. Теодор Тирон.
Тук се разказва легендата за покръстването на Цвета, дъщерята на княз Цолю - българския управител на областта Загора. Князът живеел в Берое, а дворецът му се намирал в подножието на хълма, северно от града, там, където река Бедечка излиза от ждрелото. Той бил сред най-добрите приятели на цар Борис I и дори водел един от големите му отряди.
Чудо
Цолювата съпруга починала, а скоро тежко се разболяла и дъщеричката им. Тогава по съвет на византийски пленник момичето било изведено на Аязмото. Това се случило точно в деня на свети Теодор Тирон. Тогава за самото място се разказвало, че е паднал гръм, след което оттам бликнала лековита вода. След като пило от нея и измило лицето си, момичето оздравяло. В знак на благодарност детето приело името на светеца, като я нарекли Теодора. Същото предание сензационно реди, че самият Цолю също приел християнството, а впоследствие убедил и владетеля Борис I да се покръсти точно на това свято място, където вече Бог бил сторил чудо. Така през далечната 864 г. нейде в днешния природен парк „Аязмото“ владетелят се отрекъл от езическите богове и приел Христос.
Митрополитски гроб
Не случайно гробът на първия Старозагорски митрополит Методий Кусев е бил изкопан по негова изрична повеля недалеко от знаменателното за цялата ни държава събитие. Мраморният саркофаг е положен в съседство със считания за лечебен извор. Днес там се издига и параклисът „Св. Теодор Тирон“. Предстоятелят на храма отец Димитър разказва, че при ремонта на владишкия трон по Божия воля открили сандъче с мощи на светеца, които оцелели въпреки превратностите на времето и епохите.
В средата на църквата по-чувствителните хора веднага усещат силно геомагнитно поле. Точно там на 10 метра дълбочина се намира изворът на лековитата вода - аязмото, която лекува всякакви болести. Миряни разказват, че тук наистина са ставали и стават чудеса. Мнозина са се връщали десетки пъти, за да благодарят на Бога и на Св. Теодор Тирон.
