Н а 11 ноември църквата почита паметта на Свети Виктор. Името му става все по-популярно у нас, тъй като хиляди родители кръщават децата си Виктор/ия. Значението на названието идва от латинската дума „виктори“ (victori), което в превод означава „победа“. Християните се молят на неговите икони, вярвайки, че в името на Бога човек е способен да премине през всички изпитания и проблеми. Светецът често се изографисва заедно със спътницата му по вяра, известна като Св. Стефанида (наричана на Запад Св. Корона). Тя се тачи като покровителка на благородни каузи и финансови въпроси. Въпреки че не е известно исторически да е била свързвана с пандемии или болести, то много християни й се молят да ги опази от мора, наречен коронавирус. Нещо повече, мнозина вярват, че именно раннохристиянските мъченици Св. Виктор и Св. Стефанида са се погрижили жилото на Ковид-19 да отслабне значително.
Житие
За Св. Виктор се знае, че е бил войник, родом от Италия, живял при царуването на римския император Марк Аврелий Антонин (138 -161). Служел е в Дамаск под началството на претора Севастиян. Виктор вярвал в Господ Иисус Христос и открито пред всички изповядвал Неговото име. Когато по това време започнало гонение против християните, Севастиан призовал блажения Виктор и му казал:
- При нас пристигна императорски указ да принуждаваме християните да се покланят на нашите богове, а онези, които не се подчиняват, да бъдат предавани на тежки мъчения. Затова и ти, Викторе, принеси жертва на боговете, за да не се подложиш на мъчения и да не погубиш душата си.
Свети Виктор отговорил на командира си:
- Няма да изпълня безбожното повеление на смъртния цар и не ще се подчиня на волята му, защото съм раб на безсмъртния Цар, моя Бог и Спасител Иисус Христос, Чието Царство е безконечно, а на вашият смъртен цар и царството му е временно, и онези, които изпълняват нечестивата му воля, ще погинат во веки.
Пещ
Тогава Севастиан веднага заповядал да му счупят пръстите и да ги извадят от ставите. После наредил силно да нагорещят една пещ и да хвърлят в нея свети Виктор. Там мъченикът стоял три дни и останал жив и невредим подобно на тримата младежи във Вавилонската пещ, прославяйки Бога, че огънят не го е докоснал.
Тогава началникът призовал един магьосник и му заповядал да умъртви Виктор. Магът сварил парче месо със смъртоносна отрова и го дал на светеца.
Мъченикът се помолил, изял отровното месо и ни най-малко не пострадал. Чародеят възкликнал:
- Ти победи силата на моето вълшебство, Викторе, и избави от ада моята отдавна погинала душа, защото повярвах в Господ Иисус Христос, Когото проповядваш.
След това отишъл в дома си, събрал всички свои магически книги и талисмани, изгорил ги и станал истински християнин.
Но Св. Виктор бил подложен на още жестоки мъчения, но винаги оставал цял и невредим. Дори изболи очите му, а той отново прогледнал. Накрая в безсилието си мъчителите му решили да го посекат.
Пророчество
Преди да отсекат главата му, той предсказал:
„След дванадесет дни ще умрете, а вашият воевода след 24 дни ще бъде пленен от неприятеля“. Като казал това, светецът се помолил, преклонил главата си под меча и воините я отсекли. От тялото му изтекли мляко и кръв и мнозина от неверниците, като видели това чудо, повярвали в Христа. Най-много хора повярвали обаче, когато видели да се изпълнява пророчеството на мъченика, защото станало така, както той предсказал - мъчителите му загинали внезапно, а воеводата паднал в позорен плен.
Аахен пази мощите на Св. Корона
Св. Стефанида просиява заедно със Св. Виктор. Днес мощите й се намират в катедралата на Аахен, Германия.
Там са пренесени през X век от Ото III, император на Свещената Римска империя. В западната традиция гръцкото име Стефанида (означаващо „венец“) получава латинското си съответствие - Св. Корона.
Сведенията за мъченицата са оскъдни. Според преданието тя е съпруга на римски воин, участвал в мъченията на св. Виктор в Дамаск. Присъствайки на неговите изтезания, тя има видение, в което два венеца се спускали от небето към неговата и към нейната глава. Тогава тя прославя Виктор и възкликва, че той ще получи големия венец (корона) на светец, а тя малкия, заявявайки, че е готова да пострада заради вярата си в Христос. След като не се поддава на увещанията да отстъпи от вярата си, 16-годишното девойче е завързано между върховете на две сведени палми. Когато върховете са били развързани, тялото на Стефанида е било разкъсано на две. В иконографската традиция двете палми са включени като неин атрибут, както и короната (венецът).
