Р умъния изпревари България по всички показатели и икономически, и в борбата с корупцията и къде ли не. А може би тайната се крие в тяхната силна вяра в Бога и в спазването на 10-те Божи заповеди, станали основа на цялата европейска цивилизация. За това свидетелства и отец Кирил Синев – новият свещеник на българите в Румъния. Миналата есен той получи покана от румънския патриарх Даниил (редом с поканата към Русенския митрополит Наум) да участва в честването на св. Димитър Басарбовски в Букурещ - български праведник, почитан като закрилник на града. В северната ни съседка се пазят и мощите на Св. Петка. Публикуваме интервю с духовника, дадено пред БТА, с известни съкращения.
- Отец Синев, една румънска поговорка гласи, че „Няма нищо случайно, всичко е по Божи промисъл“. Вярвате ли в това?
- Напълно съм убеден в правдивостта на тази хубава поговорка, която на румънски така добре е допълнена („всичко е по Божи промисъл“), а също е римувана (Nimic nu este întâmplător. Totul este proniator). Многократно в ектениите зовем: „и целия наш живот на Христа Бога да отдадем“, а в Господнята молитва „Отче наш“ казваме: „Да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята“. Както Бог доказа безграничното си човеколюбие чрез своето въплъщение, страдание, възкресение и възнесение (изкупителното си дело), така за нас е най-голяма чест да му се уповаваме, защото той самият знае кое е най-доброто за нас и нашето спасение...
- Имате силна връзка с Румъния и защото сте учили тук. Завършили сте Богословския факултет на университета в Букурещ. На какво Ви научи животът в Румъния?
- Благодарен съм на Бога, че ме отведе в Румъния. Едва ли бих могъл да изброя всичко, което научих тук. Давам си сметка, че при всяко гостуване тук все научавам по нещо ново. Поучавам се от външно „дребни“ неща, които споделям в „мрежата“. Едно важно нещо е ролята на домашното възпитание. Многократно при гостувания (архиерейски богослужения) в Румъния с Русенския митрополит Наум той е изтъквал, че изключителното благоговение и привързаност на румънците към Бога и Църквата се дължи на домашното възпитание. Много често вярата е въпрос на елементарна обща култура, уважение, състрадание, благородност, използване на вежливи форми. Тоест, ако искаш да бъдеш добър християнин, бъди човек. Срещата и отношенията ти с ближните са среща с отношения с Христос. Той самият се отъждествява с нуждаещите се. Казва ни, че каквото вършим на тях, това вършим на него. Когато към пешеходна пътека приближава пешеходец - спри. Христос пресича! Постоянно се възмущавам, когато у нас се отнема предимството на пешеходците. У народа се създава страх, несигурност и като се насъберат подобни фактори, това води до съответния манталитет на цялото общество. Действително това, което научих, е значението на домашното възпитание, може би защото всички сме потърпевши от липсата на такова. Научих се колко е важно да познаваш себе си, да бъдеш честен със себе си, защото човешката душа (както казва Тертуалиан) по природа е християнка. Тя копнее по Бога, който я е сътворил. Да не й се противим, а да последваме истината, която ще ни направи свободни. Всички искаме свобода, но тя е възможна само у Бога. Всяка втора дума на румънците е: „Помози Бог, да помага Бог!“ (Doamne ajută!). Видят ли храм или крайпътно Разпятие – прекръстват се. Видят ли духовник – тичат да му целунат десницата и да изпросят благословение. И Бог чува и помага. А щом намери смирено и съкрушено сърце, него въздига. Толкова примери намираме в Евангелието – за кърмачката, за неправедния съдия. Бог не оставя молбите ни празни.
- В Румъния срещате и своята съпруга, тя е бесарабска българка. Разкажете ни за вашата любов?
- Връщате ме към студентските ми години. Бях поканен от моя съгражданин Иван Добрев (днес свещеник на о. Крит) на гражданския му брак и венчание с румънката Лоредана в град Яш. Той ме запозна с бесарабска българка, студентка по медицина. И Бог чува молитвите на онези, които му се молят искрено. Тя ми показа храмовете на този изключителен град, в който по естествен начин се преплитат живата вяра и студентският живот. Общувахме с есемеси. По църковното радио „Тринитас“ сме слушали проповеди на Молдовския и Буковински митрополит Даниил (днес Патриарх Румънски), който е всепризнат проповедник и мисионер. Извършихме поклонническо пътуване (пеша) до манастирите Нямц, Секу и Сихъстрия (при гроба на отец Клеопа). По-късно (проучвателно) за първи път ходих в Република Молдова да се запозная с родителите й. Венчахме се в град Кахул – тогава имаше визи за молдовските граждани, желаещи да посетят България. Мен лично много ме уважават там: наричат ме „българин от България“, т.е. висококачествен българин, който говори чист български език. Звучи доста ангажиращо. Винаги благодаря на Бога за любовта, която ми изпрати.
- Какво научихте за българската общност в Румъния през тези месеци?
- Много съм впечатлен от активността на българската общност в Румъния. За мен бе голяма чест да взема участие на 3 март във възпоменанието в град Плоещ. Местната власт бе блокирала главно кръгово кръстовище при гарата, за да отдадем заедно почитта си към падналите български и румънски воини. Духов оркестър изпълни химна на България. Това са незабравими моменти. На следващия ден – Тодорова събота, отново със състава на дипломатическата ни мисия, участвахме в традиционния празник на българите в град Търговище. По улицата се носеше българска народна музика. Празнично пременени наши сънародници прииждаха от близо и далеч. Атмосферата е уникална. Да видиш наши българчета, облечени в народни носии, да танцуват завладяващо български хора. Аз съм едва в началото на служението ми в Румъния, но смятам, че това е кулминацията на българската годишна изява на север от Дунава. Стигнах до твърдото заключение, че аз имам какво да науча от нашите българи в Румъния. Това са възпитани хора, които питаят любов към България. Приятно ми е да научавам различни архаични думи от тях. Те казват на свещенослужението – „слугувам“. Много точен богословски израз използват. И Спасителят дойде не за да Му служат, а за да послужи на хората (Марк, 10:45), да ни послугува. Какъв пример ни даде Той!
- В миналото църквата и училището са имали ключова роля в съхранението на българските език, култура и традиции, на корените ни, на произхода ни. Валидно ли е днес?
- Да, това е общовалидно и всепризнато правило. Ключова дума в молитвите е просветата: отворете утринните молитви и ще се убедите. Светите братя Кирил и Методий добре са осъзнавали първенствуващата роля на вярата, затова първо са превели Евангелието и богослужебните книги. Просветата може да дойде само от Източника на светлината, а Христос ни казва: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Йоан, 8:12). Децата със своята искрена душа най-добре чувстват кое е истинско и е добре за тях. Наскоро ми се обади учителката по религия Росица Хальова и ми каза: „Децата с нетърпение чакат да дойдат в храма да боядисат яйца на Велики четвъртък и да украсят елхата преди Рождество. А когато те дойдат в храма и след песничките и стихотворенията кажат с цялото си сърце молитвата „Отче наш“, направо онемяваш и си даваш сметка, че те са най-големите проповедници. Друга госпожа от Стара Загора (Илиана Димова) ми каза, че “най-дребното“ нещо, вършено от духовник с децата, има огромно въздействие върху тях. Техният ентусиазъм в живеенето им по Бога обезоръжава всякакви предразсъдъци и мнителност на възрастните спрямо Човеколюбеца. А аз, щом донеса вкъщи някоя образователна картичка – било за Благовещение, Рождество Христово или Пасха, моментално моята първокласничка взема ножичката и лепилото и сътворява заложеното в задачата.
- Десетки български семейства, православни християни са принудени да посещават румънски църкви, тъй като българската е отнета през 2009 година. Кога българите в Румъния отново ще имат свой храм? Кога ще има нова българска църква в Букурещ?
- Слава на Бога, вече съществува единомислие, че единственият работещ вариант относно изграждането на български храм в Букурещ е българската държава да закупи терен, на който той да се построи. Много е важно, че имаме писменото благословение на Румънския патриарх Даниил. С благословението на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия през 2019 г., бе учредена Асоциация „Св. Йоан Рилски“ за строеж на български храм и прилежащи постройки. Провеждани са много официални срещи - в Румънската патриаршия, Държавния секретариат по вероизповеданията, община Букурещ. Съвместно работим с различни институции, разчитайки на тяхната подкрепа. Въпросът е от национално значение и зависи от отношенията на двете ни държави.
- Вие за какво се молите в тези дни, на този празник Възкресение Христово?
- Ние постоянно се молим за мир на целия свят. Вие сами виждате колко ни е нужен днес траен и ненарушим мир. Молим се за единението на всички, за единомислие, за любов между хората. Както дивно се молим към Бога във Василиевата литургия: „Децата отгледай, младежта възпитавай, малодушните утешавай, разпръснатите събери, заблудените обърни и присъедини към Твоята свята Църква“. Молим се за духовно проглеждане на нашия народ. За изоставяне на мрака на неверието, суеверията (защо ли само говорим за късмет, а не си помисляме за Божията благодат) и духовната смърт...
Призовавам вашите читатели да бъдат грамотни и съзнателни християни и с пълна увереност да се поздравяват с „Христос възкръсна“ 40 дни след Пасха, защото от опит сме свидетели на друго.
- Чувала съм Ви някъде да казвате, че „отношението ни към църквата е като към кафемашина“. Защо? И как това може да се промени?
- Всъщност не съм го измислил аз този израз, но вероятно сте ме чули да го използвам в някоя видеопроповед. В днешното време на бързи комуникации всички настояваме проблемите да се решават светкавично. От светския живот автоматично пренасяме тези очаквания и към Бога и Неговата Църква. Но той има своя мъдър промисъл (план) за наше добро. Затова в духовния живот понякога е нужно повече време, за да осъзнаем нещо важно и да си изведем някоя значима поука. Това, че първата ти молитва не е удовлетворена на мига, не значи, че творецът на всичко не съществува. Напротив, той съществува и с дълго търпение и неизмерима любов ни желае само доброто. Понякога трябва първо да се спънеш, за да се научиш да гледаш къде стъпваш. Това по-скоро е масова практика. Е, след това ще бъдеш по-внимателен. Как да се промени? Като помъдреем. Евангелието непрекъснато ни зове към бодърстване, към разумност, към подхода на пчелата: да подбираш какво гледаш, слушаш, говориш, вършиш. Бог общува толкова непосредствено с нас. Веднъж, втори път, трети път ни подканя. Очаквайки нашето ефективно обръщане към него. Да отворим очите на сърцето си и да осъзнаем това, което иска да ни каже. Малко вяра се иска. А ако не ни достига, да кажем като Бащата от Евангелието: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“ (Марк, 9:24).
